„Какво да правим с трупа“ или къде отиват лотарийните билети

"Майката на Уистлър с печелившите талони от лотарията". Илюстрация от 1984 г.

Имаше преди няколко години един сръбски филм на Мирослав Момчилович, който с типичния хумор на западните ни съседи беше назован „Смъртта на човека на Балканите“. В тази брутално смешна комедия всичко започна с новината за самоубийството на самотен композитор, живял в изолация в един съвсем обикновен белградски блок. Та когато съседите го откриха и между чакането да се появят лекарите, полицията и погребалния агент, фабулата се завъртя около собствените им трепети и несгоди. Едни се изпокараха за политика, други отидоха да гледат футбол в съседната стая, трети се биха, влюбваха и разлюбваха… Прескачаха горкия труп, припомняйки си откъслечни моменти от житието-битието му, в един момент даже го провериха наистина ли е умрял, и през цялото време над тази смежно-тъжна балканска картинка тегнеше всевиждащото око на камерата, застопорена от шегобиеца-самоубиец преди смъртта му върху пианото, и въпросът: „какво да правим с трупа?“

За този истински киношедьовър се сетих тази сутрин покрай новината, логично последвала патакламата в последния месец, че от днес лотарийните билети на Божков отиват на боклука. И за да не звуча голословно, проверих: всяка година по данни от пресата са се печатали близо 2 млн. хартийки на късмета, от които 95% са били за Националната лотария. Два милиона мечти, умножени по безкрай със скреч покритие за изтъркване! И сега два милиона мечти отиват на боклука, дето ще го горим и ще го дишаме…

И си помислих, че да оставиш лотарийните билети да отидат в историята просто така е като да бутнеш мавзолея на Георги Димитров с едно „бум“ или да събориш петоъгълния тиранозавър край НДК и после… нищо! Ами спомнете си шегата, че огънят е бил открит от българи, търкащи лотарийни билети!

Е да де, ама какво да правим с трупа?

И в този ред на мисли, ето няколко неща, върху които да помислим всички ние, докато чакаме някой да си прибере вересиите:

  • Да си направим музей на лотарийните билети. Така идущите поколения не само ще четат и препрочитат „1984“-та, но и ще имат нагледна представа как се зомбира народ, който го мързи да мисли и работи.
  • Да ги рециклираме. 1 тон рециклирана хартия спасява около 13 дървета, 2,5 барела нефт, 4 100 киловатчаса електроенергия, 4 куб.м от обема на сметището и 31 780 литра вода.
  • В тази връзка – да дарим парите от рециклирането на талончетата за изграждането на водопровода Мало-Бучино – Перник. За благодарност можем да наречем една от тръбите му на името на неговия благодетел.
  • Да направим национален конкурс за най-много събрани талони от различни видове с награди от Тотото – всеки втори българин къта в шкафа стари, нерегистрирани и отдавна забравени лотарийни билети. Така на практика Васил Божков ще инвестира в държавния тотализатор и ще подпомогне рекламата му и бързия възход на доверие към талоните на тотото.
  • БНБ да спести от печат на нови банкноти, като въведе правилото за стоково-разменните отношения за някои продукти от първа необходимост – например срещу един билет от „Златните пирамиди“ играеш за екскурзия до Египет с най-досетливата туристическа агенция , „Перфектният подарък“ да послужи пред любимата за ваучер за 8-ми март в мола, с билета „Шоколад“ да се отчетеш пред наследника в дните преди заплата, а със „Супер думи“ или „Кеш кръстословици“ да си платиш сметката за джиесема или вноската към кредитния инспектор.
  • В този ред на мисли, премиерът може да изпрати глашатаи във всеки квартал с павилиони, където се продават лотарийни билети, и те да могат да се заменят за гъби, сливи, зелена салата, брюкселско зеле, китайски нудъли и други полезни хранителни продукти.
  • А можем и, като знак на политкоректност и добри междудържавни отношения, да ги дарим на някоя държава от третия свят, която тепърва развива бизнеса с лотарията и да поискаме отчисление от печалбите в полза на хазната.

Както сами виждате, ходове бол. Въпросът е, какво да правим с трупа…

 

Титания Мерчуткина

1 Коментар

  1. Приятно четиво,благодаря, и от това имах нужда,не само от злободневните информации.

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.



Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.