„При дивите неща” е опасно хубаво

Култовата книга Морис Сендак излиза за първи път в България, Барак Обама редовно я чете на детски партита в Белия дом

 

Най-добрата книга в картинки според учителската гилдия на САЩ излиза за първи път в България. „При дивите” неща от прочутия писател и илюстратор Морис Сендак (1928 – 2012) се появи в луксозно издание с твърди корици в превод на Стефан Русинов и с емблемата на издателство „Лист”. 

Книгата е носител на медала „Калдекот” – най-престижната награда отвъд Океана за рисувани книги, а през 2009 г. режисьорът Спайк Джоунс я превърна във фентъзи филма „Където бродят дивите неща”.

Макар да е писана в далечната 1963 г. „При дивите неща” влиза напълно в ритъма на днешния ден с теми като детския гняв, отегчение и ревност и жажда за приключения.

Рисунките на Морис Сендак прекрасно допълват 338-те думи, с които той разказва историята на малкия Макс. Една вечер момчето се държи зле и свършва такива поразии вкъщи, че за наказание остава без вечеря.

Обиден Макс се оттегля в стаята си и благодарение на въображението му тя се превръща в островна джунгла, обитавана от зли зверове, наречени „дивите неща”. Момчето обаче не се стряска, а взима страха на съществата и става техен владетел.

Любопитен факт е, че в „дивите неща” Морис Сендак портретува роднини от голямото си еврейско семейство. Първоначалната му идея била историята да бъде „Земята на дивите коне”. Осъзнал обаче, че не може да рисува коне и неговият редактор му предложил да ги смени с „диви неща” – определение, вдъхновено от еврейския израз vilde chaya – „диви животни”, използвано с любов по адрес на енергични и шумни деца. Идеята харесала на Сендак и той сменил конете с карикатури на лелите и чичовците си, които го отегчавали като дете с гостуванията си всяка неделя в дома на семейството му в Бруклин. В едно интервю той разказва, че според тогавашните му представи те всички били луди – с налети с кръв очи и големи и жълти зъби. На всичкото отгоре щипели бузите му до мораво. В действителност обаче тези роднини, точно като родителите на Сендак, били еврейски имигранти от Полша, които се спасили от Холокоста, за разлика от останалите си близки.

В друго интервю пък авторът припомня как първоначално „При дивите неща” е забранена в библиотеките. Минават две години докато библиотекарите и учителите осъзнаят, че децата се тълпят около книгата и я разглеждат отново и отново.

От тогава нещата доста са се променили. „При дивите неща” редовно е на върха в класациите за книги, препоръчвана от учители, психолози и критици. През 2007-а въз основа на онлайн допитване Националната асоциация по образование на САЩ я обяви за една от своите „Топ 100 книги на учителите за деца”, а през 2012-а School Library Journal спонсорира проучване сред читатели, което разпознава Where the Wild Things Are като най-добра картинна книга.

Няколко пъти по време на двата си мандата президентът Барак Обама я чете на глас пред деца, поканени в Белия дом за традиционното великденско търкаляне на яйца.

Бъдете първият коментирал

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.



Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.