Призрачна, забавна и незабравима Коледа с финалния том на „Страшни приказки за мрачни вечери 3”

Третата част на сборника отново ще разбуди въображението ви с оригиналните илюстрации на Стивън Гемъл

Тази Коледа ще бъде страшна, защото на пазара вече може да откриете най-пълната и забавна антология на ужаса!

„Страшни приказки за мрачни вечери 3” от американския писател и фолклорист Алвин Шварц е финалният от трилогията сборници с разкази, събрали в себе си разнообразни, увлекателни и забавно-зловещи истории от фолклора на Северна Америка и от други краища на света.

Ако се чудите как да изгоните призраците на миналите Коледи или досадния полтъргайст, който обитава дома ви, да разберете как да реагирате, ако ви ухапе съмнително ужасяващ паяк или красиво привидение ви покани на среща – то тогава имате спешна нужда да допълните познанията си в сферата на свръхестественото! При това с огромна доза хумор и ирония, защото няма нищо по-забавно от това да се плашиш, ако си на безопасно разстояние от страшното.

Митовете и легендите от целия свят оживяват и чрез страховитите илюстрациите на Стивън Гемъл, които ще дорисуват всеки тъмен ъгъл из дома ви.

Пълната колекция от богато илюстрирани „Страшни приказки за мрачни вечери” ще открехне вратата към един паралелен свят, в който плашещи създания ще бъдат ваши приятели.

Симпатичните „Страшни приказки за мрачни вечери 3” от Алън Шварц са приключение за всеки куражлия. И гарантират една призрачна и незабравима Коледа!

Из „Страшни приказки за мрачни вечери 3” от Алвин Шварц

ТОРБАЛАН

 

Момичето закъснявало за вечерята у дома. Затова решило да мине напряко през гробището. Но, о, чувствало се много нервно. Когато видяло друго момиче да върви пред него, се затичало да го настигне.

– Имаш ли нещо против да повървя с теб? – попитало то. – Много ме е страх да минавам през гробището нощем.

– Знам за какво говориш – казало другото момиче. – Преди, когато бях жива, и аз се чувствах така.

*

Много и различни неща ни плашат.

Мъртвите ни плашат, защото някой ден и ние ще бъдем мъртви като тях.

Тъмното ни плаши, защото не знаем какво ни чака в мрака. Нощем звукът на шумолящите листа, стенанията на клонките или нечий шепот ни карат да се чувстваме неспокойни. Както и стъпки, приближаващи към нас. Както и странни фигури, които ни се струва, че виждаме в сенките – може би човек или голямо животно, или някакво ужасяващо нещо, чиито очертания не успяваме да различим ясно.

Хората са измислили различни имена за всички тези създания, които ни се струва, че виждаме в мрака, но в повечето има нещо, което трябва да ни стресне, да уплаши децата… Бу! Или Торбалан, който ще дойде и ще те вземе. Тези създания са просто плод на въображението ни, измисляме си ги, така казват. Но от време на време някои от тези торбалановци се оказват истински.

Странните неща също ни плашат. Чуваме за момче или момиче, които са били преследвани от животно, човекоподобно, което лаело, ръмжало и тичало на четири крака. От мисъл-та за това се смразяваме. Чуваме за насекоми, които правят гнездата си в телата на хората, или за кошмар, сбъднал се ная-ве, и се разтреперваме от страх. Щом подобни неща наистина са се случвали, значи те могат да се случат и на нас.

Точно тези страхове пораждат страшните приказки и градските легенди. Това е третата книга, която правя, с подборки на такива истории. Някои от тях научих от хора, които срещнах случайно. Други издирих сам – истории, записани във фолклорните архиви и в библиотеките. И както правим винаги с историите, които научаваме, тук ги преразказах по свой собствен начин.

Някои от историите в тази книга се разказват от съвсем скоро. Но други са част от нашия фолклор, откакто се помним. При преразказването им от един човек на друг някои от детайлите в тях могат да се променят. Но самата история като цяло не се променя, защото това, което е плашило някога хората, ги плаши и сега.

Отначало реших, че една от историите, които намерих, е модерна. Става дума за „Автобусната спирка“. После открих, че подобна история е била разказвана преди две хиляди години в Древен Рим. Но младата жена от историята се е казвала Филинион, не Джоана, както е името на героинята в нашия вариант.

Истински ли са историите в тази книга? Онази, която нарекох „Проблемът“, е истинска. Не мога да бъда сигурен за останалите. В повечето може да има поне доза истина, защото понякога наистина се случват странни неща, а хората обичат да говорят за тях и да ги превръщат, доукрасявайки ги, в още по-хубави истории.

В днешно време повечето хора казват, че не вярват в приз-раци, странни феномени и други подобни. И все пак те все още се боят от мъртвите и от мрака. И все още виждат чудовища да ги дебнат сред сенките. И все още си разказват едни на други страшни приказки, както се прави, откакто свят светува.

 

Алвин Шварц

 

КОГАТО ПРИСТИГА СМЪРТТА

 

Когато пристига Смъртта,

обикновено историята приключва с това.

Ала в тези истории

едва началото е тя.

УГОВОРКАТА

Едно шестнайсетгодишно момче работело във фермата за коне на дядо си. Една сутрин то тръгнало с пикапа му към града, за да свърши някои поръчки. Докато вървяло само по главната улица, видяло Смъртта. Тя му кимнала подканващо.

Момчето подкарало пикапа обратно към фермата с бясна скорост и веднага разказало на дядо си какво му се е случило. 

– Дай ми пикапа – помолило го то. – Ще отида в големия град. Там Смъртта никога няма да ме намери.

Дядо му изпълнил молбата и момчето потеглило към големия град. След като си тръгнало, дядо му отишъл в тяхното градче, за да потърси Смъртта. Когато я срещнал, й казал:

– Защо си изплашила внука ми така? Той е само на шестнайсет години. Твърде млад е, за да умре.

– Съжалявам за станалото – отвърнала Смъртта. – Не исках да му кимам и да го изплаша. Но се изненадах много, като го видях тук. Разбираш ли, аз имам уговорка с него за този следобед – в големия град.

 

Бъдете първият коментирал

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.



Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.