На прага на 2020: Оптимистична теория за брашнения чувал  

Евгени Петров

Ако се вярва на армията хейтъри, държавата ни прилича на брашнен чувал – всички крадат, тупат чувала и още пуска.

Така поне изглежда родината ни в очите на немалка част от обществото, която всичко знае и може, раздава безплатно акъл на килограм в социалните мрежи, но все някой му е крив. И на която основната и професия е да иска.

Иначе казано – каквото и да стане: „Съсипахте я тая държава“. Не аз, или ние, ние сме ангели, а винаги другите. Тия с ТЕЦ-овете, които горят отпадъци, тия с печките и гумите, тия с колите с по един човек вътре, тия със старите таралясници, които пушат по-зле от Трабант, тия които пият и карат, блъскат се челно и тия, които паркират на места за инвалиди. И изобщо тия, които сме ние.

Обаче – има разлика между това да пълниш чувала и да гребеш от него, за да го преразпределяш (управляващите) и непрекъснато да повтаряш, че в него няма нищо и го тупаш да пусне още малко, от което можеш да си направиш най-много партийно-политическа питка (хорът на опозицията) .

Години наред след най-голямата криза от 2009-та заплатите у нас растат с около 10 на сто годишно. Така е и през тази, а по бюджет и през следващата година. Това е непознато за западноевропейските страни и трудно достижимо за повечето от държавите от бившия Източен лагер. Макар и бавно, скъсяваме дистанцията, защото и другите не стот на едно място.

Ето ви една позиция на премиера Борисов от деня преди Бъдни вечер: „Изпращаме успешна година, с голям ръст на икономиката, стабилни финанси, с трайно повишение на доходите. От папата до Белия дом най-важните хора в света дадоха оценка за България, имаме етнически мир, а регионите са в растеж“.

Отбелязвам го заради непрекъснатото мрънкане, че сме най-бедната държава в ЕС и с унизително ниски пенсии. Но се уморих да повтарям, че ние и в СИВ си бяхме сред най-бедните източни држави, а за пенсиите не отваряйте дума – целия пенсионен фонд беше опоскан още с обявяване на мораториума върху външния дълг от Луканов и се дообезцени при фалита на банките и хиперинфлацията по времето на Виденов през 1997 г.

В икономически план България се развива много добре и това се отчита във всичките географски посоки от политикономическите компаси.

Дали ще влезем в Шенген? – въпрос на приоритети. Но сме на прага и доколкото усещам – вече и от самите нас зависи да приемем, или не при заплахата от бежанци.

Дали ще въведем еврото? ЕРМ-2 отваря все повече вратите си. Прогнозата за пълноправно членство е 2023 година. Както се казва – утре по обяд.

Дали падна мониторинга – да, падна. Но не и за Румъния. Това е първото доказателство, че решението не е формално и „по милост“.

През тази година се случи нещо, което не е било тридесетилетие. Сделката на годината е закупуването на Ф 16. Смея да твърдя, че това беше както битка за евроатлантическото ни себедоказване, така и битка премиер-президент. Спечели я премиерът, защото изтребителите не са само въпрос на прищявка, а на дългосрочни политики.

Ф 16  са само част от гигантското превъоръжаване на армията ни и включва и морския флот и пехотата. Да сте чули кресливата опозиция да критикува? Не и няма как.

Годината бе и време на конфликти в двете най-силни партии в България – ГЕРБ и БСП. „Апартаментгейт“ разтърси силно управляващата партия и им нанесе големи щети по думите на самия Борисов. Обаче той превърна щетата в полза като сам хвана преди евроизборите „на ръчно управление“ предизборната кампания и спечели. След това ГЕРБ спечели убедително и местния вот.

Що се отнася до БСП вътрешнопартийната опозиция далеч не е следствие на удобното но фалшиво внушение, че е „най-демократичната партия“. Показа го и разцеплението при последното гласуване в парламента за Цацаров.

А рокадата в прокуратурата с избора на Гешев безспорно беше едно от най-значимите събития на годината. То беше определено от либералния център дори като по-важно от местните избори. Само за това късат на изпит първокурсници по политология.

Факт е, че нито самият избор, нито последвалите спорове около длъжността на „независимия прокурор“ имаха широк политически отзвук извън обичайните заподозрени НПО-та и извънпарламентарното обединение „Демократична България“. Но е факт, че България съвсем не е опашкарят в съдебната сфера. Румъния остана зад нас, а под прицела на ЕС по въпроса за върховенството на закона са още Полша и Унгария.

В съдебната ни система има още много, много за вършене, но само политически хейтъри могат отричат постигнатото.

Разпадът на малката коалиция си дойде отвътре и беше напълно очакван. Това само показва колко проблематични са коалициите не само у нас, но и в цяла Европа и в края на крайщта – колко по-зле е от еднопартийното управление, в което поемаш цялата отговорност. Корективът не е само в коалиционния партньор, той е най-вече в опозицията.

Като цяло – измина една година, която след два национални избора и един за главен прокурор в политически план може да се каже, че е година, в която ГЕРБ и лично Борисов могат да се поздравят с успех.

А социологическите сондажи от декември показват, че „началото на края на ГЕРБ“ е силно преувеличено.

Срещата Борисов-Тръмп също няма как да не бъде отбелязана в политическия календар. Но не по-малко важно е какво последва от нея. Поканата на експерти в областта на енергетиката, корупцията и медийната свобода са само част от това, което последва визитата. Въпреки, че българската редакция на „Дойче веле“ в коментар заяви: „много симпатии, но малко резултати от усилията на Борисов.“

Е, аз съм на друго мнение.

Срамът на годината у нас със сигурност ще се окаже колаборацията между либерали и социалисти на местния вот и колениченето пред Президентството, загадката на годината е какво точно прави Елена Йончева в Европарламента, а безотговорност на годината – водният режим в Перник допуснат от предишната управа на ГЕРБ. Затова и загубиха.

И да не забравя – това е поредната година, в която централата на БСП на „Позитано“ 20 си има солиден офис и на „Дондуков“ 2.

Що се отнася до брашнения чувал – според НАП време е за пълнене. А според данъкоплатците – за правилното разпределение на хляба.

18 Comments

  1. По големи глупости..т.е идиотщини не бях чел отдавна! Ти си един супер идиот!

    • Не е добре да се приписват собствени качества на друг.Идиот си ти,че въобще можеш и да четеш.

    • Адолф, коментарът е много хубав, но на теб не ти изнася. Прехвърли си злобата на друго място!

  2. споелям напълно написаното…..разбор точен и ясен…..но бих добавил още един „споделен „офис….бтв …..това са трите „“офиса“……който пишат и говорят със затворени очи и уши…..

    • Това с БТВ е вярно.БСП не трябваше да се харчат за телевизия.От арменеца до тази с баджаците,всички са,като Волгин в БНР…

  3. „Кресливата опозиция“ е в основата си интелигенцията на България. А Вие подценявате не само нея, а и всички останали, които не желаят да бъдат манипулирани и експлоатирани. Държавната власт разделя обществото ни според познатия принцип – Ако не си с нас, си против нас. Остава и нищо да не беше направено, естествено все пак керванът си върви, магистрали се строят навсякъде по света, и в най-бедните държави. По тези магистрали летят за Гърция високо платените служители, гоени от народа, със заплати в хиляди левове, за сметка на заплати и пенсии, които не могат да им покрият дори бензина. И как не намериха начин да решат пенсионния фонд, щом сме финансово стабилни? За самолети има и за какво ли не… Аз друго ще Ви кажа – когато се увеличават доходите в проценти, това не увеличава ли допълнително и мащабно и без това огромните разлики между тях? Докъде ще стигнем така, каква е тази политика на разделение? Ето откъде идва омразата – нехайството, безпардонното и брутално отношение към непомазаните от властта – на послушните й служители, почиващи всеки уикенд в чужбина, няма как да заглуши справедливия народен глас, който за тях е креслив, защото понякога ги събужда и пречи на спокойствието им. Оттук и носталгията по нещо по-справедливо и приемливо като общество, по социализма, защото друга алтернатива не се вижда. Социализъм означава относително равенство и достоен живот на всички, с равни права. Хуманно общество. Сега сме – „Елате ни вижте!“ на Иван Вазов.

    • „Социализъм означава относително равенство и достоен живот на всички, с равни права. Хуманно общество.“

      – Да де, и един Господ…, пардон Политбюро, хм… или агент Сава, дето раздава порциите. 🙂

  4. Без коментар! Само ще отбележа,доволен съм-все повече хора си отварят очите!!!

  5. За статията на Гендо и за коментиралия, че Дондуков 2 е споделен офис. Браво, момчета! Светли дни и през 2020 г!

    • Къде бе скъпа социалистке прочете и един ред или дума свързани с Ал.Йорданов,та питаш за него?Или ти е мъка,че закачат грозната Елена?

  6. Публикацията,на Евгени Петров, вевести.бг е точна,обоснована на много актуални аргументи и достоверни факти!
    И в този аспект има подчертан РЕСПЕКТ! ❤

  7. „И да не забравя – това е поредната година, в която централата на БСП на „Позитано“ 20 си има солиден офис и на „Дондуков“ 2.“

    🙂 Гендо, струва ми се, че това е споделен офис. Ползва се от партия „Възраждане“ и от фракциите на Корни и Кънев. 🙂

  8. При горепосочените ФАКТИ само злобен, безсмислено водещ живота си човек може да твърди обратното. За съжаление вероятно поне половината от българите(одобряващи Радев)отговарят на показателя безсмислен живот.

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.



Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.