„Трансформация“ на Ричард Бандлър: Как да постигнем трайна промяна чрез силата на хипнозата

„Трансформация“ от Ричард Бандлър е най-новото издание на книжния пазар с логото на Locus. 

Родени сме, за да бъдем велики, да успяваме – да сме силни, уверени, щастливи хора. Ако не се чувствате така в момента, време е да поемете по нов път. Ричард Бандлър ще промени живота ви с невероятните си, мощни практики и ще ви даде свободата да разгърнете пълния си потенциал.

Световноизвестният Ричард Бандлър, създател на невро-лингвистичното програмиране (НЛП), е помогнал на милиони хора по света да преобърнат живота си и да намерят успех във всичко, което искат да постигнат. В тази невероятна книга, делото на живота му, той представя всички действащи упражнения, които разработва през последните 37 години, за да помогне на хората да трансформират живота си. Той обяснява и как е разработил и усъвършенствал своите техники и защо те работят.

С дългогодишен опит в практическата и клинична хипнотерапия, по време на който е лекувал всичко – от фобии до шизофрения, Бандлър, най-големият хипнотизаторът в света, отхвърля конвенционалната психотерапия в полза на „невро-лингвистичното програмиране“, вкоренено в присъщата на човека способност за учене и комуникация. Според Бандлър състоянията на транс са жизненоважни за човешкия опит явления, особено при повтарящото се поведение: „ до една или друга степен, всичко е хипноза… хората изпадат в транс на работа, в отношенията си, докато шофират…”. Бандлър предоставя редица практични, медитативни стратегии за развиване на способности за самооценяване и препрограмиране на разрушителни модели, добавяйки множество свежи анекдоти и странични гледни точки.

Години наред всеки, който искаше да се учи директно от Ричард Бандлър имаше два варианта: да плати стотици или дори хиляди долари, за да посети обучение на живо или да се задоволи с материали от книгите му, които макар и отлични, бяха отдалечени от най-авангардното в областта с десет до трийсет години. С „Транс-формация“ върхът най-накрая е достигнат и той е по-висок от всякога! – Майкъл Нийл

Тази книга ще ви заинтригува само ако искате повече щастие, неограничен успех, пълна свобода и дълбок вътрешен мир. Ако не, значи не е за вас.“ – Д-р Робърт Холдън

Ричард Бандлър е един от най-видните авторитети в сферата на личностната промяна и съ-създател на НЛП. Той провежда курсове и семинари по цял свят, а книгите му се продават вече в над половин милион екземпляри. Десетки хиляди читатели в САЩ, Европа и Австралия, много от които терапевти, изучават неговата комбинация от хипноза, лингвистика и прецизно мислене.

По-долу четете откъс от книгата:

Написал съм много книги и съм говорим на стотици хиляди за хипнозата и НЛП, а хората продължават да са объркани по отношение на сходствата и различията между двете. В тази книга се надявам да опростя въпроса. Моята нагласа е: на някакво ниво всичко е хипноза. Хората не са просто във или извън транс, а се движат от един транс към друг. Те имат своите трудови трансове, своите трансове в брачната двойка, трансове по време на шофиране, трансове като родители и цяла колекция от проблемни трансове.

Една от характеристиките на транса е, че има модел. Той е повтарящ се или обичаен. Той е и начинът, по който учим.

След като се родим, имаме да придобием толкова много знания и експертни умения – всичко от ходенето, говоренето и самостоятелното хранене до вземането на решения за това, което искаме да правим с остатъка от живота си, така че мозъкът ни бързо се учи как да автоматизира поведението. Разбира се, това не означава, че той учи „правилното“ поведение, което да автоматизира; много често се учи да върши нещата по начин, който ни прави нещастни и дори болни.

Учим чрез повторение. Ако правим нещо достатъчно пъти, то получава собствени нервни пътища в мозъка. Всеки неврон се учи да се свързва и да изпраща електрически импулс на следващия по веригата, и така поведението се „фиксира“.

Сънят и сънуването са важни части от процеса на учене.

Фройд смята сънищата просто за „изпълнение на желанията“ – и може би за него те са били такива. Аз обаче разглеждам сънуването като несъзнавано репетиране. Ако правя нещо, което никога не съм правил преди, обикновено се прибирам у дома, лягам си вечер и го правя цяла нощ. Това е една от функциите на съня с бързи движения на очите (REM). REM сънят е начинът, по който несъзнателната психика преработва това, което сме преживели през деня. Тя буквално репетира многократно новото учене на неврологично равнище. Изключително важно е тя да има качествена информация и качествен материал, които да учи. Ако не є се даде нещо конкретно, с което да работи, ще преработва безсмислици.

Ако планираме да поемем контрола върху ученето си, трябва да разберем, че не само повторението е важно, но и скоростта. Мозъкът е проектиран да разпознава моделите и моделите трябва да се представят достатъчно бързо, за да може той да възприема нещата такива, каквито са.

Повечето хора са рисували поредица от прости фигури в полетата на тетрадките си в училище, след това са прелиствали бързо страниците, за да създадат илюзията, че фигурките се движат. Знаете, че на всяка страница има един статичен образ, но мозъкът ще открие модел – в този случай движение, – ако смяната е достатъчно бърза.

Нямаше да можем да се наслаждаваме на филмите, ако това не беше вярно. Нямаше да можем да разберем историята, ако виждахме само по един кадър дневно.

Следователно, когато сънуваме, ние препускаме през нещата, които трябва да научим, и не го правим в реално време. „Вътрешното“ време се различава от времето по часовник по това, че можем да го разширяваме или да го свиваме; учим с необикновена скорост – можем да свършим например осемчасова работа за пет минути, преди да се събудим. Изследователите на съня подкрепят тази идея. За изследваните лица, които съобщават много дълги и сложни сънища, чрез изобразяване на мозъка се установява, че са сънували само няколко минути или дори секунди в даден момент.

Сънят следователно е един от начините, по които се програмираме и препрограмираме. Ако се съмнявате в способността си да правите това, опитайте тази нощ:

Когато се подготвяте да си лягате, погледнете часовника и си кажете няколко пъти много категорично, че ще се събудите в определено време. Нагласете алармата, ако искате, но вие ще се събудите секунда или две преди тя да зазвъни.

Това е нещо, което съм срещал в няколко различни култури. Някои хора леко удрят възглавницата с главата си толкова пъти, колкото е часът, в който искат да се събудят. Други почукват с глава предмишниците си, за да „нагласят“ алармата си за събуждане. Както и да се прави обаче, принципът е един и същ: вие някак си „знаете“, че имате вътрешен часовник, който можете да включите, използвайки специфичен ритуал, и без значение колко дълбоко спите, той ще ви събуди също толкова ефективно, колкото и всеки будилник.

Следователно, ако можем да се програмираме да правим нещо толкова дребно – да се събуждаме без будилник, можем да програмираме психиката си да прави много неща. Може да решим да отидем в супермаркета. Може би имаме нужда от хляб, мляко и фъстъчено масло, както и няколко кутии плодов сок. Може да шофираме пет минути до супермаркета, да вървим между хиляди продукти, може би да говорим с някого по мобилния си телефон, и пак да помним плодовия сок, фъстъченото масло, млякото и хляба.

Университетските преподаватели понякога ме предизвикват за нещо, което те наричат „доказателство“. Те искат да знаят теорията зад това, което правя; искат да им я обясня, за предпочитане с подходящите цитати от изследователски трудове. Дори е имало случаи хора да ми се обаждат, за да ме питат за „правилните“ цитати за нещата, които съм създал. Както аз виждам нещата обаче, не е моя работа да доказвам или дори да разбирам всичко за функционирането на психиката. Аз не се интересувам толкова защо нещо би трябвало да върши работа. Искам да знам единствено как, така че да мога да помагам на хората да влияят и да въздействат на онова, което искат да променят.

Истината е, че когато знаем как нещо се прави, става лесно то да се промени. Това е, защото ние сме много програмируеми същества – колкото и все още да е непопулярна тази идея в някои среди.

Когато започнах да използвам термина „програмиране“, хората наистина се разгневяваха. Казваха неща като: „Вие казвате, че сме като машини. Ние сме човешки същества, а не роботи“. Всъщност това, което винаги съм твърдял, е точно обратното. Ние сме единствената машина, която може да се самопрограмира. Това ни прави „мета-програмируеми“ – което означава, че можем да създаваме програми, действащи самостоятелно, преднамерено създадени автоматизирани програми, които да се грижат за скучните тривиални задачи, освобождавайки съзнанието ни за други, по-интересни и творчески неща.

Същевременно, ако автоматично правим нещо, което не бива да правим, независимо дали е преяждане, тютюнопушене, страх от асансьори или от външния свят, депресиране или пожелаване на жената на ближния, както се казва в Библията, тогава можем да се програмираме да се променим. Това не означава, че сме роботи; това е превръщането в свободен дух.

За мен определението на свобода е да си способен да използваш съзнателната си психика, за да насочваш несъзнаваната си дейност. Несъзнаваната психика е неимоверно мощна, но има нужда от посока. Ако є позволите да решава какво да прави до степен на умствено осакатяване, в крайна сметка ще се държите за сламка… и след това ще откриете, че просто няма такава.

“Трансформация” на Ричард Бандлър вече е налична на сайта ни за предварителни поръчки с 20% отстъпка.

Бъдете първият коментирал

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.



Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.