Ковид 19 си отива, Мая Манолова пристига

Мая Манолова Снимка: Вевести.бг

Нейната цел всъщност са президентските избори, където Радев ще се бори за втори мандат

Евгени Петров

Все още не е установено как коварният вирус Ковид 19 поразява и катализира съпътстващите заболявания у човека, но последствията от падемията със сигурност дадоха тласък на политическите амбиции на бившият омбудсман Мая Манолова.

Няма да правя политически проект. С екипа, с който работихме по време на кампанията за местните избори създаваме гражданска платформа“. Това заяви пред bTV бившият омбудсман Мая Манолова на 4 декември 2019 г.

Ние сме гражданско сдружение, гражданска платформа, няма да правим партиен проект, заявяваме го ясно. Ние се изправяме, за да защитаваме интересите на обикновените хора. Гражданският натиск е последната надежда за коректив, за възстановяване на справедливостта”, обясни Манолова два дни по-късно, цитирана от Дарикнюз.

Тогава пандемия още нямаше, но недоверчивите веднага си припомниха, че шило в торба не стои и се отнесоха с дълбоко недоверие към обещанията на бившия омбудсман.

Близо 5 месеца по-късно, на 23  май  Манолова обяви на протест в столицата, че ще се яви на предстоящите избори с гражданската платформа „Изправи се.БГ“. Тя представи 19 мерки за следващите 19 месеца за излизане от кризата и връщане на хората на работа. Именно тези, натоварени със символика и формализъм мерки ясно я обвързаха с кризата, предизвикана от коронавируса и ясното желание на лидерката на гражданското движение да яхне проблема.

Въпреки, че предизборната борба и за парламентарните, и за президентските избори вече се води на позиционно равнище, спусъкът дръпна именно вечно гладната за власт и популярност Манолова.  И с това силно разбърка гозбата в лявата политическа тенджера.

На какво разчита Манолова и защо точно сега?

Отговорът е сравнително лесен. Мая яхва вълната на недоволство около икономическите мерки на управляващите, свързани с икономическата част от кризата. А желязото се кове, докато е горещо. Недоволство, изградено между другото от БСП като най-сериозна опозиционна сила с подакването на популистки лумпени като Слави Трифонов и извънпарламентарните либерали. Но докато първите са заети с вътрешнопартийните си проблеми и избора на лидер, а последните са толкова далеч от реалната политика, колкото България от световно първенство по футбол, то Манолова успя да съчини някакъв крайно ляв икономически план, при който почти всички 19 точки падат на гърба на държавата и предизвикват възторжен ентусиазъм у носталгично-патриотарски настроените й привърженици.

Иначе казано – нещо като държавен капитализъм, който единствено Манолова си представя.

А точно сега, защото след 2 или 3 месеца ще бъде късно, тогава всички играчи вече ще са опънали политическите сергии и щедро ще предлагат съмнителни мерки за спасение на символична цена.

Манолова и останалите в ляво

Съобщавайки официално, че ще участва на парламентарните избори, Манолова става конкурент на останалите играчи с амбиции за властта в ляво. Сред тях най-влиятелна е БСП.

Столетницата обаче е раздирана от вътрешнопартийни дрязги и скандали, които се засилват все повече и повече с наближаването на конгреса и избор на председател на партията. В случая целта на Манолова съвсем не е да се бори за лидерския пост в БСП, тя и не е партиен член. По-скоро нейния план за явяване на избори е да даде алтернатива на инакомислещите в столетницата, да изправи своята стратегия срещу тази на Нинова и разбира се – да откъсне колкото се може повече гласове от БСП.

Целият проблем е, че и двете дами се борят за един и същ електорат. И двете лягат на измамно меката възглавница на популизма и демагогията. И двете припознават за свой смъртен политически враг Борисов. И като се прибави личната вражда помежду им, отсега може да се прогнозира, че и двете ще отбележат нови висоти именно в популистичното, националистическо, патриотарско и носталгично начало в своите кампании. А националпопулизмът, взет на въоръжение в една столетна партия, е не по-малко опасен от националсоциализма.

Третият играч на този терен, поне според социологическите сондажи, е Слави Трифонов. При него съвсем няма политика, идеология и стратегически планове. Целият план на шоумена и пригласящите му сценаристи се гради на едни буквално неизпълними идеи, залегнали в референдума отпреди 4 години, за чиято реализация е необходимо Велико народно събрание. За момента Трифонов се ограничава единствено с острокритични реплики в социалните мрежи по конкретни въпроси, по което много си прилича с ранната Татяна Дончева. Същата с 1-2 появявания месечно по телевизора и с острия си пиперлив език и конспиративни теории си спечели над 1% гласове без всякакво значение за въртенето на планетата, но с над 1 милион държавна субсидия в партийната касичка.

Самата Дончева, както и АБВ, отдавна са „бити карти“ и дори коалиция между тях може да покаже единствено катастрофалното им падение от политическата сцена.

Що се отнася до някаква хипотетична партия на президента Румен Радев – никога не съм вярвал в нея, поне за предстоящия парламентарен вот. Радев не успя да израсне като политик, не успя да се прояви като мъдър държавник и обединител, особено в критични ситуации, не успя да създаде около себе си идейнополитически кръг /а Стратегическият му съвет е пълен провал/. Но най-важното е липсата на време за държавния глава. Парламентарните избори са след 10 месеца и предхождат президентските, което значи, че, за да участва лично в тях, трябва да напусне „Дондуков“ 2, или да застане зад нечий друг проект, което би го дискредитирало окончателно като обединител на нацията.

Възможна ли е следизборна лява коалиция и какви са сметките на Манолова?

И да, и не. На теория всичко е възможно, особено в българския политически живот. Но много трудно можем да си представим Корнелия Нинова – министър-председател, Мая Манолова – председател на парламента, а Слави Трифонов /или някой от неговите сценаристи/ – председател на обединена парламентарна група. Самият шоумен, независимо от социологическите данни, би събрал гласовете на лумпени и маргинали, нещо като Бареков с неговите 5-6 процента – достатъчни както за влизане в парламента, така и за демонстрация на пълната им безсмислица.

Да не забравяме, че популистите и лумпените все пак са крайно число и колкото и партии да се борят за техните гласове, от това те няма да станат повече. Така че състезанието ще бъде между самите партии в ляво.

Мая Манолова със сигурност си дава сметка за това и нейното участие в изборите трябва да се разглежда не като крайна цел, а като стъпка в кариерното и развитие.

Да си припомним пътя и досега – депутат, зам.-председател на НС, омбудсман, кандидат-кмет на София, отново депутат? Не, цялата операция е, за да поддържа новата си структура „Изправи се.бг“ в кондиция и в усещане за перспектива. Тя отлично съзнава, че няма да може да победи БСП на изборите, но като лидер на парламентарна група /ако влезе в НС/ ще влезе и в телевизорите и оттам ще развива своя план. А той е ни повече, ни по-малко от президентския пост.

Ако това се случи, популизмът и политическата опозиционност на Радев ще ни се сторят като котешко мъркане пред ръмженето на гладна хиена.

Няколко думи за ГЕРБ и останалите в дясно и центъра

Колкото и да предизвикват спорове тези идеологически определения, основният играч в център-дясното си остава ГЕРБ. Към сегашния момент се очертава да спечелят следващите парламентарни избори, най-вероятно в коалиция със СДС. Особено, ако нещо силно не се обърка с мерките по икономическата част от кризата, които останаха единствената територия за яростни критики от опозицията.

Патриотите са проблематичен играч от гледна точка на брой депутати, които биха вкарали в парламента, за да повторят коалицията. Политическото обединение „Демократична България“ също ще прескочи 4-процентовата бариера, поне такива са данните към момента. Но при тях кайнодесните талибани и противници на Борисов едва ли ще одобрят каквато и да е колаборация между тях и ГЕРБ. Коалиция между партията на Борисов и ДПС също изглежда невъзможна поради категоричните позиции на електората на управляващата партия. Съвместно управление ГЕРБ-БСП пък е в сферата на фантазиите.

С условието, че всяко електорално проучване е моментна снимка на нагласите в обществото, засега се очертава 6 или дори 7-партиен парламент. Това не е прецедент, случвало се е и преди, но далеч не е най-добрата политическа среда за работа. Особено за провеждане на така необходимите реформи, някои от които – радикални.

Дотук ГЕРБ са управлявали във всякакви конфигурации, дори в малцинство, но никога с абсолютно мнозинство. Няма да се случи и сега. Както и в много други страни, така и у нас ще властва коалиционното управление.

Борисов се утвърди като цар на компромисите и изкусен преговарящ. Ако либералите не го подкрепят, единствената конфигурация ще бъде отново коалиция ГЕРБ-ОП с подходящата подкрепа на ДПС, за което от „Демократична България“ ще трябва да се сърдят единствено на себе си.

Така, или иначе, всеки политически компромис е позволен пред възможността за тройна коалиция Нинова-Манолова-Трифонов с държавен глава Румен Радев.

Е, тогава наистина ще можем да говорим за „завладяна държава“.

4 Comments

  1. Мая си е най обикновенна селянка!
    Нагла и врякаща!
    Преди години я лансираха в едно по разумно БСП ,докато сега я лансират парите на някалко човека, които както гледам не са склонни към сериозни инвестиции в нея…
    Все пак тя си стана бабичка…
    Тя е толкова изгустирана , че няма шанс и за портийна кариера…
    Превърна се в една латерна…с една и съща мелодия“ калинка малинка“ !

  2. Чета , г-н Петров анализа ви и си мисля: Какво би станало ,ако на Борисов му писне и се оттегли?Скъса си задника от работа , ден и нощ 3 месеца в коронавирусна неизвестност, направи най- доброто в света за спасяване на народа и на практика ни спаси, каквото и да говорим.Да , медиците работеха , но той им позволи да работят, той пое риска и взимаше последен решения. И когато му се вижда края на пандемията се правят тежки анализи на кого?На тази селска фльорца Манолова , на която знаем и кътните зъби: и Галева , и Костенбродска, и Божковица- само престъпни връзки и нарушаване на закона, и вие я правите значима с това пространно анлизиране.Така я правите важен фактор, труден за преодоляване.Според мен просто трябва медийно да се неглижира и омаловажи.Нищо не е направила , 100 човека на протест и такова многословие и тежък анализ- та за Борисов не правят такива тактически определения.Аз ли съм кьорав или пропагандата е в повече????Манолова прилича на Л Живкова и по начин на говорене и по величаене, а работа, ако шефа и позволи..И пак питам , ако на Борисов му писне и ви пусне Манолова за шеф на държавата?Тогава, ще чакаме Кови 20 и ще си готвим никролозите???

    • И аз същото се питам !!!??!! Напълно съм съгласна с Вас , Колев .
      Пропагандата е неистово в повече… 🙂

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.



Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.