Аплодисменти за „Караконджул“ – моноспектакъл на Валери Йорданов в Народния

фотограф: Божидар Марков

Почти няма билети и за февруарските представления

Аплодисменти и дълбоко развълнувани зрители – така преминаха двете премиерни представления на първия моноспектакъл на ВАЛЕРИ ЙОРДАНОВ в Народния театър „Иван Вазов“.

Сцена „Апостол Карамитев“ едва събра желаещите да видят актьора в ролята на Рамадан Дервишов и неговия „КАРАКОНДЖУЛ“.

Билети за представлението на 30 януари няма, почти продадени са местата и за февруарските дати – 6 и 22. Следващите са на 11, 18 и 24 март, а билети могат да се купят на касите на Народния театър и онлайн на https://nationaltheatre.bg/bg/predstavlenie/karakondzhul.

Спектакълът по емблематичния текст „Дервишово семе“ на Николай Хайтов и непубликувани текстове на самия Валери Йорданов е режисиран от Стоян Радев, чиито подпис стои и под хитовия „Опит за летене“ в Народния театър. Освен в “Опит за летене“ от Йордан Радичков, където има номинация за „Аскеер“ за поддържаща мъжка роля, Валери Йорданов е работил със Стоян Радев и в „Ничия земя“ от Данис Танович (спектакълът има награда „Аскеер“ 2016 и награда „Икар“ 2017.)

 Неслучайно КАРАКОНДЖУЛ е прозвище на човек, обзет от безсъние. Много безсънно-интересна е срещата с героя на Валери Йорданов – Рамадан Дервишов, който споделя с опитомения от него мечок, но най-вече със зрителите, житейския си път: оженен в невинността на своите 14 години, той губи любимата си и любовта, изгаря от мъка, от страст по отмъщението – но с много вътрешни перипетии и колебания намира път към себе си. Проправя го трудно – защото е мъж див и неподчиним, изсечен като планинска скала. Води спорове с кмета Чаталбашев, спомня си първите мигове на своя брак, който всъщност е една детска игра, копнее да е край любимата жена и това го смирява понякога, а понякога го прави велик в посвещението  към нея. Целият блика от природна сила, от наивни и мъдри открития, от смешни до сълзи разкази на случки, които разширяват представите ни за силата и смисъла на човешкото същество и неистовите му битки с и за живота.

Затворен в планинската си колиба и в непреживяната си любовна мъка, Рамадан Дервишов споделя себе си и своя първичен опит сякаш с целия свят – с хора, близки и далечни, случайни и съкровени, съседи и съселяни, с природата, домашните животни и така окръгля и преизпълва с вълнение и събития, с наивност и премъдрост, с болка и смях човешкото съществуване.

Сценографията и костюмите са на Елица Георгиева, звуковата картина е на Стоян Радев. Драматург на постановката е Мирела Иванова, асистент-режисьор – Боряна Митева, художник на плаката и програмата – Янина Петрова, фотограф – Божидар Марков.