Най-четеното от Vevesti: Темида – метастазите на загниването

Може ли да се случи така, че съдия Димана Йосифова да проверява съдия Румяна Ченалова?
Димана Йосифова
Съдия-инспектор Димана Йосифова. Снимка: Красимир Юскеселиев, Дневник

 

Евгени Петров*

Евгени Петров
Евгени Петров

Темата за кражбата на предприятие по съдебен път в последните дни стана особено актуална не, защото другите проблеми в съдебната ни система са по-малко или по-маловажни. А защото е един от най-грубите, видими и арогантни „законови” начини за съсипване на бизнес, разправа с противника и поставяне в зависимости.

И защото публично и категорично я огласи френският посланик у нас.

Така, както преди години темата публично постави немският посланик.

Отново за кражба на предприятие. Отново пълна с абсурди. Отново предизвикала скандал.

Сега в центъра на вниманието е съдия Румяна Ченалова.

В случая с намесата на немския посланик в центъра на вниманието беше съдия Димана Йосифова.

И при двете някои решени от тях дела бяха определяни от медиите като „скандални”, и при двете – свързани с права на собственост върху фирми. И при двете нещата стигаха до външна намеса.

Сега се получава така, че работата на съдия Ченалова може да се проверява от съдия Йосифова.

Защото тя вече е член на Инспектората на висшия съдебен съвет (ИВСС). На групата от най-моралните от най-моралните и най-честните от най-честните. The best of the best of the best, както обичат да казват морските пехотинци на САЩ.

Защо точно примерът с Димана Йосифова? По три причини :

  1.  Заради впечатляващото съвпадение на казусите
  2. Заради опитът да се проследи генезиса на проблемите и неговите мащаби
  3. Заради фатално изчерпаният лимит на доверие в съда – най-важният капитал за една обществена система.

Примерът е конкретен, а темата – принципна. В научната практика този метод се нарича „индуктивен”.

Практика и избор

Димана Йосифова е с близо 35-годишен стаж. От началото на 1997 г. до избирането й за инспектор към ВСС (общо 15 години) тя е съдия в Софийски градски съд (разглежда фирмени, граждански и търговски дела).
Иначе казано – съдия по вписванията. Там, където се извършват промени в собствеността на търговски дружества, изключват се собственици или акционери, назначават се синдици… Там, където най-добре и най-удобно стават прословутите „кражби на предприятия.

Тя е избрана за съдебен инспектор с единодушие от 176 гласа в българския парламент в края на декември 2012 година на мястото на Цони Цонев, който се оттегли след поредния скандал (!) с избор на съдия.

Наистина ли единодушието е така впечатляващо?

Изборът става след огромен скандал, предизвикан от тогавашната Синя коалиция, която в знак на протест дори напусна залата! С пълно основание, между другото.

Случаят СДС

Думи на Мартин Димитров при обсъждане на кандидатурата на Йосифова в парламента: „Моето въображение не стига за възможно по-неподходяща кандидатура за този пост от госпожа Димана Йосифова”.
Според него „цивилизованият свят ще задава въпроси“ за номинирането на такива магистрати.(подробно отразено в „Правен свят”)

Причината за тази остра реакция е разбираема. През април 2009 година въпросната съдийка скандално отказа да регистрира новоизбраното ръководство на СДС, а мотивите и (нещо недопустимо) бяха мотивирани с политически коментар, защото уставът бил…недемократичен. Върховният касационен съд отмени решението й с унищожителни (по определението на няколко медии) мотиви –Димана Йосифова не е направила задълбочена преценка на доказателствата, но не е поискала и нови, а е била длъжна по закон да стори това, щом е смятала, че представеното е недостатъчно.

В следствие на отказа СДС не успя да се регистрира за изборите за Европейски парламент и участва с регистрацията на Синята коалиция, а случаят се коментираше дълго и с възмущение.

През 2007 г. в статия на „Дневник” се споменава името на съдийката покрай класически пример за кражба на фирма. Тогава собствениците на „Анaмар дивелъпмънт“ се оплакаха, че фирмата им е отнета с фалшиви документи, след като в търговския регистър в СГС от Димана Йосифова е вписано нелегитимно ръководство на дружеството.

Именно с Димана Йосифова е свързан и със

Случаят „Мавродийски”

Цитат от публикация на „Медияпул: „Съдия Димана Йосифова си спечели скандална слава и с делото „Мавродийски“, от 2003 година, което се оказа класическа кражба на фирма и предизвика няколко протестни ноти от посолството на Германия и сезиране на Европейската комисия.”

Живеещите в Германия баща и син Мавродийски са лишени от собственост във фирмата „Роял център“ ООД, в която имат 50% участие, след решение на Йосифова при съмнителни обстоятелства. Това дело е повод за няколко протестни ноти и писма на немския посланик у нас, включително и до главния прокурор.

Разследването и наказателното дело по случая се следи от Европейската комисия и посолството на Германия у нас. Първият следовател по делото е предложил сваляне на имунитета на съдийката, но след това е прието, че тя няма вина, била е заблудена – макар че фактите по делото са такива, че няма как това да стане.

Въпреки всичко, когато Йосифова кандидатства за инспектор, тя е е атестирана, получава много добра оценка, и сега е инспектор в ИВСС…

Тогава от Института за правни инициативи зададоха три въпроса:

Как съдия, за чиято работа ИВСС е препоръчал да бъде обект на „засилен контрол“ от страна на председателя на съда, в който работи, ще стане инспектор в същия този ИВСС и ще проверява работата на други магистрати?

Как съдия, чието решение за отказ за регистрация на традиционна парламентарно представена сила е отменено от горната инстанция с особено остри мотиви, ще отговори на завишените изисквания за професионализъм за инспекторите в ИВСС?

Как изборът на съдия, чиято работа по дадено дело е станала повод за искане за снемане на имунитет и разследване за корупция, както и за международни реакции и включване на делото в кръга на наблюдаваните от ЕК дела, ще укрепи авторитета на ИВСС и съдебната власт в България?“

Е, сега въпросът е: Как Йосифова ще проверява Ченалова?

Случаят „Вестник „ПАРИ”

Това е може би най-драстичният от поредицата скандални случая, свързани с кражба на предприятия и необясними от правна гледна точка решения. Кражбата на вестник „ПАРИ”, през 2000 година е извършена след решение на съдия Димана Йосифова, което след обжалване по категоричен начин е отхвърлено както от Апелативния, така и от Върховния касационен съд с 10 (!) страници мотиви.

В случаят „ПАРИ” единият от съдружниците, Валентин Панайотов, само с 1/3 (дори не 50 на сто!) изключи в крещящо противоречие с разпоредбите на Търговския закон и ГПК останалите двама собственици във фирмата. Панайотов сам свиква незаконно Общо събрание, провежда го, взема еднолично решение за изключване на останалите и сам си го гласува, а Йосифова вписва без възражения всичките решения и го превръща в едноличен собственик. Така е извършена първата кражба на медия от такъв ранг.

Най-скандалното и недопустимо е едновременното изключване на двама съдружници при императивното изискване на закона, че изключването става с пълно единодушие на останалите собственици на дялове.

Докато подобни решения се обжалват с години, придобитата фирма най-често се източва и ликвидира. Какво между другото стана и с вестник „ПАРИ”

Десетки хора бяха уволнени, останаха без работа, промениха се съдби, накрая вестникът фалира. Единият от изключените съдружници получава инфаркт и почива**.

Тогава съдия Димана Йосифова беше съдия във Фирмено отделение на СГС. Сега е инспектор в ИВСС – най-висшият магистратски орган.

Инспекторатът проверява жалби, сигнали, съдийски решения и работата на цели съдилища. Негов обект могат да бъдат и скандалът със „случайното” разпределение, работата на СГС и Мирослава Янова, която впрочем също е проверявана…и т.н. и т.н.

А кой ще проверява проверяващите?

Кой ще проверява атестационните комисии?

Колко трудна ще бъде промяната?

Всичко дотук са конкретни примери. Те идват да покажат колко спорни, нееднозначни и дълбоки са проблемите в съдебната власт. По цялата верига – от избоърът или назначаване на определена длъжност до произнасяне на присъдата. Въпросът е доколко гнила е ябълката и колко навътре е проникнала заразата. И следователно – колко трудна и дълга ще бъде промяната.

Докато преди се говореше за отделни съдии, които хвърлят петно върху цялата система, сега се говори за повечето магистрати (по Радан Кънев). Докато преди се говореше за отделни случаи на лобистки и партийни назначения в съдилищата и ВСС, сега се говори за масова практика. Та дори и решенията на Конституционния съд се прогнозират на база на това кой от коя квота е…

Най-опасно, пагубно е, нарастващото недоверие в системата, породено от партийно-олигархични зависимости по цялата верига от избора на висши магистрати до крайните решения.
Димана Йосифова е избрана от Народното събрание за съдебен инспектор въпреки известните спорни обсъждания, отменени решения от по-горни инстанции и международни реакции. И въпреки острото и публично изразено несъгласие на една парламентарна група. Това – на полиическо ниво. На съдебно – тя е минала атестация, както впрочем и съдия Ченалова и съдия Янова…

А как са избрани останалите членове на инспектората? Може би наистина са най-заслужилите, а може би не?
Никой не е сигурен в нищо, всяко решение ще се поставя под съмнение, ще се оспорва. На съдии, на инспекторат, на ВСС…Но изброеното по-горе е безспорно!

Представянето на съдебната реформа едва ли не като еднократен акт с очаквана бърза промяна е илюзия. Преди време тогавашният председателят на ВАС Константин Пенчев каза по повод на надеждите за бъдещи реформи: (предавам по смисъл) Съдебната система е тежка и консервативна структура. Промените там се извършват с години. Има мандатност, имунитет, независимост, гарантирана от закона. Има много зависимости на всички равнища. Трябва да се смени цяло едно поколение.

Мисля, че точката на пречупване, границата на търпимост е достигната. Отвъд нея остава дълъг път и жестока съпротива от самата система.

Преди дни в един сутрешен блок водещият Антон Хекимян попита събеседничката си: „Спите ли спокойно, съдия Ченалова”?

За протокола: „Спите ли спокойно, съдия Димана Йосифова”?

*Авторът на горното е пряко засегнат от аферата „Пари”. При нейното описание съзнателно са спестени многобройни скандални факти около самото дело, поради възможността да бъдат възприети като пристрастни и необективни. Вместо това са използвани цитати и оцени от няколко медии.
*Покойният съдружник в „ПАРИ”, – Божидар Богданов, дългогодишният журналист и отговорен секретар на вестниците „Народна младеж”, „Диалог” и „ПАРИ. След изключването му от ПАРИ получава 2 инфаркта.

Koritsa-na-kniga-evgeni-petrov

 „Пепел от вестник” – романът, който съблече Темида

Аферата „ПАРИ” послужи за идейна основа на романа „Пепел от вестник”, в който са описани както целия механизъм на кражбата на предприятие по юридически път, така и тежките корупционни схеми, зависимости и срастване на политическа,съдебна и медийна власт.

На практика „Пепел от вестник” описва събития преди 14 години, които в цялата си острота и порочна мащабност се разкриват и добиват публичност в последните дни и месеци.

Книгата можете да закупите от тук.

1 Коментар

  1. А, защо не пишете за скандално Решение, с което е смачкана не фирма, а човек??, за Решение от 15.05.12г. на ВКС, което е постановено, не от кого да е, а от съдия Кети Маркова, която след това Решение се „подвизава“, не къде да е, а в Конституционния съд на Р.България!, ама, май не ви стиска, да пишете за този скандал,защото смачкания човек е българин, а не френски гражданин!

Коментарите са ограничени.