Вижте План COVID-19: 100% от българите на тест, всички здрави – на работа

Илюстрация: pixabay.com

Екип от икономисти, медицински работници, политици предложи на правителството план за действие при пандемията от COVID-19, съобщи Дир.бг.

Сред тях са възпитаниците на Харвард, които създадоха Харвард Бизнес Клуб в България – Кирил Петков и Асен Василев.

Представители на правителството вече са били запознати с проекта.

Експертите са убедени, че дилемата „здраве или икономика“ е фалшива и че при подходяща комбинация от различни тестове, съчетана с алгоритъм за използване на резултатите от тях, може да подкрепи едновременно и здравето, и икономиката на страната.

Работещият план COVID-19, както сами са нарекли проекта си експертите, съдържа следните опорни точки:

  • 100% от българското население да бъде тестувано – планът подробно представя аргументите за такава мярка, видовете тестове и механизма на тестуването (по-долу виж какви тестове и как да се извършат);
  • 100% от влизащите в страната да бъдат тестувани на границата;
  • Всички здрави – на работа със зелен пропуск;
  • Всички заразени да останат без право да напускат домовете и с осигурени хранителни доставки от социалните служби;
  • Всички нарушители да влизат под 14-дневна карантина в държавните центрове за карантина;
  • Всички постъпващи в болници: с предварително определен COVID-19 статус, за да предпазим лекарите;
  • Болниците – запазени за сериозните случаи
  • Бизнесите – работещи със здрави служители и при стриктно, регулярно последващо тестуване.

Всички мерки са подробно и аргументирано представени в плана и според експертите могат да бъдат успешно приложени на практика със съответното ресурсно осигуряване.

Преди да развият своя план експертите правят изводи и прогнози за социално-икономическите и медицински последици от пандемичната криза. Ще ги разгледаме без да навлизаме в подробности. Предоставяме възможност на интересуващите се сами да се запознаят с плана.

Какви са икономическите и социалните последствия

Но директно засегнатите могат да стигнат и до 2 милиона.

Как екипът по плана стига до тези изводи.

В България в момента има около 3.53 млн. работещи, които могат да бъдат разделени в три големи групи:

  • слабо засегнати сектори – повечето работещи в тях ще запазят работните си места и работодателите ще имат ресурс да продължат ритмично изплащане на заплати;
  • силно засегнати сектори – повечето работещи в тях ще загубят работните си места или работодателите няма да имат възможност да изплащат ритмично заплати;
  • сектори, които силно зависят от правителствената политика за овладяване на COVID-19.

Колко български работници ще бъдат засегнати – дали 1 млн. или 2 млн., ще зависи от пакета мерки, до който стигне извънредното положение (и разпространението на новия коронавирус).

Кои са силно засегнатите сектори (като работни места)

Не изненадва констатацията на екипа за най-силно страдащите бизнеси: търговия, транспорт, хотелиерство и ресторантьорство, в които са заети почти 910 000 души. Следват операциите с недвижими имоти, в които работят около 26 500 души. Третата най-силно засегната област е култура, спорт и развлечение – около 114 000 заети в неа.

Общо силно засегнатите заети в тези три сектора са около 1 050 хил. души.

Като зависими от пандемията (и от правителствената политика) експертите определят два сектора, в които обаче работят много хора: добивна и преработваща промишленост с около 707 000 заети; строителство със 196 000. Или общо около 902 200. (Екипът използва данните за заети лица на НСИ от 2019 г.)

В слабо засегнатите сектори експертите поставят селско стопанство, медии, банки,  финанси и застраховане, професионални дейности и наука, държавно управление – общо с около 1 582 хил. заети.

Екипът икономисти твърди, че ако се приложи пълният пакет мерки, познат от най-силно засегнатите страни – Китай, Испания и Италия, броят на българските работници, засегнати от кризата, ще се удвои и ще достигне почти 2 милиона (1,951,883) – толкова са заетите в двете силно засегнати групи.

Не можем да последваме Китай, тъй като там обществено-политическият ред е твърде различен. Но примерът на Италия и Испания е „заразителен“ и към него гледат все повече страни от ЕС: военновременни мерки, при които напълно спират всички бизнеси, чиято дейност не е от първостепенно значение за опазване на живота, здравето и обществения ред; и ограничаване на движението на всички хора, които не са част от мобилизираните за борба с CОVID-19.

Какво би се случило с 1 млн. останали на улицата

Експертите правят извода, че ако между един и два милиона български работници бъдат уволнени или спрат да получават заплати, икономическите последствия ще бъдат огромни. Много по-големи, обаче, ще бъдат последствията за обществения ред и здравето. По-голямата част от работещите имат спестявания само за 2-6 седмици и разчитат на ритмичното получаване на заплата, за да посрещнат текущи разходи като наем, храна, телефон, ток и вода. Особено тежко е положението в ромските общности.

Ако повече от един милион души спрат да получават доходи, никакви карантинни мерки не могат да ги задържат у дома, отбелязват от екипа. Те прогнозират, че ще се стигне до рязко покачване на битовата престъпност и грабежите, нерегламентирана работа на черно, контрабанда и бунтове. Положението ще е особено тежко, ако всички бизнеси са затворени и правото на движение е ограничено в рамките на квартали и махали или напълно забранено за всички. Има голяма вероятност този срив в реда и законността да съвпадне с пика на епидемията и да създаде ситуация, която силите на реда трудно ще могат да овладеят.

Какви са медицинските последствия от пандемията

Експертите изтъкват, че като цяло се обръща по-малко внимание на факта, че всеки един пациент, който влезе в което и да е болнично заведение може да е заразен с COVID-19. Например пациент със сърдечен арест, със счупена ръка или родилка може да е преносител на COVID-19. Постепенното заразяване на медицинските лица и изваждането им от системата в пика на кризата представлява един от най-големите рискове в настоящата криза (пример за това е Италия). Ако няма достоверна предварителна информация за COVID-19, за статуса на пациента, всеки един пациент трябва да бъде третиран като потенциално заразен с COVID-19.

Стратегии в рамките на Работещ план COVID-19

Стратегии в рамките на Работещ план COVID-19

Защо се предлага агресивно тестуване

Експертите отбелязват, че предложеният от тях план се базира на опита на Хонг Конг, Тайван, Сингапур и Южна Корея. Включва бързо и пълно тестуване на населението на България чрез използването на комбинация от два теста: Ab (IgM/IgG)и qPCR. Поради пълната липса на контрол и тестуване на влизащите в страната от рискови държави и почти пълната липса на тестуване на потенциално заразените от COVID-19 (по официални данни на правителството се тестват максимум 30 човека на ден), за изходна точка трябва да се приеме, че всички граждани са потенциално заразени.

Намерението е бързо и точно да се идентифицира група работещи, които (първа хипотеза) са прекарали COVID-19 и имат изграден имунитет; или (втора) са здрави към момента на тестуването и могат да работят при строг режим на последващ тест. Тези работници ще получат зелен пропуск и ще имат право да работят и да се движат свободно.

Какво представлява зеленият пропуск

Всички, които искат да влязат на територията на страната ще бъдат допускани само след направен тест и излязъл резултат на граничния пункт. Работодателите, които спазват стриктно процедурите за борба с COVID-19 и работниците, които имат зелен пропуск ще могат да продължат да работят.

Планът предлага за всички други фирми и работници да се наложи пълна карантина. Налагането на ограничителните мерки на база реални резултати от тестуване ще ги направи значително по-приемливи социално и ще позволи много по-силен контрол над лицата без зелен пропуск, подчертават експертите. Освен икономическите и социалните ефекти, агресивно тестуване на населението ще позволи да се направи много по-точен модел на развитието на епидемията и да се позиционират ресурси на местата с най-голяма нужда във всеки един момент. Агресивното тестване значително ще улесни медицинският триаж на COVID-19 при нормалното третиране на пациенти без симптоми.

Как ще се тестуваме, според плана

Ще се спрем само на първата точка: агресивен тест на цялото население.

Екипът предлага за целта да се използва съществуващата инфраструктура за провеждане на избори (12 000 изборни секции), като първоначалното тестуване на цялото население на страната се проведе в рамките на един уикенд.

Обработката на събраните в секциите тестове се извършва в 5 регионални центъра: София, Пловдив, Бургас, Варна и Плевен (150 от 200 машини). За работа в секциите се мобилизират зъболекари, лекари, които не са на смяна, служители и обучени доброволци на Българския червен кръст и Планинската спасителна служба.

Всички граждани (включително непълнолетни) се разпределят в секции по настоящ адрес с предварително обявен ден и часови пояс (например събота от 11 до 12), когато могат да се подложат на тест (разпределянето по ден и часови пояс става на база рождена дата).

Граждани, които в момента не пребивават по настоящ адрес и чужди граждани, които не са в избирателните списъци, могат да въведат адреса, на който пребивават чрез интернет форма, след което ще бъдат разпределени в секция за тестуване спрямо настоящия си адрес.

Хора, които не могат да се придвижват сами или имат симптоми (както и хора, които живеят с хора със симптоми), ще бъдат тестувани с мобилни групи, след като е тестувано останалото население.

1 Коментар

  1. Да, да. Тестване на всички в един и същи ден в избирателните секции. Ей тогава вече наистина всички ще се заразим.

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.



Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.