Дарин и Деян Ангелови отново заедно на сцена във „Вуйчо Ваньо“

Николай Ламбрев-Михайловски поставя една от най-играните пиеси на Чехов, премиерите са на 21 и 22 февруари

Братята-близнаци и звезди от трупата на Народния театър Дарин и Деян Ангелови отново излизат заедно на сцена в премиерен спектакъл. Емблематичната пиеса на световноизвестния руски писател ще оживее на Камерна сцена на 21 и 22 февруари в премиерния спектакъл на режисьора НИКОЛАЙ ЛАМБРЕВ-МИХАЙЛОВСКИ със заглавие „Вуйчо Ваньо или не искам да си спомням нищо“.

Този сезон Дарко и Додо, както ги наричат в трупата, играят заедно и в „Neoдачници“ и „Опит за летене“.

Съвсем малко са останалите билети за премиерните дати на „Вуйчо Ваньо“, а следващите дати на спектакъла са на 26 февруари, 5 и 19 март, 9, 14 и 28 април. Билети могат да се закупят на касите на театъра и онлайн на https://nationaltheatre.bg/bg/predstavlenie/vuicho-vano.

В актьорския екип са звездни имена от трупата като ДАРИН АНГЕЛОВ, ДЕЯН АНГЕЛОВ, ВАЛЕНТИН ГАНЕВ, ИЛИАНА КОДЖАБАШЕВА, СТЕФАН КЪШЕВ, ВИКТОРИЯ КОЛЕВА, МИЛЕНА АТАНАСОВА, ЕВА ДАНАИЛОВА и ВАСИЛ РЯХОВ.

В настоящия репертоар на Народния театър подписът на Николай Ламбрев-Михайловски стои и под „Спускане от връх Морган“ – спектакълът с „АСКЕЕР 2019″ за главна мъжка роля на Валентин Ганев и номинации „АСКЕЕР 2019″ за най-добро представление и водеща женска роля на Илиана Коджабашева. Това е и вторият спектакъл, в който режисьорът събира на една сцена четирима от актьорите – Валентин Ганев, Илиана Коджабашева, Ева Данаилова и Стефан Къшев.

Преводът от руски език е на Иван Николов, сценографията и костюмите –на Чайка Петрушева, а музиката – на Добрин Векилов-Дони. Асистент на режисьора е Васил Ряхов, мултимедията е дело на Слави Георгиев.

Музикалните изпълнения в спектакъла са на Йоана Ламбрева – пиано, на Дарин Ламбрев – виолончело, а текстът на песните е написан от режисьора.

Чехов нарича живота в своята пиеса “сцени от селския живот”. Но и тук нищо не е такова, каквото изглежда – нито вуйчо Ваньо е умореният и тих интелигентен човек, нито професор Серебряков е само превзет интелектуалец, нито Елена Андреевна е просто отегчена красавица, нито Астров е горчивият и ироничен доктор, нито Соня е само тъжна и нещастна.Защото в тези сцени има и страст, и любов, и … още живот, мечти, разочарования и надежди.

„…Животът се върти като панаирджийска въртележка… Но идва ден, когато спираш пред огледалото и искаш да изгориш досегашното. С ярост и болка отхвърляш настоящето и искаш да спасиш душа и тяло, хвърляйки се да търсиш нещо ново… Пропуснал си, проиграл си ценности, бил си сляп или просто не си успял дотук в битието, в мечтите, в любовта и във взаимността с другите. И се хвърляш в огледалото, чупиш го. Искаш да хванеш нещо, което виждаш там, в късчетата кристал. Да потънеш в него. Да имаш самочувствието, че не си излишен, че има смисъл от теб, че имаш цена. Вярваш, че това е истинското, а  се оказва, че и това стремление е илюзия или просто игра на въображението и желанието да постигнеш пропуснатото, неизживяното… И тогава какво? Трябва просто да се откажеш от живота или, смирил се над истината за себе си, да продължиш, защото дните напред са си твои. Само този, който е преживял болката по пропуснатото и непостигнатото, вероятно може да приеме неудовлетвореността като енергия да се живее“, споделя режисьорът.

През годините „Вуйчо Ваньо“ е поставяна четири пъти на сцената на Народния театър. За първи път това се случва през 1904 г. в постановката на Сергиян Туцич. В ролите са Иван Попов, Кръстьо Сарафов, Васил Кирков, Златина Недева, Султана Николова и Гено Киров.  Четири години по-късно Пенчо Славейков режисира Чеховата пиеса, в която отново участват Златина Недева и Гено Киров, заедно с Кръстьо Сарафов, Христо Ганчев и Елена Снежина.

„Вуйчо Ваньо“ отново е на сцената на Народния театър и през 1946 г. дипломния спектакъл на завършващите Държавната театрална школа при Народния театър в постановката на Николай О. Масалитинов и с В. Джамджиев, Г. Московски, Борис Сарафов и др. в екипа.

За последно пиесата има премиера през 1959 г., когато режисьор е Кръстьо Мирски, а в актьорския състав са Виктор Георгиев, Мила Павлова, Славка Славова, Невена Буюклиева, Стефан Гецов, Андрей Чапразов, Борис Сарафов и  Пенка Икономова.

Бъдете първият коментирал

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.



Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.