Юлиан Попов: У нас Зелената сделка се разглежда като рестрикция, а не като шанс за нов енергиен път

Юлиан Попов
Юлиан Попов. Снимка от Фейсбук

Зелената сделка е част от европейския път към въглеродна неутралност. Това коментира в интервю за БНР Юлиан Попов, главен политически съветник на Европейската климатична фондация и председател на Борда на Европейския институт за ефективност на сградите.

„Тя е консолидация на ред съществуващи вече политики, не е нещо ново. Има и добавяне на допълнителна амбиция – намаляване на въглеродния диоксид до 2030 година с до 55%, сравнено с 1990 г.“, казва Юлиан Попов.

“Става дума за замяна на голяма част от енергийните източници, отпадане на голяма част от въглищната индустрия, повишаване на енергийната ефективност (много по-интензивно саниране на сгради, енергийна ефективност на индустриални процеси и т.н.). В същото време това е голяма възможност за малкия бизнес, за модерните бизнеси, за информационните технологии, промяна на транспорта, преминаване към много по-висока електрификацияна транспорта и т.н.“, коментира експертът.

У нас обаче Зелената сделка се разглежда по-скоро като рестрикция, а не като шанс за нов енергиен път.

„Разбира се, че има и рестрикции, но в тези рестрикции ние трябва да видим възможностите – смята Попов – възможностите за преминаване на българската индустрия, на българската икономика и на всекидневния ни живот към едно по-модерно състояние. Това означава, че направените разходи могат да се разглеждат като инвестиции, които ще помогнат да тласнем икономиката напред, да подменим много неща, които отдавна би трябвало да бъдат подменени – старите коли, начина на пътуване. Всичко това е възможност, която би могла да се реализира с един разумен дебат в страната. Това не е нещо ново и ние трябва бързо да наваксаме“, коментира Юлиан Попов

По неговите думи България има много голям потенциал за развитие на нови индустрии. „Страната ни вече е една от напредналите в сферата на съхранение на енергията, например. Хидроенергийни съоръжени, батерии, акумулатори… Ние сме водещи производители на електрически велосипеди, например”.

“Когато говорим за социалната страна, трябва да имаме предвид, че основно се говори за съдбата на хората в „Марица-изток“. Важно е да си дадем сметка, че това са висококвалифицирани инженери и технически лица, които са пригодни именно за тези нови индустрии. И на територията на „Марица-изток“, без да се чака още по-голяма криза във въглищната енергетика, би трябвало да се развиват и привличат големи индустриални инвестиции в новата енергетика. Например – соларната енергетика – нещо много лесно и много евтино. Още – привличане на инвестиции в големи заводи – за батерии, за електрически коли и автобуси, развитие на водородната индустрия, на кабелната индустрия… необходими за нисковъглеродната икономика. Те са десетки. Всичко това може да бъде събрано в един клъстер, в един хъб на нисковъглеродните индустрии, който би могъл да осигури работни места от много по-висока категория, отколкото сегашните във въглищната индустрия. С по-високи заплати, по-чисти, по-привлекателни. Те биха създали работни места и за техните деца, които иначе заминават за чужбина.“ Това обаче изисква политическа визия и предприемачески дух”, заяви още експертът.

„България трябва да започне да мобилизира инвестиции в тази сфера и да спрем да говорим негативно за Зелената сделка.“ – обобщи Юлиан Попов.