В Москва 100 000 камери следят хората под карантина… и всички останали

Москва Снимка: pixabay.com

Виктория Логинова-Яковлева от Франс прес, превод БТА

Лицевото разпознаване се е превърнало в ключов инструмент от стратегията на Москва за борба с коронавируса – тест в естествени условия за тази спорна технология, отдавна критикувана заради риска да бъде използвана за политически цели.

От февруари насам хиляди московчани, по-специално пристигащите от страни, засегнати от Ковид-19, се подлагат на строга изолация по домовете за 14 дни с цел да се възпрепятства разпространението на болестта.

Всички те се каталогизират с адрес, копие от паспорта и телефонен номер в база данни за мегаполиса, наброяващ 16 милиона жители и всекидневно пристигащи гости.

Властите уведомяват всекиго, че нарушенията на изолационния режим ще се наказват с глоби и дори затвор, а чужденците ще бъдат експулсирани.

„За спазването на режима постоянно ще се следи, по-специално чрез системата за лицево разпознаване“, предупреди в своя блог кметът на Москва Сергей Собянин.

Ефективността на тази система се гради върху плътното покритие, което осигурява. Нито един коридор в метрото, нито една улица не остава извън погледа на 170-те хиляди камери, разполагани малко по малко в града от десетилетие насам в името на обществения ред.

Около 100 000 от тях са свързани с изкуствен интелект, способен да идентифицира заснетите лица; в скоро време се очаква да бъдат скачени и останалите 70 000.

Московската полиция заяви, че с помощта на системата от февруари досега са разпознати близо 200 души, нарушили наложената им карантина.

Русия е поставила и други технологии в служба на борбата с коронавируса – от телевизионната медицина до наблюдението в супермаркетите и в социалните мрежи, за да се контрират слуховете и „фалшивите новини“.

Във вторник новият център за мониторинг на ситуацията с коронавируса в Русия бе посетен от самия президент Владимир Путин.

Две китайки и 600 техни съседи

По думите на Собянин служителите там разполагат с данни за местонахождението и местоработата на 95 процента от хората, пътували до страните, най-силно засегнати от пандемията. „Установихме къде се намират“, заяви той.

От февруари кметът хвали този опасно ефикасен контрол, като дава за пример случая с една китайка, нарушила наскоро карантината си, нейна приятелка, решила да й дойде на гости, и шофьора на таксито, който я докарал. Покрай това властите събрали личните данни на още 600 души – съседи на двете жени.

Според кмета камерите се използват освен това за следене как се зареждат щандовете в супермаркетите с цел да се избегне недостиг на стоки – заради епидемията мнозина московчани се впуснаха тази седмица да правят запаси.

Видеонаблюдението, подсилено с разпознаване на лица, бе изпробвано за първи път през лятото на 2018 г. по време на световното футболно първенство. Камерите бяха внедрени масово през януари 2020 г. – точно преди епидемията.

„Вероятността от грешки в нашия алгоритъм за лицево разпознаване е 1 на 15 милиона“, обясни за АФП в началото на годината Александър Минин, генерален директор на руското дружество „НтехЛаб“, спечелило конкурса, обявен от московското кметство.

Нейното оборудване, изнасяно също в Китай, най-големия световен пазар, и в Латинска Америка, „в 80 на сто от случаите“ може дори да разпознае човек само по силуета.

Руските и китайските технологии за наблюдение – най-съвършените в света, вече се изнасят в стотина страни, посочва в анализ, публикуван в края на 2019 г., Валентин Вебер, експерт по киберсигурността от Оксфордския университет.

„Големият брат“ и гражданските свободи

„Заради по-строгото законодателство в защита на личните данни лицевото разпознаване не се разви широко в Европа. За разлика от европейските си колеги руските и китайските компании не бяха толкова сковани от законови ограничения върху събирането и използването на лични данни“, обяснява Вебер.

Съответно експерти и критици на системата се обявиха преди коронавирусната криза срещу този „Голям брат“ и опасността под предлог на мисия от общ интерес той да бъде използван за следене на политически противници и ограничаване на гражданските свободи.

„Именно с доводи за сигурност се оправдават винаги посегателствата върху частния живот и личната свобода на хората. Това е най-големият проблем и най-голямата опасност“, подчертава френският изследовател на киберсигурността Батист Робер.

Александър Минин заявява, че има доверие на властите, и твърди, че изображенията и „данните за хората (паспорт, име и презиме, телефонен номер) не се пазят в едни и същи бази данни“. Според него тези сведения се съпоставят само при нужда, в рамките на строга процедура, поверена на силите на реда.

Противниците на системата са по-склонни към недоверие. Още повече че следенето с политически цели не е нещо ново за мнозина руснаци – по съветско време се смяташе, че КГБ има очи и уши навсякъде.

Альона Попова, юрист и активист, е депозирала иск срещу използването на системата за лицево разпознаване на 29 септември в Москва при разрешена от властите демонстрация на опозицията.

По думите й камери са били разположени по металдетекторните рамки, през които е бил задължен да мине всеки демонстрант на път за мястото на сбора.

„Масовото използване на технологии за лицево разпознаване означава държавата да следи своите граждани. И държавата със сигурност ще ги използва срещу политическите опозиционери“, заяви тя пред АФП.

Нейният иск в крайна сметка е бил отхвърлен, но петицията й срещу лицевото разпознаване на сайта change.org  е събрала към 75 000 подписа преди кризата с Ковид-19.

Кметството категорично отрича системата да се използва вероломно за регистриране на опозиционерите.

През февруари група активисти от художествените среди направи опит да привлече към темата общественото внимание с нова форма на протест.

Вдъхновени от акция на лондонския „Дазъл клъб“ (Dazzle Club) в Лондон, където лицевото разпознаване се използва от началото на годината в точно обозначени зони, четирима активисти застанаха пред офиса на руския президент и изрисуваха лицата си с геометрични фигури, които да ги направят неразпознаваеми от камерите.

„Вече има политически активисти, задържани в метрото след разпознаване чрез камерите“, обвини властите тогава художничката Катрин Ненашева. Четиримата активисти бяха задържани по време на своята акция, после изправени на съд и глобени по 15 000 рубли (173 евро) за нарушение на регламента за демонстрациите.

Генералният директор на компания „НтехЛаб“ не вижда смисъл в подобни протести. „Можем да работим, даже ако лицето е покрито 40 на сто с каскет или медицинска маска“, обяснява той.

Дори да бягаш от карантина с покрито лице, това не те спасява от окото на Москва.

Бъдете първият коментирал

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.



Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.