„Седем дни в Родопите” – нов пътеводител от Ели Иванова

Кадър от новия пътеводител.

 Създателката на блога „Думи в друми” разкрива някои от най-красивите и непознати кътчета в Родопите

Дойде сезонът на летните отпуски. И една от най-подходящите дестинации, към които да поемете, за да се скриете от шума на големия град, заема голяма част от територията на България (над 13%). 

За да се почувствате като истински пътешественици, не е необходимо да пътувате до далечни земи. Достатъчно е да прекарате „Седем дни в Родопите”!

Новата книга от авторката на „52 екопътеки” Ели Иванова ще зарадва всички любители на планината, предлагайки примерен маршрут, който позволява в рамките на една седмица с кола да прекосите Родопите  от изток на запад.

Красиви и стратегически, Родопите са били винаги примамливи за заселници и завоеватели.  Освен някои от най-известните ѝ забележителности в това издание създателката на блога „Думи в друми” включва и по-малко познати, но също толкова красиви места. А вещите ѝ съвети са допълнени от майсторските фотографии, дело на Иван Иванов, които ще ви пренесат в потайните и древни гори на Родопите. А колкото и да обикаляте из тях с месеци, винаги ще откриете някое ново кътче, което да ви изненада със спиращи дъха гледки и богата история.

В този пътеводител са описани  44 туристически обекта, сред които има крепости, долмени, пътеки, водопади, мостове, извори, меандри и китни родопски градчета и села. Всеки един от тях е достъпен за всеки – не са необходими някакви свръхспособности, нито специална екипировка.

„Седем дни в Родопите”  ще ви разкрие Родопите от край до край. Остава само да ги преживеее и със сърцето си!

„Няма човек, който да обгърне Родопа с един поглед. Няма връх, на който да се изкачиш, та да я познаеш с един поглед. Трябва да я извървиш и да я изстрадаш, та после да я събереш в сърцето си и да я погледнеш – ала трябва да имаш сърце на орел. Не можеш да видиш Родопа с очите си, трябва да я видиш със сърцето си. Със затворени очи, в себе си.“

Антон Дончев

Из „Седем дни в Родопите” от Ели Иванова

Крепост Лютица: 

Мраморният град 

координати: 41.502508, 26.061761

достъп: пеша или с високопроходим автомобил

други места наблизо: на отиване или връщане от крепостта може да се видят още две забележителни места – Атеренски мост на река Армира и Ивайловградски манастир „Св. св. Константин и Елена“, познат още като Лъджански манастир. За жалост, манастирът е затворен и се отваря рядко – само по празници.

В покрайнините на Ивайловград се намира великолепната антична вила Армира, която също ви препоръчвам да посетите.

 

Да стъпиш на висок хълм върху автентична десетметрова крепостна стена и да погледнеш напред, дорде ти поглед стига – там, където последните гънки на Източните Родопи се срещат с Беломорска Тракия…

С такава невероятна гледка от крепостната стена на Лютица започна лятното ни родопско пътешествие.

Крепост Лютица е една от най-любопитните забележителности до Ивайловград. Тя се намира на връх Градището на височина от около 560 метра. Крепостта заема значителна площ – стените º ограждат 26 декара земя. Имала е над 10 кули, като останките на някои от тях можете да видите на място.

В района на крепостта има две информационни табелки – една пред портите и една вътре в крепостта малко след входа. 

Според табелката в крепостта, животът в района не е преставал близо 3400 години – от XVI в. пр. Хр. до XVIII в. от Новата ера.

Археологически проучвания на крепостта са проведени в периода 2002 – 2006 г. под ръководството на доц. д-р Бони Петрунова. По откритата керамика е установено, че хълмът е бил обитаван още в късната бронзова и ранната желязна епоха.

Според табелката пред портите на крепост Лютица, основният градеж се датира от IV – VI в. 

През IX – X в. крепостта е била епископски център. В летописите името Литица или Лютица за първи път се споменава в епископските списъци от времето на император Лъв VI (886 – 912).

Твърдината достига най-голям разцвет в периода XIII – XIV в. Смята се, че има важна роля при управлението на цар Калоян.

Крепост Лютица просъществува и по време на турското робство чак до XVIII век, а след това запада, защото губи значението си на отбранително съоръжение. По това време жителите се преселват в по-ниските части край минерални извори и образуват село Лъджа. Самото име Лъджа означава минерален извор (от турски).

Пак според табелките, на място при проучванията са открити ценни находки – бронзова монета от времето на цар Иван-Асен II, болярски пръстен, бронзов кръст и християнски медальон.

Крепостта Лютица се знае още като Цитаделата на Калоян и Мраморният град, защото е била построена предимно от мрамор – минерал, който се среща често в района. Например ако слезете до Атеренския мост, огледайте камъните, върху които стъпвате – много от тях са мрамор.

Влиза се през висока порта. В пространството след нея лежат останки от сгради – сега покрити с найлон и камъни, явно в резултат от скорошни проучвания. На място могат да се видят високи крепостни стени, напълно автентични, без реставрации. За жалост, теренът не е много добре разчистен и е попаднал в плен на висока трева, храсти и дръвчета.

Ако тръгнете по широката пътека вляво от покритите с найлони руини, след няколко минути ще стигнете до голяма яма, укрепена с камъни. Покрай нея също се виждат солидни останки от крепостни стени. Продължете още няколко минути по широката пътека и ще стигнете до място с дълги и много високи крепостни стени, с масивна кръгла кула. Оттам се открива прекрасна панорама в няколко посоки, вижда се и Ивайловград.

След това няма накъде да се продължи напред и трябва да се върнете на обратно, като за разнообразие може да минете по другата пътека, която обхожда останки от некропол и църква. 

Съвет: за разглеждане на крепостта си отделете поне половин час. Ако посещавате крепост Лютица през лятото, внимавайте за змии и кърлежи.

Къде се намира и как се стига

Останките от крепостта се намират на висок хълм югозападно от Ивайловград. Дотам води черен път, започващ от последните къщи и дълъг около 7 километра.

За крепостта, на влизане в Ивайловград трябва да завиете по улицата надясно към вила Армира. Има табелки. Движите се по нея около 2 километра и след това трябва да завиете пак надясно (41.5107663, 26.1125981). Има си табелка за Лютица. Пада се срещу един трафопост в покрайнините на града. Щом завиете, продължавате по улицата, която ви извежда от градчето и преминава в черен път.

До крепостта се движите около 7 километра все по този черен път, който е с трошено-каменна настилка. Не е много подходящ за лека кола – пътят е бил видимо скоро изравняван и насипван с чакъл, но на места има големи неравности. Ако тръгнете пеша, разходката до крепостта ще ви отнеме около 2 часа.

Скалното светилище Харман кая: силно ехо от праисторията 

 

координати: 41.573635, 25.519622

достъп: пеша

 

други места наблизо: тракийско светилище в село Татул.

Харман кая беше едно от най-изумителните и загадъчни места, които посетихме при миналогодишната ни лятна обиколка в планината на Орфей. И това не е само мое лично впечатление. Според проф. Валерия Фол, това е „най-импозантното“ от документираните досега скално изсечени светилища в Родопите.

 

Съвсем естествено ще се запитате защо? Веднага отговарям кратко с обективните факти:

  • светилището е наистина мащабно;
  • различни изследвания го определят като праисторическо.

Към тях добавям и три мои субективни причини:

  • там отново се почувствах като изследовател;
  • мястото е сравнително леснодостъпно;
  • гледките от платото са много красиви.

Светилището е изградено на невисоко скално плато, около малка пещера, чийто вход е с формата на утроба. Централна част заемат две изсечени в скалите площадки – хармани (оттук и името на местността), определени от специалистите като места за наблюдения на слънцето. Площадките имат овална форма и са с диаметър съответно 10 метра (североизточната площадка) и 15 метра (югозападната). По тях са вдълбани концентрични полуокръжности, предполагаеми слънчеви линии. На място могат да се видят още скални изсичания с различни форми, улеи, стъпала, скални масиви с ниши.Обектът е регистриран за първи път през 1941 г. от видния български археолог и праисторик проф. Васил Миков. Археоастрономически проучвания на скалния комплекс сочат, че той е бил създаден около 2000 г. пр. Хр. Живот в района е имало много преди това. Учените правят този извод по намерената до пещерата керамика, която е датирана от времето на късния халколит – края на петото хилядолетие преди Христа.

Къде се намира и как се стига

Светилището се намира на около 17 километра североизточно от Момчилград. За Харман кая от Момчилград се насочвате към Татул и при село Равен, вместо да завиете надясно към Татул, продължавате направо. Там на кръстовището има голяма кафява указателна табелка за Харман кая.

От село Равен продължавате около 7 километра, минавате през село без табела и малко след него от шосето се отделя черен път. Има табелка: „Харман кая 1 км”. Координати на отбивката: 41.578795, 25.511192.

С лека кола може да се изминат около 200 метра от този път. Стига се до уширение. Вляво от пътя има широко и удобно място за паркиране.

Черният път продължава почти до Харман кая, но натам има няколко лоши участъка и не е подходящо да пробвате с лека кола. 

От уширението до светилището разстоянието е кратко – около 800 метра, които се изминават за 10 – 15 минути. Върви се леко, защото пътят е широк и няма големи денивелации. Малко преди началото на светилището има още една указателна табелка. Вдясно след нея вече ще го видите.

 

С дух на изследовател

Ние направихме пълен обход на мястото. Започнахме от втората голяма скала вдясно след указателната табелка. Разгледахме нишите в скалата, минахме до задната º част и продължихме напред. Изкачихме се по следващата скала до югозападния харман. Беше целият набразден с линии. В единия му ъгъл видяхме каменно корито с две щерни. После продължихме към близкото малко скално плато, за да търсим пещерата с форма на утроба. 

Подходихме към възвишението по пътеката вляво и започнахме да обикаляме скалата, издигаща се в центъра му. В задната º част камъните имат доста чудати форми. Там се откриват и много хубави панорамни гледки. Входът към пещерата се оказа точно от западната страна, малко навътре от основната пътека. Там се отделя малка пътечка и след нея отворът на пещеричката е добре видим. Имаше прилепи, така че внимавахме да не ги подплашим.

От височината на платото огледахме добре района. Долу в ниското видяхме две сърнички. В посоката, от която бяхме дошли, се открояваше входът на друга пещера в основата на един от големите скални блокове някъде зад указателната табелка.

Оттук се върнахме в основата на платото и продължихме да изследваме североизточния харман. В него също видяхме изсечени линии, вероятно свързани с наблюдение на слънцето. Площадката е оградена от изправени камъни в полукръг.

После слязохме вдясно от хармана (от източната му страна) и там се натъкнахме на един много странен символ, издълбан в скалата, оформен от няколко ямки, оградени с овал.

Отне ни около 1 час да обходим мястото.

 

Бъдете първият коментирал

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.



Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.