„Какво да правим с трупа“ или къде отиват лотарийните билети

"Майката на Уистлър с печелившите талони от лотарията". Илюстрация от 1984 г.

Имаше преди няколко години един сръбски филм на Мирослав Момчилович, който с типичния хумор на западните ни съседи беше назован „Смъртта на човека на Балканите“. В тази брутално смешна комедия всичко започна с новината за самоубийството на самотен композитор, живял в изолация в един съвсем обикновен белградски блок. Та когато съседите го откриха и между чакането да се появят лекарите, полицията и погребалния агент, фабулата се завъртя около собствените им трепети и несгоди. Едни се изпокараха за политика, други отидоха да гледат футбол в съседната стая, трети се биха, влюбваха и разлюбваха… Прескачаха горкия труп, припомняйки си откъслечни моменти от житието-битието му, в един момент даже го провериха наистина ли е умрял, и през цялото време над тази смежно-тъжна балканска картинка тегнеше всевиждащото око на камерата, застопорена от шегобиеца-самоубиец преди смъртта му върху пианото, и въпросът: „какво да правим с трупа?“

За този истински киношедьовър се сетих тази сутрин покрай новината, логично последвала патакламата в последния месец, че от днес лотарийните билети на Божков отиват на боклука. И за да не звуча голословно, проверих: всяка година по данни от пресата са се печатали близо 2 млн. хартийки на късмета, от които 95% са били за Националната лотария. Два милиона мечти, умножени по безкрай със скреч покритие за изтъркване! И сега два милиона мечти отиват на боклука, дето ще го горим и ще го дишаме…

И си помислих, че да оставиш лотарийните билети да отидат в историята просто така е като да бутнеш мавзолея на Георги Димитров с едно „бум“ или да събориш петоъгълния тиранозавър край НДК и после… нищо! Ами спомнете си шегата, че огънят е бил открит от българи, търкащи лотарийни билети!

Е да де, ама какво да правим с трупа?

И в този ред на мисли, ето няколко неща, върху които да помислим всички ние, докато чакаме някой да си прибере вересиите:

  • Да си направим музей на лотарийните билети. Така идущите поколения не само ще четат и препрочитат „1984“-та, но и ще имат нагледна представа как се зомбира народ, който го мързи да мисли и работи.
  • Да ги рециклираме. 1 тон рециклирана хартия спасява около 13 дървета, 2,5 барела нефт, 4 100 киловатчаса електроенергия, 4 куб.м от обема на сметището и 31 780 литра вода.
  • В тази връзка – да дарим парите от рециклирането на талончетата за изграждането на водопровода Мало-Бучино – Перник. За благодарност можем да наречем една от тръбите му на името на неговия благодетел.
  • Да направим национален конкурс за най-много събрани талони от различни видове с награди от Тотото – всеки втори българин къта в шкафа стари, нерегистрирани и отдавна забравени лотарийни билети. Така на практика Васил Божков ще инвестира в държавния тотализатор и ще подпомогне рекламата му и бързия възход на доверие към талоните на тотото.
  • БНБ да спести от печат на нови банкноти, като въведе правилото за стоково-разменните отношения за някои продукти от първа необходимост – например срещу един билет от „Златните пирамиди“ играеш за екскурзия до Египет с най-досетливата туристическа агенция , „Перфектният подарък“ да послужи пред любимата за ваучер за 8-ми март в мола, с билета „Шоколад“ да се отчетеш пред наследника в дните преди заплата, а със „Супер думи“ или „Кеш кръстословици“ да си платиш сметката за джиесема или вноската към кредитния инспектор.
  • В този ред на мисли, премиерът може да изпрати глашатаи във всеки квартал с павилиони, където се продават лотарийни билети, и те да могат да се заменят за гъби, сливи, зелена салата, брюкселско зеле, китайски нудъли и други полезни хранителни продукти.
  • А можем и, като знак на политкоректност и добри междудържавни отношения, да ги дарим на някоя държава от третия свят, която тепърва развива бизнеса с лотарията и да поискаме отчисление от печалбите в полза на хазната.

Както сами виждате, ходове бол. Въпросът е, какво да правим с трупа…

 

Титания Мерчуткина

1 Коментар

  1. Приятно четиво,благодаря, и от това имах нужда,не само от злободневните информации.

Коментарите са ограничени.