Вежди Рашидов: Духовната сфера страда, ако я управлява посредствеността

Вежди Рашидов Снимка: Архив

В  последните години сме свидетели на един поход на нищото към нищото, както и на многобройни скандали, каквито още ще има, защото бездарието води единствено към това. Думите са на Вежди Рашидов по повод изпъстрената със скандали в културата 2019 г. Духовната сфера страда, когато се управлява от посредственост, казва още той в интервю за БТА.

За мен остава голямо събитие това, че екипът на Лувъра упорито работи за поредната трета българска изложба в световния музей, допълва Рашидов.

Амбициозни хора и организации гледаха към това събитие не като средство за представяне на държавата ни със славната й култура, а като повод да усвоят едни средства. Това Рашидов коментира по повод проекта „Пловдив – европейска столица на културата“. За нещастие, отново защитихме лошия си имидж и проиграхме своя шанс, за сметка на Матера – град, който всекидневно работеше и създаваше онова празнично чувство, благодарение на своята култура и история, продължава Рашидов.

Затова според него трябва да се прекрати активната еднолична намеса – както на политици, така и на хора, наричащи себе си интелектуалци.

Духовната сфера страда, когато се управлява от посредственост, обобщава той.

По думите му най-кресливи са тези, които сами са се лишили от свободата в медиите, които изпълняват поръчките на своите собственици.

Позволих си да направя откъси от много медии и предавания и ако един ден това го излъча, ще бъде доста интересно, допълва той.

Пред БТА Вежди Рашидов говори още за културните събития на 2019 г. и неговите фаворити сред тях, за организацията в Пловдив като европейска столица на културата, за скандалите, за предстоящия медиен закон и фалшивите новини, за бъдещите си мемоари.

ЕТО И ЦЯЛОТО ИНТЕРВЮ

– Г -н Рашидов, имате ли личен фаворит за културно събитие на годината в България? Кое е то?

– Разбира се, че в една година, изминала в динамиката на времето, винаги може да има неща, които да бъдат фаворити като събития. Аз лично смятам, че в европейски план едно от големите събития, които имах щастието да видя по времето на моето работно посещение в Лувъра, е изложбата на великия Леонардо да Винчи.

Той за първи път бе представен цялостно – от неговите ескизи и рисунки до прекрасните живописни творби, част от които за първи път се показваха пред публика, както и сборната изложба на любимия ми художник Доменикос Теодокопулос (Ел Греко) в Гран Пале, в Париж.
Пак там бе изложена и прекрасна експозиция от творби на Тулуз Лотрек. За мен остава голямо събитие това, че екипът на Лувъра упорито работи за поредната трета българска изложба в световния музей, след като България триумфира с тракийската си изложба и очарова Европа с преславското злато. В очакване сме на третата българска експозиция на изкуството на България в периода 15-17 век.

Разбра ли Европа, че тази година Пловдив бе нейна столица на културата?

– Колкото и да не ми се иска да го кажа, като човек който в битността си на министър съм бил канен и съм присъствал в много държави, които са имали европейска столица, аз имах дълбоко съмнение – още в етапа на подготовката, заради заиграване на много амбициозни хора и организации, които гледаха към това събитие не като средство за представяне на държавата ни със славната й култура, а като повод да усвоят едни средства.
За нещастие, това се случи и отново защитихме лошия си имидж, за сметка на Матера – град, който всекидневно работеше и създаваше онова празнично чувство, благодарение на своята култура и история. За жалост, ние проиграхме този шанс. Както казва народа: „Късно е, либе, за китка“. Затова трябва да се прекрати активната еднолична намеса както на политици, така и на хора, наричащи самите себе си интелектуалци.

Защо културата и скандалите продължават да вървят за ръка? Ще можем ли да се преборим с фалшифицирането на произведения на изкуството, например?

– Човек може да се пребори с всичко, достатъчно е само да има познанията и амбициите на идеалиста, който желае най-доброто в своята сфера. У нас сме свидетели на парадокси като съглашателство на тези, които управляват културни институции и на онези, които подриват авторитета на същите институции.

Доживях да видя, вместо да се търси отговорност от хората, които разпространяват фалшификати, те същите да бъдат канени за консултанти по тези въпроси. Каква наглост, каква пародия. Често става така, а когато амбициозната посредственост си въобразява, че е фактор, то тогава вредите стават още по-големи.

За съжаление, в последните години сме свидетели на един поход на нищото към нищото, както и на многобройни скандали, каквито още ще има, защото бездарието води единствено към това. Духовната сфера страда, когато се управлява от посредственост.

Кой беше най-обоснованият и смислен скандал тази година? И кой беше най-излишният?

– Страх ме е от това, че трудно бих разпознал излишния от неизлишния скандал, защото около нас е цикъл от серия скандали.

Какъв музей липсва на България/София? Какво трябва да покажем, а все още го крием от света?

– Смятам, че всяка епоха от живота трябва да има своята памет. Убеден съм, че малка България спокойно може да се гордее с голямото си културно наследство, с талантливите си хора, с младите, които ще продължат този поход на духовността, и с музеите си – тези, които има и тези нови, които създадохме в годините на управлението на ГЕРБ.

Жалко, че хората, които, охолно вечеряйки със своите произведения, живеят в прекрасните музейни сгради и трудно се сещат за онези, които са създали тези сгради и тази уютна среда. Вярвам, че времето има памет.

Ще стане ли по-отговорна и по-свободна медийната среда с приемането на закон?

– Законите са необходими единствено за да гарантират спокойствието, свободата и творческия комфорт на медиите. От всички теми и изказвания много добър индикатор е темата за медийната свобода. Като че ли най-кресливи са тези, които сами са се лишили от нея, които изпълняват поръчките на своите собственици.

Позволих си да направя откъси от много медии и предавания и, ако един ден това го излъча, ще бъде доста интересно. Точно хората, които могат и си позволяват да казват каквото пожелаят, както пожелаят и за когото пожелаят, се оказва, че са най-активни в плача за тази свобода, която вземат с пълни шепи.

А за фалшивите новини – това е сериозна тема, защото настана време, когато много трудно се разпознават истинските от лъжливите новини. И обществото дори губи своя интерес към медийното пространство. И това е много страшно – единствено за истинските и сериозни медии. Това е пътят към самоубийството на самите медии.

Затова медиите трябва да намерят своето сериозно място и с професионализъм и отговорност да се разграничат от фейсбук пространството. Защото иначе ще сме свидетели на това как сериозната журналистика с добрите си анализи, с интервютата с мъдрите, мислещи и можещи хора в държавата се подменя със социалната мрежа.

Ние ставаме свидетели как една огромна част от медиите се задоволява главно с тиражиране на социалната мрежа, без да е подвластна на принципите на сериозната журналистика. Аз дълбоко вярвам не на задгранични, не на самообвили се за европейски журналисти, а на сериозните български журналисти, които по презумпция са европейци. Вярвам, че те ще устоят на тези изпитания, а законът ще бъде тяхната опора.

Не спирате да се занимавате с лично творчество. Какво Ви вдъхновява днес – хора, събития, емоции?…

– Винаги съм се вдъхновявал от живия живот. Всеки ден темите са пред нас, те са съпътствани от нашите радости, мъки и емоции. Моето творчество – това е целият ми живот. То вече е част от мен и, ако не правя това, аз бих загинал. Затова имам нужда от творчеството, за да бъда във времето.

– Знам, че имате намерение един ден да издадете мемоари. Как ще се казва тази книга? Кога да я очакваме?

– Животът ми е много интересен – път от низините към върха, живот в две системи, срещи с различни хора, уникални истории и, ако всичко това не бъде описано и оставено в паметта, то смятам, че сме живели напразно. Затова не се лишавам от възможността засега само да нахвърлям наброски, за да стигна до времето, когато ще събера всичко това в едно цяло.

Какво ще пожелаете на всички, свързани с културата и медиите в България?

– На медиите – с пълно уважение пожелавам да са все така свободни, защото от свободни медии имаме нужда всички ние. А на хората на културата пожелавам да бъдат безкомпромисни към всичко, което се опитва да заличи идентичността на българския дух. Изкуството е необходимост и съдба. А на всички – да са живи и здрави.

– – –

Вежди Рашидов е роден на 14 декември 1951 г. в град Димитровград. Той е български скулптор и министър на културата в кабинета на Бойко Борисов (2009-2013 и 2014-2017). Член-кореспондент е на Българската академия на науките (БАН) от 2004 г. Понастоящем е председател на Комисията по културата и медиите в Народното събрание.