Ето го първото илюстрирано издание на „Невромантик“ в света

Романът на Уилям Гибсън е носител на наградите Хюго, Небюла и Филип К. Дик

Кейс беше най-добрият крадец на информация в киберпространството – докато не се опита да прецака грешните хора и те не увредиха нервната му система, изхвърляйки го от Мрежата и бизнеса. Сега загадъчен нов работодател го наема за почти самоубийствен набег срещу невероятно могъщ изкуствен интелект. С мъртвец за партньор и уличната самурайка Моли за бодигард Кейс се готви за приключението, което вдигна залозите в цял литературен жанр. 

Невромантик е първият напълно съзнателен поглед към дигиталното бъдеще на човечеството – зашеметяващо видение, което предизвика цяло поколение читатели да преосмислят виждането си за технологиите и самите себе си, предсказание, което промени завинаги измеренията на въображението ни и начина по който говорим и мислим. 

Научна фантастика със зашеметяваща структура и визия… Гибсън слага началото на нов жанр с отлично изграден характер. San Francisco Chronicle 

Епична в мащаба си… блести като хром под пустинното слънце.
- The Wall Street Journal 

Уилям Гибсън живее във Ванкувър, Канада, със съпругата си и двете им деца. Определян е като създател на термина „киберпространство” и като един от визионерите, предсказали появата на интернет и виртуалната реалност. Освен Невромантик е автор на романите Нулев брояч, Мона Лиза оувърдрайв, Виртуална светлина, Идору, Периферни тела и на сборниците с разкази Хотел „Ню Роуз” и Холограмната роза. 

Макар че често буди асоциация с музикален жанр, киберпънк всъщност е името на течение в литературата и киното, водещо началото си от 80-те години на XX в.; а за киберпънк е почти странно да се говори, без да се спомене Невромантик, романът на Уилям Гибсън от 1984 г., наричан и сега „Библията на киберпънка”.

Гибсън може и да не е създател на названието киберпънк, за какъвто понякога грешно го определят, но е създател на друго не по-малко знаково понятие – киберпространство. Не просто на думата, а на първата ярка, жива представа за същността на нещо, което днес приемаме едва ли не за даденост, но което през 1984-а е просто колоритно описание в ръкописа на автор, чието име тепърва ще се прочуе по цял свят. Самият Гибсън споделя в интервю, че е възнамерявал киберпространството да остане просто метафора, повече идея, отколкото реално пространство. Трийсет и пет години след първото издание на Невромантик обаче, макар и малко по-различно на вид, киберпространството е напълно интегрирано в нашата реалност, винаги на разстояние едно щракване с мишката или докосване по екрана на смарт устройствата ни.

Неоновата естетика и летящите коли на киберпънка може би все още са далечни на ежедневието ни (а може би не чак толкова…?), но неволните предсказания на Гибсън звучат все по-реално с глобалното развитие на науката и технологиите. На фона на всички езици, на които романът е преведен обаче, едва сега, с второто си издание на български, Невромантик ще се появи с илюстрации дело на художника Емил Марков и одобрени лично от Уилям Гибсън.

Какво друго остава да се каже, освен че…

Небето над пристанището имаше цвета на телевизионен екран след края на програмата…

Саша Александрова

 

Бъдете първият коментирал

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.



Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.