Мая Манолова и Слави Трифонов – новите български стихии

Кадър: Шоуто на Слави

Ами ако хората на Манолова решат, че България трябва да скъса дипломатическите отношения с Норвегия, а хората на Трифонов гласуват за смъртно наказание чрез набиване на кол? Четете коментара за новия български популизъм на проф. Ивайло Дичев за Дойче Веле

Две нови звезди изгряха на политическия хоризонт: Мая Манолова и Слави Трифонов. От „Маркет линкс“ научихме, че с одобрение от съответно 49% и 38% те се нареждат на второ и трето място след ритуално първия в такива класации президент. А все още нерегистрираната партия на г-н Трифонов излиза на трето място след ГЕРБ и БСП.

И двете формации се заявяват като народни. Движението на Манолова е „на обикновения човек“, партията на Трифонов пък ще ни брани от „политическата плутокрация“. И двете обещават да върнат властта на „суверена“. Движението на Манолова е на практика платформа за граждански сигнали и оплаквания, един вид доброволчески омбудсман. Партията на Трифонов пък, в по-институционален стил, предлага на гражданите да решават всичко чрез референдуми – та чак да избират полицeйски началници, главен прокурор и омбудсман. Друга прилика е в това, че и двамата лидери бяха сполетени от несправедливости, които безспорно покачиха рейтинга им. Мая Манолова пострада от масирания вот за конкурентката й в някои ромски махали, г-н Трифонов – от несправедливо отказаната му регистрация.

Новите народни трибуни

Изглежда очевидно, че краят на ГЕРБ ще настъпи по-бързо от очакваното, ако тези две стихии се обединят: лявата, подкрепена от БСП, с дясната на бизнесмена; социално чувствителната с политическата; женската на тъжни майки и медицински сестри с мъжката на майтапчиите-сценаристи. Но дали е възможно в България да се случи коалиция от типа на италианската, където ляво-популистката „5 звезди“ направи правителство с дясно-популистката Лига?

Мая МаноловаМая Манолова

Разбира се най-важният аргумент в подобни питания са личните отношения. А за тях не знаем много. Помним обаче, че именно Мая Манолова беше единствена сред високопоставените обществени фигури, която подкрепи референдума на Трифонов. На изборите обаче тя кой знае защо не получи подкрепата на шоумена както се очакваше, въпреки че предлагаше общ фронт срещу Фандъкова. Вероятно връзката й с БСП все още е непреодолима пречка за по-десните оттатък. Защото видимо с просто око е, че днес десните си остават доста по-идеологизирани в сравнение с поразмекналата се левица.

Не е ясно освен това в какво точно се прицелва Трифонов. Дали иска радикална смяна на системата или се бори да измести изхабените от участието във властта лъжепатриоти и да заеме ролята на балансьор, който поставя условия, без да носи отговорност?

Не искам да подценявам новите народни трибуни: живеем в епоха на всеобщ популизъм, в която е много по-трудно да привлечеш подкрепа с позитивна програма, отколкото с отричане на политическата класа, скатуквото, неправдите. Но поне някои основни неща трябва да си представим. Как точно биха се борили членовете на „Изправи се, България“ срещу могъществото на монополите, както обявиха? С кои съюзници, чрез какви закони? Ако не се канят да стават партия, то на кои политически сили биха разчитали? И нека не се измъкват с баламски увъртания от типа „на всички граждани“…

Политически решения, а не пощипване на националната гордост

Или да вземем заявката на „Няма такава държава“ за „засилване ролята нa Република Бългapия в cтpyĸтypитe нa Eвpoпeйcĸия cъюз и пълнoпpaвнo члeнcтвo в Eвpoзoнaтa, включване на страната в Шeнгeнското споразумение и Бaнĸoвия cъюз на ЕС“. Ами чудесно, подписвам с две ръце, но как точно ще стане всичко това? В коя група ще седнат хората с това хумористично заглавие в Европарламента? Кои политики подкрепят, кои отхвърлят, къде виждат причините да не сме в еврото и Шенген?

Професор Ивайло ДичевПрофесор Ивайло Дичев

Добре знаем, че най-прекият път към висок рейтинг днес е да влезеш в политиката с някакъв реален или измислен извънполитически имидж. Жорж Ганчев го играеше бизнесмен, царят ни споходи като цар, г-н Борисов дойде като полицай-отмъстител. Що се отнася до политическото съдържание на програмата ти, най-добре то да остане колкото се може по-аморфно. Затова вече задължително в названията на партии и движения, като това на г-жа Манолова, днес се появява „България“. Трифонов пък върви напред с националното знаме и се кани да пази семейните ценности, каквото и да значи това. Този подход обаче рискува да предизвика тежко разочарование в момента, в който подобна формация застане на държавното кормило и й се наложи все пак да взима политически решения. Защото „политически решения“ – това означава да избираш една от възможните алтернативи, а не просто да пощипваш националната гордост. Та не е лошо бъдещите лидери да имат готовност за този момент с добре обмислени планове за действие, а не само с консенсусни лозунги.

Народът не е природна даденост

Звучи чудесно това желание да направим държавата си по-интерактивна, но какви точно ще са механизмите за това? И не се ли напарихме вече от това неорганизирано нахлуване на народните маси в публичността, което се случи в резултат от интернет-революцията и появата на социалните мрежи? Я си представете, че утре в една платформа, разработена от г-жа Манолова, мнозинството българи поискат да скъсаме дипломатическите си отношения с Норвегия, защото отвлича децата ни? Или че на задължителен референдум, организиран от г-н Трифонов, те спонтанно решат да върнат публичното смъртно наказание, и то под традиционната за региона форма: набиване на кол? Народът не е природна даденост: той се конструира във всяка една епоха от партии, лидери, институции, интелектуалци, елити, които всъщност също са част от този народ. И тъкмо тук почва цялата сложност на политиката.