Правете добро изкуство, защото „Изкуството има значение“ – нова книга на Нийл Геймън 

Впечатляваща колекция от четири есета за смисъла на творчеството под всякаква форма

Докато човек чете, всичко се променя. А докато чете творба на Нийл Геймън, може и да открие отговора за живота, Вселената и всичко останало. И той няма да бъде 42, а… изкуство!

На пазара вече може да откриете българското издание на сборника „Изкуството има значение“  вдъхновяваща колекция от четири есета на британския писател, посветени на изкуството и придружени от забавните и майсторски илюстрации на неподражаемия Крис Ридъл. 

„Кредо“, „Сглобяване на стол“, „Защо бъдещето ни зависи от библиотектите, четенето и мечтанията“ и „Правете добро изкуство“ са своебразно обяснение в любов към изкуството, а текстовете в българското издание са изписани на ръка от талантливия художник Дамян Дамянов.

Всички ние имаме задължението да се впускаме в мечтания. Да измисляме. Да четем за удоволствие. Защото „прозата е лъжата, която казва истината“ и само чрез нашите мънички мисли можем да създадем големи промени.

Нийл Геймън припомня, че свободата на словото, на мислите и на мечтите е основната движеща сила на света, индивидите са тези, които създават бъдещето, а четенето и съществуването на библиотеките са двигателите на въображението. 

Без значение дали става въпрос за писател, художник, дизайнер, аниматор, музикант, творец в сферата на изящните изкуства или просто за читател, в ръцете на всеки един се крие уникална способност – тази да съхранява, да променя и да създава живот.

„Изкуството има значение“ е красивата изповед на един писател, с която той оставя своето послание към всички, които искат да творят. А именно: нарушете правилата. Защото „правилата за това кое е възможно и кое – не, в изкуството са създадени от хора, които не са пробвали границите на възможното чрез прекрачването им. А вие можете“. Просто „правете добро изкуство“. Защото то има значение!

Из „Изкуството има значение“ от Нийл Геймън с илюстрации от Крис Ридъл

КРЕДО

Вярвам, че да се убие една идея е трудно, защото идеите са невидими и заразни и бързо отлитат.

Вярвам, че можете да противопоставяте собствените си идеи на идеи, които не харесвате. Че трябва да сте свободни да спорите, обяснявате, изяснявате, дебатирате, обиждате, оскърбявате, да се гневите, да се подигравате, да пеете, да драматизирате и да отричате.

Не вярвам, че изгарянето, убиването, взривяването на хора, разбиването на главите им с камъни, (за да се избият оттам лошите идеи), давенето им и дори побеждаването им ще могат да  въздействат за удържане на идеите, които не ви харесват.

Идеите изникват там, където не ги очакваш – като бурени, и също като тях са трудни за контролиране. Вярвам, че потискането на идеи разпространява идеи.

Вярвам, че хората, книгите и вестниците са резервоари  за идеи, но изгарянето на хора, които издигат идеите, ще е също такъв провал, какъвто и обстрелът със запалителни бомби на вестникарските архиви. Късно е вече. Винаги е късно. Идеите вече са излезли навън и се крият зад хорските очи, изчакват в мислите им. Те могат да бъдат прошепнати. Могат да бъдат изписвани в мъртвилото на нощта по стените.

Могат да бъдат нарисувани.

Бъдете първият коментирал

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.



Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.