Вижте какво гласува Министерски съвет днес (всички решения)

Бойко Борисов Снимка: МС

Публикуваме всички решения, които кабинетът взе на днешното си редовно заседание

 

Правителството прие Доклад за състоянието на администрацията през 2019 година

Министерският съвет прие Доклад за състоянието на администрацията през 2019 г. Документът отразява състоянието на администрациите по отношение на: развитието на административните структури; човешките ресурси; условията за осъществяване дейността на администрацията и достъпа до обществена информация.

Докладът е изготвен на база информацията, попълвана от администрациите и съдържаща се в Интегрираната информационна система на държавната администрация. Ползвана е и информация от други източници като например Портала за консултативните съвети http://saveti.government.bg.

В Административния регистър, секция „Информация“/“Годишни отчети на адрес iisda.government.bg/annual reports се публикуват справки с информация, попълнена от администрациите за годишния доклад за 2019 г.

Проф. Невена Цачева е предложена за удостояване с орден „Св. Св. Кирил и Методий“ – втора степен

Министерският съвет предложи проф. Невена Цачева да бъде наградена с орден „Св. Св. Кирил и Методий“ – втора степен за приноса й за утвърждаване и развитие на медицинското образование. Предложението е инициирано от Синдиката на българските учители и е отправено до Президента на Република България.

Проф. Невена Цачева е основател и ръководител до 2019 г. на единствената катедра в България по Трудова медицина при МУ – София. През 2011 г. тя създава първите образователно-квалификационни степени „бакалавър“ и „магистър” по „Трудова медицина и работоспособност“.

Проф. Цачева развива широка научна и обществена дейност. Тя е член на Обществения научен съвет към Синдиката на българските учители. Тя е участвала със свои доклади в много конференции по въпроси, свързани с условията, на труд на учителите. През 2013 и 2014 г. бяха оповестени резултатите от националнопредставителни изследвания, свързани с работоспособността и безопасността при работата на учителите и с организацията на учебния процес. Изследванията, поверени на проф. Цачева, дадоха възможност да се направи обективна оценка за условията на труд на българския учител, влиянието на професионалния стрес и емоционалното напрежение в професията.

Правителството утвърди програми за оптимизация на разходите и структурата на МГУ и Стопанска академия – Свищов

Министерският съвет утвърди две програми за оптимизация на разходите и структурата на Минно-геоложки университет (МГУ) „Св. Иван Рилски“ и на Стопанска академия „Д. А. Ценов“ – Свищов.

В Програмата за оптимизация на МГУ „Св. Иван Рилски“ за периода 2020-2023 година са разписани мерките, които следва да се изпълнят, сроковете за изпълнението им, както и очакваните финансови ефекти от реализацията на всяка една мярка. Основните акценти са свързани с оптимизиране на структурата и разходите за персонал, включващи пенсиониране при навършване на 65-годишна възраст, съкращаване, спиране на допълнителни плащания и др. Предвидени са мерки за повишаване на наукометричните показатели на университета, създаване на фонд „Млади учени“, разширяване на научните контакти с наши и чужди университети, създаване на действащи мрежи от споделени ресурси между отделните сродни звена в различни университети от Европа и света. Друг вид мерки предвиждат ограничаване на разходите за ел. енергия, за гориво на служебните автомобили, за командировки в чужбина, обединяване на катедрите в университета и др. Намерението е да се увеличават приходите във висшето училище чрез привличане на чуждестранни студенти и докторанти, предоставяне на образователни услуги и проектна дейност.

За изпълнението на посочените мерки на МГУ е необходим допълнителен финансов ресурс в размер до 650 хил. лв. С предоставянето на тези средства и в резултат от прилагането на мерките за оптимизиране на структурата на персонала, както и на разходите за издръжка, Университетът ще постигне балансиран бюджет и в следващите години от изпълнението на програмата 2021-2023 г., няма да са необходими допълнителни финансови ресурси.

Програмата за оптимизация на разходите и структурата на Стопанска академия „Д. А. Ценов“ – Свищов за периода 2020-2022 г. предвижда оптимизиране на структурата, намаляване на възнагражденията на лицата, заемащи изборни управленски длъжности, намаляване броя на заместник-ректорите, освобождаване на лица от академичния и от неакадемичния състав, придобили право на пенсия, мораториум за откриване на процедури за академични длъжности и др. Предвидени са също мерки за оптимизиране на разходите за издръжка – намаляване на разходите за комунални услуги, материали, външни услуги и др., както и мерки за намаляване на задълженията. Последните мерки са за увеличаване на приходите чрез увеличаване броя на обучаваните студенти държавна поръчка и на докторанти, на чуждестранните студенти и студентите в платена форма и др.

За стартиране на предвидените в програмата мерки на висшето училище е необходим допълнителен финансов ресурс в размер до 2 млн. лв. Предвидените мерки за 2021 г. и 2022 г. ще се изпълняват в рамките на освободените средства в резултат на преструктуриране на персонала, както и от намаляване на разходите за издръжка и увеличение на приходите за съответната година, поради което в тези две години няма да са необходими допълнителни средства.

Необходимите средства за стартиране прилагането на програмите за оптимизация в двете висши училища в размер до 2,65 млн. лв., ще бъдат за сметка на бюджета на Министерството на образованието и науката за 2020 година. Ръководствата на двете висши училища се задължават да изпълнят всички описани в съответната програма мерки и дейности в рамките на предоставените средства, поради което за периода 2021-2023 г. няма да е необходим допълнителен финансов ресурс.

Правителството одобри Доклад относно информация за касовото изпълнение на дър­жавния бюджет и на основните показатели на консолидираната фискална програма за първото тримесечие на 2020 г.

Министерският съвет одобри информация за касовото изпълнение на държавния бюджет и на основните показатели на консолидираната фискална програма за първото тримесечие на 2020 г., изготвена в изпълнение на чл. 135, ал. 1 на Закона за публичните финанси, на база на месечните отчети за касовото изпълнение на първостепенните разпоредители с бюджет.

По данни от месечните отчети на първостепенните разпоредители с бюджет приходите, помощите и даренията по КФП към март 2020 г. са в размер на 10 977,0 млн. лв. или 23,4 % от годишните разчети. Съпоставени със същия период на предходната година те нарастват номинално със 119,0 млн. лв. При данъчните и неданъчните приходи се наблюдава спад със 153,6 млн. лв. (1,5 %), а постъпленията от помощи и дарения (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са повече с 272,6 млн. лв. (48,5 %), сравнени с края на март 2019 година.

Следва да се има предвид, че негативните ефекти в приходите, породени от мерките за борба с пандемията, ще се отразят върху параметрите по изпълнението на бюджета с известно закъснение. В този смисъл параметрите по изпълнението на приходите към края на месец март все още не са повлияни в значителна степен от кризата, породена от пандемията с коронавирус и отразяват само най-непосредствените ефекти от предприетите мерки и променената макроикономическа среда. В структурно отношение при преките данъци най-осезаем е ефектът от удължаването на сроковете по Закона за корпоративното подоходно облагане, което изместват една голяма част от постъпленията от месец март в месец юни, докато при косвените данъци се отчита забавяне при приходите от ДДС от внос, приходите от акцизи и други.

Общата сума на данъчните постъпления, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 8 580,6 млн. лв., което представлява 23 % от планираните за годината данъчни приходи.

Приходите от преки данъци са в размер на 1 308,6 млн. лв. или 18,2 % от предвидените в разчетите за годината. В тази група по-ниско е изпълнението на приходите от корпоративни данъци, във връзка с удължаване на сроковете за 2020 г. по Закона за корпоративното подоходно облагане със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на НС от 13 март 2020 година.

Приходите от косвени данъци са в размер на 4 328,2 млн. лв., което е 24,4 % от разчетите за годината. Постъпленията от ДДС са в размер на 2 940,9 млн. лв. или 25,1 % от планираните. Въведеното извънредно положение в страната все още не се отразява значително върху постъпленията от ДДС към края на първото тримесечие на 2020 година. Влошените макроикономически показатели за потребление, внос, износ, както и цената на суровия петрол се очаква да повлияят негативно върху приходите от данъка през следващите месеци. Приходите от акцизи възлизат на 1 320,6 млн. лв. (23,2 % от разчетените за годината). При акцизите се очаква кризата с COVID-19 да се отрази главно върху потреблението на горива и алкохолни напитки, което ще повлияе и на постъпленията в следващите отчетни периоди.

Постъпленията от мита са 54,6 млн. лв. или 23 % от годишните разчети.

Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 294,7 млн. лв. или 24 % изпълнение на годишните разчети.

Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 2 649,1 млн. лв., което представлява 23,6 % от разчетените за годината.

Неданъчните приходи са в размер на 1 561,9 млн. лв., което представлява 23,0 % от годишните разчети.

Приходите от помощи и дарения са в размер на 834,4 млн. лева.

Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към март 2020 г. възлизат на 9 550,4 млн. лв., което е 20,4 % от годишните разчети. За сравнение разходите по КФП към март 2019 г. бяха в размер на 9 053,5 млн. лева. Номиналното нарастване, съпоставено със същия период на предходната година, се дължи основно на по-високия размер на социалните плащания (базов ефект от увеличението на пенсиите от юли 2019 г.), както и по-висок размер на разходите за издръжка, разходите за персонал, капиталовите разходи и други. По отношение на мерките в изпълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на НС от 13 март 2020 г., през отчетния период са финансирани основно разходи, свързани със системата на здравеопазването. Финансирани са най-неотложните разходи, свързани с осигуряването на защитни облекла, дезинфектанти, медицински консумативи и други за медицинския състав, които са на първа линия в борбата със заразата. Основната част от тези разходи са осигурени в рамките на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет.

Нелихвените разходи са в размер на 8 857,0 млн. лв., което представлява 19,9 % от годишните разчети. Текущите нелихвени разходи към март 2020 г. са в размер на 8 280,2 млн. лв., капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 569,1 млн. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 7,7 млн. лева. Лихвените плащания са в размер на 319,8 млн. лв. или 48,8 % от планираните за 2020 година.

Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 31.03.2020 г. от централния бюджет, възлиза на 373,6 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС – Решение на Съвета 2014/335/ЕС, Евратом относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз, Регламент (ЕС, Евратом) № 608/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. за определяне на мерки за прилагане на системата на собствените ресурси на ЕС и Регламент (ЕС, Евратом) № 609/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. относно методите и процедурата за предоставяне на традиционните собствени ресурси, собствените ресурси на база ДДС и на база БНД и относно мерките за удовлетворяване на потребностите от парични средства, изменен с Регламент (ЕС, Евратом) 2016/804 на Съвета от 17 май 2016 година.

Бюджетното салдо по КФП на касова основа към месец март 2020 г. е положително в размер на 1 426,5 млн. лв. и се формира от превишение на приходите над разходите по националния бюджет в размер на 1 059,8 млн. лв. и по европейските средства в размер на 366,8 млн. лева.

Размерът на фискалния резерв към 31.03.2020 г. е 10,3 млрд. лв., в т.ч. 9,9 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,4 млрд. лв. вземания рт фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.

Правителството се разпореди с имоти

Министерският съвет прие решение за обявяване на имоти – публична държавна собственост за имоти – частна държавна собственост и за безвъзмездното им прехвърляне в собственост на Столична община, област София, гр. София. Поземлените имоти са два и се намират в столчния район „Връбница“. Безвъзмездното прехвърляне на цитираните имоти в собственост на Столична община е с цел изграждане на гробищен парк при съобразяване на законодателството и правилата в областта на държавните помощи.

Съгласно друго правителствено решение се предоставя за управление имот – публична държавна собственост, на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Имотът се намира в столичния район Оборище и представлява терен с площ 703 кв. м, заедно с 3-етажна административно-делова сграда и сутерен и едноетажна административно-делова сграда на 1 етаж. Досега имотът е бил в управление на Държавната комисия по сигурността на информацията, но е с отпаднала за ведомството нужда. Необходим е на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за изпълнение на функциите му.

Одобрени са резултатите от българското участие н неформалната видеоконференция на министрите на туризма

Министерският съвет одобри резултатите от българското участие в неформалната видеоконференция на високо ниво на министрите на туризма на Европейския съюз относно последиците от разпространението на COVID-19 върху туризма, която се проведе на 27 април в рамките на Хърватското председателство на Съвета на ЕС.

На конференцията бяха обсъдени предприетите досега мерки по отношение на туризма в държавите-членки на ЕС и тяхната ефективност за смекчаване на негативните ефекти от COVID-19, както и въздействието от предприетите от ЕС мерки за подпомагане на туристическия сектор.

Министрите на туризма на ЕС изразиха подкрепа за допълнителни мерки и засилена координация на равнище на ЕС в подкрепа на туристическия сектор, тъй като той е най-силно засегнатият сектор и за рестартирането му ще са необходими мерки не само на национално ниво. Участниците във видеоконференцията подчертаха необходимостта от общи стандарти за хигиена и безопасност в туристическия сектор на ниво ЕС, за да се гарантира увереността на потребителите и доверието им. В Директивата за пакетните пътувания министрите подчертаха важността на хармонизирано решение за възстановяване на средствата за туристически пакети, включително ваучери. Подчертано беше, че туристическият сектор изисква значителна и адекватна финансова подкрепа не само в краткосрочен, но и в дългосрочен план. Обсъдени са възможностите за създаване на план за управление на кризи на ниво ЕС, както и за цялостна стратегия за сектора на туризма.

България подкрепи ревизиране на Директивата за пакетните пътувания, тъй като настоящата криза показа наличието на ограничения на някои от разпоредбите й и предложи да се обмисли необходимостта от законодателно предложение на ЕК за предоставяне на целеви средства на туроператорите, за да възстановят сумите, платени от потребителите за неосъществени пътувания. Предложено е това да стане и чрез създаването на Европейски фонд за компенсиране на туристически бизнес.

Приет е актуализираният План за действие за държавните концесии за периода 2019 – 2020 година

Министерският съвет одобри приетия от Координационния съвет по концесиите актуализиран План за действие за държавните концесии за периода 2019 – 2020 година.

Политиката за държавните концесии се определя от Министерския съвет, който одобрява приетите от Координационния съвет по концесиите Национална стратегия за развитие на концесиите и План за действие за държавните концесии и техните изменения и допълнения.

Съгласно Закона за концесиите съдържанието на Плана за действие за държавните концесии може да се изменя и допълва текущо.

Във връзка с предложения на министъра на туризма и на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на 9 април Координационният съвет е приел актуализиран План за действие за държавните концесии за периода 2019 – 2020 година (актуализиран План за действие).

В актуализирания План за действие са направени изменения и допълнения относно концесии за морски плажове чрез включване, изключване и промени във включени в Плана за действие проекти, както и промени в проект за концесия в областта на транспорта.

Актуализираният План за действие не променя очакваните резултати от изпълнението на Плана за действие.

С оглед публичност и прозрачност на държавната политика в областта на концесиите, одобреният от Министерския съвет актуализиран План за действие ще бъде публикуван в информационния раздел на Националния концесионен регистър на адрес: https://nkr.government.bg/lnformation/GetPage/alfaf4bf-ac38-4bl8-9948-7919cc98cadi.

Откриват се процедури за възлагане на концесия на два морски плажа

Министерският съвет взе решение да бъдат открити процедури за възлагане на концесия за морските плажове „Поморие – юг“ в община Поморие и „Обзор – Мотела“ в община Несебър. Целта е обезопасяване на двата плажа и предоставяне на услуги от обществен интерес за срока на концесията.

Процедурите се провеждат по реда на Закона устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК). Предлага се срокът на концесията да е по 20 години за всеки от двата плажа.

Размерът на минималното годишно концесионно възнаграждение за „Поморие – юг“ е 180 880,13 лева без ДДС, а за „Обзор – Мотела“ – 105 924, 15 лева без ДДС. Размерът е определен съгласно приетата от Министерския съвет Методика за определяне минималния размер на концесионното възнаграждение за морските плажове – обекти на концесия, по реда на чл. 8, ал. 2 и 3 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие.

Морските плажове ще бъдат обезпечени със задължителните дейности по ЗУЧК – осигуряване на водното спасяване, обезпечаване на прилежащата акватория, здравното и медицинското обслужване и санитарно-хигиенното поддържане на морския плаж и предоставяне на услуги от обществен интерес.

Държавна агенция „Електронно управление е определена за национален компетентен орган по мрежова и информационна сигурност за сектор „Инфраструктури на финансовия пазар

Правителството определи Държавна агенция „Електронно управление“ за национален компетентен орган по мрежова и информационна сигурност за сектор „Инфраструктури на финансовия пазар“ в съответствие с изискванията на чл. 16, ал. 1 и 2 от Закона за киберсигурност.

Законът за киберсигурност бе приет в края на 2018 г. и установи цялостна система на координация и взаимодействие между институциите в областта на киберсигурността. Със закона се въвеждат и правила за докладване на инциденти, които засягат административните органи, операторите на съществени услуги и доставчиците на цифрови услуги.

Създаването на националните компетентни органи по мрежова и информационна сигурност е етап от изграждането на националната институционална система в областта на киберсигурността.

Държавна агенция „Електронно управление“ трябва да определи операторите на съществени услуги в сектор „Инфраструктури на финансовия пазар“ и да осъществява координация и контрол върху дейността им, свързана с мрежовата и информационната сигурност, с помощта на Методиката за определяне на операторите на съществени услуги, приета с Решение на Министерския съвет № 192 от 2019 г. Методиката указва дейностите, които трябва да бъдат предприети при определянето и регистрирането на операторите на съществени услуги. Държавна агенция „Електронно управление“, подпомагана от Комисията за финансов надзор, ще извърши оценка на услугите в сектора, които трябва да се считат за съществени за поддържането на критични обществени и икономически дейности.

Определен е краен срок за реализиране на неизпълнените мерки от Плана за действие с мерки за подобряване на инвестиционната среда

Министерският съвет одобри краен срок за реализиране на неизпълнените мерки от Плана за действие с мерки, адресиращи основните проблемни области, възпрепятстващи нарастването на инвестициите.

Съгласно последния одобрен отчет за напредъка в изпълнението на Плана, към 18 април 2020 г. изпълнените мерки са 101. Тези, които са в процес на изпълнение, са 67, а по 5 все още не са стартирали действия по изпълнението. Крайният срок за реализиране на мерките е 31 декември 2020 г.

Правителството възложи на председателя на Съвета за административната реформа в срок до 15 февруари 2021 г. да представи на Министерския съвет Окончателен отчет за изпълнението на мерките за подобряване на инвестиционната среда.

Министърът на здравеопазването е определен за компетентен орган, който да разрешава износа на защитни средства съгласно европейския Регламент  2020/568

Министерският съвет прие решение за изменение на РМС № 159 от 2020 г. за предприемане на мерки във връзка със заболяването COVID-19, изменено и допълнено с РМС № 189, 204 и 274 от 2020 година.

С решението се определя министърът на здравеопазването за компетентен орган, който да разрешава износа на определени продукти (защитни очила и визьори, предпазни средства за устата и носа и защитни облекла) при условията и реда, установени в Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/568 на Комисията от 23 април 2020 г. за извършване на износ на определени продукти след представяне на разрешение за износ.

Адвокат става почетен консул на България в Ангола

Министерският съвет прие решение за назначаването на Арнолд Фрагозо Феррейра за почетен консул на България в Ангола. Неговото седалище ще бъде в Луанда, а консулският му окръг ще обхваща територията на цялата страна. Решението се взима след постигнатата договореност за откриване на почетно консулство в Ангола между заместник министър-председателя и министър на външните работи Екатерина Захариева и министъра на външните работи на Ангола Мануел Домингос Аугусто в рамките на официалното й посещение в страната през ноември 2019 г.

Феррейра е старши адвокат в адвокатска кантора в Луанда. Регистриран е в Анголската и Софийската адвокатска колегия и членува в Българската асоциация по международно право.

Утвърден е броят на приеманите студенти и докторанти за учебната 2020-2021 година

Министерският съвет утвърди броя на приеманите за обучение студенти и докторанти във висшите училища и научните организации на Република България през учебната 2020 – 2021 година. С приетото Решение държавата ще субсидира обучението в 38 държавни висши училища (включително и военните) на 38 390 студенти, от които 33 871 след средно образование.

Съгласно изискванията на Закона за висшето образование (ЗВО) в държавните висши училища се утвърждава прием на студенти срещу заплащане, като за учебната 2020 – 2021 година са предвидени 16 022 студенти, от които след средно образование 10 258.

В съответствие с промените в Закона за висшето образование с Решението за учебната 2020 – 2021 година в частните висши училища не се утвърждава прием.

За учебната 2020 – 2021 година в държавните висши училища се предвижда да бъдат приети 2 317 докторанти, от които 1 752 в редовна и 565 в задочна форма на обучение.

Българската държава ще осигури и 2000 места за обучение на наши сънародници от чужбина в държавни висши училища за „бакалавър“ и „магистър“, и 40 места за „доктор“, както и 150 места за обучение на граждани на Република Северна Македония.

Предложеният прием на студенти и докторанти е съобразен с предложенията на организации на българските общности в чужбина и българските дипломатически представителства, както и с желанията на кандидат-студентите при проведената информационна кампания в Албания, Косово, Република Северна Македония, Молдова, Украйна, Сърбия, Кипър и Испания.

С предложеното Решение се осигурява устойчивост на провежданата от Министерството на образованието и науката политика за повишаване качеството на висшето образование и постигане съответствие с динамиката на трудовия пазар.

Правителството одобри позицията на България за предстоящото участие на високо равнище на министрите на земеделието и рибарството на държавите-членки на ЕС

Правителството прие позицията на България за предстоящото участие във видеоконферентна среща на високо равнище на министрите на земеделието и рибарството на държавите-членки на ЕС, която ще се проведе на 13 май 2020 г. Очаква се министрите да дискутират въздействието на пандемията COVID-19 върху селскостопанския и риболовния сектор. Членовете на Комисията ще предоставят информация за мерките, които се предприемат и подготвят на равнище ЕС.

България счита, че е от изключителна важност страните да разполагат с максимална гъвкавост при структурирането на своите инструменти, според конкретните си нужди и потребности. Всяка страна трябва да може да избере ефективните мерки за нейната структура на селското стопанство и проблеми без да се нарушава баланса на подпомагането и без да се допуска свръхкомпенсиране.

ЕК ще представи изменение относно предоставянето на извънредна помощ по линия на ЕЗФРСР в отговор на пандемията от COVID-19, която е по инициатива на България. Страната ни счита, че окончателният текст на мярката следва да удовлетворява държавите-членки с гаранции за реален бюджет, обективни критерии и недопускане на дисбаланси.

В сектора на млякото трябва да се предвиди пазарна схема за временно намаляване на доставките с компенсиране на фермерите, които решат да участват. Според страната ни, финансирането би могло да се извърши чрез преразпределение на бюджета за пазарни мерки на ЕС за 2020 г. В лозаро-винарския сектор България предлага да бъде създадена извънредна мярка COVID-19 в рамките на националните лозаро-винарски програми. Целта е да се подпомогнат най-силно засегнатите гроздопроизводители за облекчаване на пазарните и икономически последици.

По отношение на сектора на рибарството, приетите изменения относно временното преустановяване на риболовни дейности, са недостатъчни за облекчаване на изискването за извършване на риболовни дейности в морето. Тази разпоредба поставя ограничения за риболова в условията на COVID-19, предвид сезонния характер на Черно море и прави мярката неефективна за подпомагане на българските рибари и собственици на риболовни кораби. Дейностите, които най-адекватно биха отговорили на потребностите на сектора, са осигуряването на компенсации за временно преустановяване на риболовните дейности, както и компенсации за производителите на аквакултури и преработвателни предприятия.

Правителството одобри актуализираните размери на летищните такси и програма за стимулиращи отстъпки за ползване на летище София

Правителството одобри проект на постановление за изменение и допълнение на Наредбата за таксите за използване на летищата за обществено ползване и за аеронавигационно обслужване в Република България. С промяната в наредбата се въвежда ново Приложение № 1д, което включва актуализиране размера на летищните такси и програма за стимулиращи отстъпки за ползване на летище София за 2020 г. По този начин се изпълнява изискването на чл. 122, ал. 2 от Закона за гражданското въздухоплаване.

Програмата за стимулиращи отстъпки не може да бъде разглеждана като държавна помощ, тъй като в нея се предвиждат стимулиращи отстъпки за авиационните оператори, определени по обективни критерии, например – брой заминали пътници за период от 12 последователни месеца и други. Стимулиращите отстъпки се прилагат при наличие на критериите, посочени в индивидуалния административен акт, което не позволява на летищния оператор да прави отстъпки по собствена преценка.

Маркетинговият характер на отстъпките е предпоставка да бъдат прилагани от летищния оператор към повече превозвачи. Това ще даде допълнителен стимул към авиокомпаниите да развиват нови маршрути и запазват стари, което ще повиши конкурентоспособността на летище София в региона.

Стимулиращите отстъпки са установена практика и се прилагат на почти всички летища в ЕС, като например летищата в Амстердам, Атина, Брюксел, Будапеща, Виена, Дъблин, Мюнхен, Прага, Хамбург и редица други.

Променя се Устройственият правилник на Министерството на младежта и спорта

Министерският съвет прие постановление за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет, предвиждащо промяна в Устройствения правилник на Министерството на младежта и спорта (УПММС) и Правилника за устройството и дейността на Антдиопинговия център.

Предложената промяна в УПММС предвижда увеличаване на щатната численост на администрацията на Министерството на младежта и спорта със 7 допълнителни щатни бройки, които ще бъдат осигурени чрез трансформиране на незаети щатни бройки в Лабораторията за допингов контрол към Антидопинговия център, чийто ръководител – изпълнителен директор, е второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на младежта и спорта. Към настоящия момент щатната численост на Лабораторията за допингов контрол е 10 щата, от които 7 незаети.

Промяната е във връзка с планираното отделяне на Лабораторията за допингов контрол от Антидопинговия център в изпълнение на изискванията на Световната антидопингова агенция и Международния стандарт за лабораториите и преминаването й в структурата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

С увеличението на щатната численост на ММС ще се подсили звеното за административно обслужване в министерството, както и капацитетът на дирекция „Регионална координация и контрол“, която осъществява взаимодействието между държавните и местните органи на власт и спортните организации, координира програмите на ММС по места и осъществява контрол на изпълнение на финансираните с публични средства проекти за развитие на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност на ниво общини.

Предвижда се и създаване на щат за служител по мрежова и информационна сигурност с оглед спазване на изискванията, произтичащи от Закона за киберсигурност и Наредбата за минималните изисквания за мрежова и информационна сигурност.

Правителството прие промени в Наредбата за единиците за измерване

Правителството прие Постановление за изменение и допълнение на Наредбата за единиците за измерване, разрешени за използване в Република България.

На свое заседание през ноември 2018 г. Генералната конференция по мерки и теглилки прие нови определения на основните единици в Международната система на единиците SI. Те влязоха в сила на 20 май 2019 г. В тази връзка е изменена Директива 80/181/ЕИО, транспонирана в българското законодателство с Наредбата за единиците за измерване.

С постановлението се изменят определенията на основните единици за измерване, разрешени за използване в Република България.

Бъдете първият коментирал

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.



Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.