Иво Сиромахов ви кани „У майкини”

Популярният български сценарист, драматург и писател с нова безмилостно смешна сатира, посветена на българската народопсихология

Били ли сте „У майкини“? Ако не сте, то българският писател, драматург и сценарист Иво Сиромахов е готов да ви разведе из техния невероятен свят в своя нов роман!

„У майкини“ Васильовден се чества по стародавна тради­ция, има един вечно пиян свако, а буля мечтае за Дубай. Там не е като у Вуйнини. И трябва да сте много наясно с тази разлика. Защото иначе рискувате да обидите цяло едно село – един малък остров, населен с българи, които се обичат, мразят, завиждат си, злословят, печелят пари, губят приятели, изневеряват си, воюват и отчаяно търсят публично признание.  Защото винаги го има притеснението от въпроса „какво ще кажат другите“.

„У майкини“ ще срещнете хора, които добре познавате. Техният свят е светът на домашната ракия, на лютеницата и чушкопеците, на вярата във врачки и магии, на преяждането по празници, на бабешките рецепти за лечение на всички болести.

Но този идиличен свят вече е белязан от изкушенията на консуматорската епоха – астрология, диети, истеричен шопинг, влогъри, лайфкоучове, инфлуенсъри, ретроградни меркурии, антиваксърство, конспиративни теории, гурме-превземки, силиконови цици, стремеж към известност на всяка цена.

Майкините постоянно се конкурират със съседите, с роднините и приятелите си и се опитват да им докажат, че са голяма работа.

Историята им е много смешна, понякога трогателна, малко трагична и със сигурност позната.

Защото „У майкини“ ще откриете не само познатото пиперливо чувство за хумор на сатирика Сиромахов, но и горчивата история на един народ, който отчаяно се опитва да намери себе си.

 

Иво Сиромахов е сред популярните лица на българската книжна сцена. Автор е на романите „Моят таен любовен живот“, „Българско радио”,  „Скарлет + Иво = ВНЛ“, „Уважаеми зрители“ и „7 жени“, сборниците „Дневници и нощници“, „Български работи“ и „Очила“, както и на редица пиеси, публикувани в изданията „Българско криминале“ и „Любовни истории“.

Из „У майкини”

7 ФЕВРУАРИ

С майкини ходихме на гости на Сретан и Даница в Щръбско Чочево. Щръбско Чочево е по-малко от селото на майкини и изглежда горе-долу по същия начин, само дето улиците са асфалтирани и училището е боядисано.

Сретан много ни се зарадва, посрещна ни на двора, прегръща ни, целува ни, вика „тако се радуйем да ви видам, куме, пичку ви матерну божию“. Душа човек е той. Изобщо прочутото българско гостоприемство е нищо в сравнение с не толкова прочутото сръбско гостоприемство.

Влязохме вътре, посрещна ни Даница, изкъпана, на­парфюмирана… Огън жена е тя. Каквото и да си говорим, в селото на майкини нямаме толкова красива жена. С дълги, тънки крака, с малко дупе и огромни сръбски гърди. Ох, кол­ко пъти съм я сънувал… Сретан ще ми се разсърди, ако раз­бере какви фантазии съм имал с жена му. Ма тва са само фантазии, кво.

Даница е от стар сръбски род. Дядо є е прочутият сръбски възрожденец Бранко Говедович, втори братовчед на легендарния Милан Стафидович – Дупац. Може би от тях е наследила тия разкошни гени.

Седнахме на масата, Сретан наля по една дюлева ракия и вика „Живели, кумци!“. Сърбите не викат „наздраве“, ами „живели“, демек „да сме живи“. Което, като се замислиш, е далеч по-мъдро, щото какъв е смисълът да си здрав, ако не си жив?

Само за минута Даница отрупа масата с всякакви мезе­та, всичките от месо – луканки, наденици, вратни пържоли, пастърми, бахури, плескавици. Имаше сигурно над 40 – 50 кила месо. Много гостоприемни хора. Ядохме, пихме, ядох­ме, пихме и по едно време майкини викат: изморени сме, ще си лягаме.

– Па лагайте, пичку ви морну – вика Сретан. – С Ивица ни смо изморени, на масу остаем.

Майкини си легнаха, а на Даница по едно време є свършиха цигарите и каза, че отива до съседите да є услужат с някой фас.

Ние със Сретан си пуснахме „Дъ бест ъф Неда Украден“ и направо се размазахме от кеф.

Мина час, минаха два, Даница не се връща.

– Па каде се зайеба ова жена? – ядоса се Сретан.

Звънна ѝ по айфона, ма тя не му вдига.Очите на Сретан кръвясаха, в погледа му видях обида и жажда за мъст. Отвори шкафа, извади оттам един голям пистолет и каза:

– Ивице, морам да пуцам. Иди со мене.

– Сретане, остави тоя пищов, пиян си – почнах да го раз­убеждавам.

– Данас йе празник – отсече Сретан. – А на празник се пуца. Земи и ти овой пищов.

И даде и на мен един пищов. Аз отначало се дърпах, но Сретан ме напсува, та се наложи да го взема. Излязохме навън и ни лъхна леден вятър. А Сретан само по риза, даже беше разгърден.

Тръгнахме надолу по улицата и гледаме под една улична лампа паркирано едно беемве хикс петица. Двигателят изга­сен, обаче се люлее някак си неестествено. Сякаш му правят тест на амортисьорите. Зад изпотените стъкла на задните се­далки видяхме как съвършеният задник на Даница се издига и спуска ритмично. Отмъщаваше на съпруга си за изневяра­та му на сватбата в Дуго плесо. Око за око, зъб за зъб, ебане в кола за ебане в кола.

– Ах, кучко неверна! – изрева Сретан, извади пищова и простреля прозорците на хикс петицата.

Отвътре се чу писък и за голяма моя изненада някой отвърна на огъня. Куршумите затрещяха около нас, а Сретан залегна зад една кофа за боклук и извика:

– Пуцай, Ивице. Йеби им пичку матерну.

Нямах избор.

От съседните къщи излязоха хора и се включиха в пре­стрелката – кой с пистолет, кой с ловна пушка, кой с автомат. Някой започна да хвърля ръчни гранати. От балкона на кме­та гръмна артилерийско оръдие. Другата страна на улицата отговори с откоси от картечница. От двора на училището бяха изстреляни няколко балистични ракети.

Картата на бойните действия отначало изглеждаше ха­отична, но след десетина минути ясно се очертаха двата фронта. От лявата страна на улицата бяха защитниците на прелюбодейците, а от дясната страна заедно с нас нападаха опълченците на поруганата Сретанова чест.

Битката ставаше все по-ожесточена, когато от циганска­та махала се зададе духов оркестър. Свиреха с всички сили „Калашников кючек“. Това сякаш беше знак за примирие. И двете армии мигом хвърлиха оръжията, започнаха да танцу­ват и да се прегръщат. Извадиха се шишета с ракия, мезета, завъртяха се чевермета.

Видях, че Сретан е ранен и кърви. Оказа се, че вражески куршум е отнесъл меката част на дясното му ухо. Но не му пукаше особено. Разпрах ръкава на ризата си и превързах раната, а Сретан само ме прегръщаше и повтаряше: „Йеби га ухо, Ивице, брате, алал ти вера“.

Оркестърът засвири „Све сам с тобом изгубио“ и на­прави кръг около хикс петицата, в която още се криеха пре­любодейците. Цялата кола беше надупчена от куршуми и не знаехме дали изобщо любовниците бяха живи.

Задната врата се отвори и отвътре първа излезе Даница. Червилото є беше размазано, но нямаше поражения от бит­ката. След нея изпълзя и любовникът є – хърбав пишлигар на около 20 години с гелосан перчем.

– Перица! – изстена Сретан. – Ово йе мой братов син.

Отиде при него, шибна му един як шамар, а след това го прегърна и му прошепна:

– Перице, немой да йебеш Даница. Она е твоя тетка.

Но момчето очевидно не съжаляваше. Пък и кой би могъл да го съди? С такава знойна тетка… Нормално е да не устоиш на изкушението.

След края на войната дойде време за

преброяване на жертвите. За щастие, нямаше сериозно пострадали. Само леки наранявания и повърхностни драскотини.

Единствената жертва бе един бездомен проскубан пес, който лежеше прострелян в калта до кофите за боклук. Кур­шумът бе пронизал главата му.

– Мечо! – извика Сретан, хвърли се върху кучето, прегъ­рна го и се разрида.

7 МАРТ

Тая сутрин пред майкини спря пикапът на Сретан и Да­ница и от него слезе Сретан, целият в кръв. Пищи, реве и вика: „помоч, куме, умирем, убиен сам“… Излязохме с май­кини на двора и решихме да не го пускаме вътре, щото ще изцапа всичко. Пуснахме маркуча да го измием, а той пищи, стене, сякаш е смъртно ранен.

Като го поизмихме, се оказа, че има няколко дребни драскотини по главата и два счупени зъба. Нищо особено. Превързахме го, дадохме му чисти дрехи и вече го пуснахме вътре. „Дай ракию“, каза Сретан. И почна да пие направо от шишето.

– Какво е станало, Сретане? – попитаха го майкини.

– Даница, пичка є матерна – изстена Сретан. – Она ме убила.

И разказа, че Даница го хванала в леглото с някаква съседка. Разпищяла се „као вук“, взела един тиган и заблъ­скала Сретан по главата. За малко щяла да го убие.

– Не мога да те разбера, Сретане – казаха майкини. – Толкова красива жена имаш, а є изневеряваш. Защо го пра­виш?

– Нечу изневерити – обясни Сретан. – Али она е луда.

И допи шишето с ракията.

В тоя момент отвън спря колата на Даница. И тя изскочи от нея бясна.

– Овде ли си, курварино? – изкрещя измамената съпруга.

Извади от багажника брадва и хукна към къщата. Сретан се скри под масата, а ние с майкини изскочихме на двора да озаптяваме Даница. Едвам є взехме брадвата. Можеше да стане голяма беля.

Влезе тя в къщата, фучи, блъска вратите – страшна рабо­та. Намери Сретан под масата и като го зарита… Мислехме, че ще го утрепе. Хеле, поуспокои се малко, дадохме є ракия, тя ревна, разказа ни за курвалъка на Сретан, ние є съчув­ствахме и є обяснихме, че във всяко семейство понякога има кризи.

– Нечу да го видим више – отсече Даница и изхълца.

– Преуморени сте – казаха майкини. – Идете в спалнята да поспите, после ще се обясняваме.

И ги заведе в спалнята. След малко оттам се чуха про­тяжните стонове на Даница. Явно се сдобряваха.

27 АПРИЛ

Днес е Великден и по традиция на гости у майкини дой­доха Сретан и Даница. В Сърбия било така – на Великден се ходи на кум.

Та към девет и половина сутринта пикапът мицубиши из­рева пред къщата ни. Ауспухът на мицубишито е пробит, но Сретан нарочно не го ремонтира, за да гърми като състеза­телна кола. Даница слезе от колата, облечена с дълга вечерна рокля с дълбоко деколте, от което сякаш всеки момент щяха да изскочат едрите є сръбски цици. Сретан беше с бял ко­стюм и черна риза. По този начин демонстрираха уважение към кумовете.

– Добро сме ви дошли, кумци! – извика Сретан и започна да разтоварва даровете от пикапа. Трийсет кори боядисани яйца, осемдесет козунака, петдесет буркана сръбска туршия, две печени агнета и шейсет литра ракия.

Излязох да му помогна, а Сретан ме прегърна, разцелува ме и ми вика „Алал ти вера, Ивице!“.

Даница ухаеше на скъп парфюм и когато ме прегърна и опря твърдите си цици в мен, се възбудих. Класна жена е тя. Не мога да разбера защо Сретан є изневерява постоянно. Да имаш в леглото си такава жена, а да търсиш други – това е лудост.

Майкини се трогнаха от уважението и казаха, че са под­готвили за Сретан и Даница стаята за гости. Турили са им чисти чаршафи, сложили са им на кревата чисти хавлии, ако решат да се подмият, и са пуснали духалката да им затопли.

– Йебем ти богу! – извика трогнат Сретан.

Докато разтоварим всички подаръци, рухнах от умора. Със Сретан пренесохме от пикапа до вкъщи над един тон ядене и пиене. Направо ми се разтрепериха коленете.

Влязохме вкъщи, седнахме на масата и започнахме да празнуваме. Първо се чукнахме с яйцата. Аз все гледах да се чукам с Даница, щото много ми се чука с нея, пък явно няма как да стане наистина. Та поне на Великден, нали…

Тя ми напука яйцата, но аз бях щастлив. Да се чукаш с такава жена! И много се стараех да не я гледам в деколтето, ма то е невъзможно да не гледаш такава жена в деколтето. Ми тя цялата е деколте!

Ядохме и пихме като невидели. Към три следобед Даница каза, че отива да се преоблече и се върна с анцуг. Ма анцугът є беше с още по-дълбоко деколте, а си беше махнала и сути­ена и аз направо се побърках. Пиех от Сретановата ракия, дъвчех агнешката плешка и се стараех да овладея ерекцията си. Все пак роднини са ни – неприлично е да го дървя от тях.

– Ивице – каза Сретан, който яко се беше зачервил от изпитата ракия. – В твойе очи видим туга. Кажи шта те мучи.

Как да му кажа?

– Веруйем у любаааав – запя Сретан. – За ню дайем све­еееее… И сузе и вино изпиям због нйеее…

Почна да ме прегръща и да ме целува. А аз не можех да откъсна погледа си от деколтето на Даница. Ах, лепа жено!

– Ивице, стварно морам да викнем цигани да бичи игра­ли чочек – каза Сретан.

Обадих се на Исус и Рамбо и те веднага дойдоха. Исус разпъна акордеона, а Рамбо заблъска по малките барабанчета.

– Чудна яда од Мостара града! – извика Сретан и даде по двайсет евра на Исус и Рамбо.

Окрилени от хонорара, циганите забиха „Чудна яда“ с изумителен хъс. Сретан запя:

Кажи майци шта те боли душо

Мене боли и срце и глава,

Што мой драги с другом разговарааа…

Даница, която уж го играеше кисела, не устоя на бал­канските ритми и макар и със сърдита физиономия, започна лекичко да върти горната половина на тялото си. Разлюля циците си и аз за малко щях да припадна от възбуда.

Сретан изобщо не забелязваше, че гледам жена му. Само ме прегръщаше и викаше „Живели, Ивице!“. Ракията се ле­еше в чашите и аз неусетно също запях „мене боли и срце и глава“. Което със сигурност щеше да ми се случи утре су­тринта.

По едно време Сретан реши, че трябва да обогати ху­дожествената програма и извика „плесачици“. Дойде целият кръжок по модерни танци от читалището и започнаха всеот­дайно да въртят гьобеци около масата. Исус и Рамбо пък се обадиха в махалата и докараха цял духов оркестър.

Празникът беше в разгара си и явно музиката се е чувала надалеч, защото към пет следобяд към нас се присъедини во­енен хор. Пяха маршове и някои от парчетата на Криско. Два часа по-късно пристигна филхармонията. Извадиха цигул­ките и заедно с военния хор забиха „Мой дилбере“. Никога не съм чувал това парче да звучи толкова мащабно. Все пак беше изпълнявано от 149 музиканти.

Към десет часа у майкини пристигна пътуващ цирк. По­казаха дресура на лъвове, кристал баланс, жонгльорство с пламтящи факли и акробатика на въздушен трапец. С цирка се получи малко неловко, щото Сретан се сби с клоуните, та едвам ги разтървахме.

Към полунощ усетих, че съм много изморен. Четиринай­сет часа ядене, пиене и художествена програма ми дойдоха в повече. Но Сретан беше свежарка и предложи да излезем да пуцаме.

Излязохме навън и Сретан свали от пикапа осем кашона фойерверки, двеста ракети, шест леки картечници и единай­сет артилерийски установки. И като загърмя…

Небето над селото пламна. Всички кучета се разлаяха. Гърмежите бяха страховити.

Докато Сретан търчеше напред-назад и палеше фитили­те, Даница застана до мен, хвана ме под ръка и притисна лявата си гърда в рамото ми.

Не можех да повярвам, че ми се случва нещо толкова хубаво.

Бях щастлив.

И не смеех да мръдна.

Бъдете първият коментирал

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.



Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.