Самопризнанията на четирима родители на премиерата на „Да оцелееш като родител 2“ от „Майко мила!“

Илиян Любомиров, Ангелин Балсамджиев, Красимира Хаджииванова и Елисавета Белобрадова признаха всичките си родителски грехове пред публиката

Какво друго му остава на един родител освен да сподели притесненията и въпросите, които възникват по време на това чудно приключение родителство, с друг родител и да се посмеят и поплачат заедно?

Две години след успеха на „Да оцелееш като родител“ Елисавета Белобрадова и Красимира Хажииванова – щурите глави от „Майко мила!“ – се погрижиха в дома на всички смели майки и бащи да се чува малко повече смях (е, вярно, може би под завивките и тихичък, за да не се събудят децата, защото кога по друго време да чете човек…)

Достойното продължение „Да оцелееш като родител 2“ бе представено на 22 януари 2020 г. Малко след 19:00 ч. около 150 настоящи и бъдещи родители станаха свидетели на признанията на Елисавета Белобрадова, Красимира Хаджииванова, а техни партньори бяха двама от другите автори на текстовете в книгата – Ангелин Балсамджиев и Илиян Любомиров.

Въпреки скромния си „стаж“ като родител Илиян Любомиров, известен и като Августин Господинов, разказа в едно (много дълго) изречение и на един дъх как той е преживял раждането на сина му Александър и първите месеци от бащинството.

Ангелин Балсамджиев пък „премери сили“ с Елисавета Белобрадова – какво е да си баща на три деца и какво е да си майка на три деца?

Красимира показа свои снимки като майка и разказа малко повече за идеята зад сборника, побрал 37 ужасно смешни, вълнуващи и поучителни истории.

След всички свои самопризнания четиримата за пръв път представиха настолната игра „Да оцелееш като родител 2“, дело на „Майко мила!“ и създадена специално за бъдещи и настоящи родители – защото и те са деца, и те заслужават да играят.

В края на вечерта всички се обединиха, че все пак всичко си заслужава и не биха го заменили за нищо на света.

„Да оцелееш като родител 2“ с текстовете на Елисавета Белобрадова, Красимира Хаджииванова, Йоана Станчева, Оля Антонова, Аксиния Генчева, Илиян Любомиров, Александър Миланов, Ралица Попгеоргиева, Ангелин Балсамаджиев и Захари Карабашлиев ще ви направят част от обичайните тревоги и вълнения, през които предстоящите и настоящи родители преминават. Всичко това, преразказано по невероятно забавен начин.

Из „Да оцелееш като родител 2“ от „Майко мила!“

Илиян Любомиров, по-известен като Августин Господинов, най-известен като бащата на Александър, работи думи. Пише статуси, книги, песни, лозунги, реклами, статии, късметчета за кафе и трибуквия по важни места. Мечтае да има много деца от Петя. Работи по въпроса, а докато това стане, ни разказва за срещата си с първото си реално от многото си проектодеца. А ние четем на един дъх – ще разберете защо накрая на разказа.

Не знам много за родителството. Но пък цял живот си мечтая да имам син и да бъда баща, поне наполовина толкова добър, колкото е моят. Щеше ми се този текст да бъде смешен, абсурден, омацан с пюре и ухаещ на пълен памперс. Получи се банален – точно толкова, колкото е банално щастието, което допреди да се роди синът ми Александър, не познавах. 


Прескачам сега няколко дълги периоди, в които с Пипи се обичаме, решаваме да имаме дете, пробваме, обаче не става от първия път, което, оказва се, било нормално, обаче аз леко се филмирам, защото тя по това време провежда медийна кампания за репродуктивно здраве и по цял ден слушам истории за млади, интелигентни хора, които имат проблеми, но ето, на третия месец уцелваме овулацията, избягваме омразното ми „работим за дете“ и тя е бременна, ние се обичаме още повече, само дето малко ни е шубе от неизвестното, но пък щом сме двама, страшно няма, и ходим по изследвания, всичко върви наред, аз кърша пръсти пред кабинети и там срещам разбиращите очи на други кършещи пръсти пред кабинети мъже, абе, който е минал, знае, и ходя и аз по ехографи и фетални морфологии, и мижа там да му видя носленцето, пръстчетата и очичките, а то бая въображение се иска, и от една точица в нея расте животът, а с него и обичта ми, чудо, чудо, чудо, само така мога да го опиша, истинско чудо е всичко и много четем, Пипи – десетки книги за бременността, аз – десетки статии до кога може секс, забранявам ѝ да лети, тя казва, че съм Сюлейман Ага, обаче аз, който имам доста рокстарски години зад гърба си осъзнавам колко се притеснявам и за първи път за някой друг, и минават дните, природата си знае, аз продължавам да съм галфон, а тя свива вече гнездо, и само чакаме да го прегърнем, идва терминът, с него идват и контракциите и тръгваме към Майчин дом, защото там е най-близкият до Господ лекар, когото познаваме, и ръцете ми треперят, паркирам и знам, че трябва да изглеждам силен, влиза тя на изследвания, аз оставам да пуша с охраната, той ми се радва така, както един баща на бъдещ баща и ми казва, че всичко ще е наред, за което и до ден днешен му благодаря, та приемат я, а аз вече съм изпушил два стека, и не минават минутите, и хем знам, че тя е здрава и е в най-добрите ръце, хем място не мога да си намеря, бе, ей, моят син се ражда тука, навън е хладно, аз съм по тениска и няма сила, която да ме накара да изпитам студ, минава полунощ и доктор Дуковски излиза, тя е добре, Александър, 4260, 55 сантиметра, пускат ме в родилната зала, има още няколко току-що родени бебета, но аз знам кой си е моят, прекрасен е, толкова, колкото всяко дете за всеки баща, който го вижда за първи път, е, и малко повече, защото си е мой, целувам очите на Пипи, подготвил съм си думи, които да им кажа, но забравям всичко, помня само, че изричам „добре дошъл, синко“, СИНКО, аз съм баща, за Бога, и имам син, аз съм баща на син, това е, а Пипи сияе, нали знаете как майките мигом придобиват един ореол, още преди да се появят белите коси и бръчиците от постоянно повтаряне на вечните мантри „внимавайййййй“ и „не таааааам“, сияе моето момиче и аз не мога да ги пусна, но трябва, тя в реанимацията, аз – вкъщи, да съм се бил наспял, какъв ти сън, излизам, охраната ме посреща и казва „момче, един влезе, друг излизаш“, аз го прегръщам и подскачам, Велики Понеделник е, посред нощ, коли няма, звъня на баща ми, на майка ми, всичко е наред, бабо и дядо, а те точно на този ден преди 30 години са се оженили и ето, знаци някакви откривам, отивам при майката на Пипи и се прегръщаме, все едно ние сме го родили, толкова сме щастливи, после се прибирам, няма да спя, това е ясно, но на сутринта имаме предаване, не мога, просто не мога, изключено е да си събера акъла, минавам само през студиото, за да съобщя великата новина и да занеса много уиски и се връщам при Пипи, тя вече е в стаята и аз няма да мръдна от там, винаги съм мислел, че ако ми се роди син, около Парламента право хоро ще се вие и последният няма да чува музиката, но не, вече е друго, аз искам да съм при тях, носят ни го, спи, прекрасен е, страх ме е да го взема, да не го повредя нещо, толкова е крехък, крехък ли, казва сестрата, в цялата болница няма по-яко бебе, я не го мисли, и го слагам върху гърдите си, той намества главата си под брадата ми и вече знам, че нищо никога няма да бъде същото, по-хубаво ще е, а Пипи, милата, се притеснява, че са ѝ отекли глезените и се старае да ги прикрие, още повече я обичам такава, без грим, прическа и с някаква нощница, оставила 20-годишната си кариера, за да бъде майка, оставам и аз и това е, ще предремвам, ако трябва, на най-неудобния диван, само не искам да съм далече от тях, телефоните ни вече са запалени, благодарим на когото там и минаваме в нелегалност, преценяваме, че това си е само наш момент и не искаме да го делим с други, пък било то и най-близки и най-доброжелателни, а аз вече съм любимец на сестри, акушерки и санитарки, единственият мъж съм, който живее на 11-и етаж, предлагат ни да го взимат да спи при другите бебета и да ни го дават през няколко часа, за да можем и ние да починем, дума да не става, и той остава тук, не сме си родили детенце, за да почиваме, само това с къпането под чешмата ми е малко чудно, озъбил съм се на всички опити на Пипи да ходим на училище за родители и сега трябва бързо да вляза в крачка, едната от лелите ми смигва и отивам с нея в бокса за смяна на памперси, ще крада занаят, то се е видяло, тя го разповива, хваща го с една ръка и с толкова рязко движение го вкарва под чучура, че изтръпвам, но запомням всичко, не е толкова сложно, ясно, аз ще си го къпя занапред, после с отревисти движения го повива, а в гръб изглежда като дюнерджия и само дето не ме пита дали да сложи бял сос преди да ми го подаде, смелост трябва, взимам го и го водя в стаята, а там заварвам втора леля, която е съблякла нощницата на Пипи и ѝ мачка гърдите, национален консултант по кърмене била, окей, нямам против, просто винаги съм си представял, че ако друга жена докосва момичетата на моето момиче ще е по-секси, няма такива неща, когато имаш дете, пък било то и от няколко часа, няма място за еротика, минават дните, Велики Вторник, Велика Сряда, доста е готино да се родиш и всеки ден от първата ти седмица да е велик, идва Велики Четвъртък, ние не сме женени и трябва да отида при нотариус, за да припозная Александър, което е акт, по-ценен от всеки подпис в гражданското, влизам, там още един мъж чака, казвам за какво съм, а другият грейва, и той за припознаване, заговаряме се като членове на тайно братство, жена му много харесва „На кафе“, аз му взимам телефона и записвам едно поздравително видео, той се просълзява и казва, че с това ще му направя Великдена велик ден, взимам документа, черно на бяло аз съм баща и това е най-ценният лист, който съм стискал в ръцете си, идва време за изписване, не искаме оркестри, погачи и балони, сакралните моменти отлично могат и без кич, оправям документите, снимаме се тримата и си тръгваме, цивилизовано така, вкъщи идва родата, бабите ми, вече пра, са велики, дядо ми и той, никога не са вярвали, че ще видят този момент и гласовете им треперят, когато прегръщат правнука си, тръгват си и оставаме сами, Пипи, Александър и аз, за първи път само тримата, малко е страшно, но все пак съм човек, оцелял една седмица в Майчин дом, няма памперс, достатъчно миризлив и рев, достатъчно писклив, които да ме сломят, цялата еуфория вече е канализирана, приключението може да започне, първите дни само го гледам дали диша, но бебетата, знаете, са доста по-корави, отколкото бащите допускаме, и идва ред на трамбовките за заспиване, купувам си крачкомер и осъзнавам, че в рамките на спалнята ни навъртам километраж, пред който и кенийски маратонец би се преклонил, спокоен е, милият ми, само когато на мен ми е неудобно, дундуркай, Илияне, дундуркай, не се става така лесно човек, но пък когато заспива върху мен, нищо друго няма значение, синът ти се унесе върху гърдите ти, да му чуваш дишането и да ти мирише на бебе, майната му, ще дундуркам до отмаляване за такива моменти, идва време и за първите орисници, мъже държа да са и каня Ачо и Юли (бел. авт. Ангелин Балсамаджиев и Юлиан Константинов), мъжкари искам да му кажат по една хубава дума, да стане и той мъж, а после първа разходка, за първи път на опера и на театър, всъщност това е голямото ни предизвикателство с Пипи, животът ни да не се превърне само в нанкане, папкане и акане, и навсякъде го водим с нас, да вижда големи хора и да слуша големи думи, понякога съседите по маса в ресторантите ни гледат странно, извинявайте, ако плаче, разберете ни и да ви е сладко, да, не е лесно, когато си решил да отгледаш детето си без баби и бавачки, но си струва, нищо не пропускаш, и първите усмивки, и първия заразителен смях, първите обръщания ми се струват по-героични от съчетание на Йордан Йовчев, първото му пропълзяване е достойно за Гинес, сигурен съм, от първото му гмуркане в морето може да се учи и Майкъл Фелпс, малки крачки за човека, огромни за нас, това е, и да, с деца на море е супер, и на планина е хубаво, само дето без значение дали за ден или за месец, мъкнеш толкова много багаж, че не ти се вярва, но с малко повече планиране и тюле върху комбито, не е драма голяма, е, по-сложно става да се обичате, защото Контрацептив Любомиров има свръх-рецептори и очевидно не държи толкова на това да си има братче или сестриче, но имам и добри приятели, Моника, благодаря ти, че идваш понякога и ни подаряваш по едни 20 минути, които вече ни стигат за форплей, екшън, душ, оправяне на леглото, изтупване на килима и освежителни ремонти, и да, вече преценявам хората по това кой подарява шумни играчки, не сте ми никакви приятели, да знаете, спрете се, не се издържа, наистина, и сега знам, че предстоят още толкова много велики моменти, лични такива, и знам, че в името на сина ми трябва да направя толкова много неща, да построя къща, да засадя дървета, да пиша за него, за да не избледнеят трепетите ми, знам и че всичко си струва.


Тепърва ще разбирам какво е да си баща.

 

Бъдете първият коментирал

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.



Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.