Юлиан Попов за въглеродната неутралност: Време е да си извадим главата от пясъка

Снимка от фейсбук страницата на Юлиан Попов

Публикацията е от фейсбук страницата на Юлиан Попов – председател на борда на Европейския институт за ефективност на сградите, политически съветник на Европейската климатична фондация, бивш служебен екоминистър, един от създателите на Нов български университет, въвел модерното дистанционно обучение в България, два пъти класиран от брюкселската агенция Euractiv като една от най-влиятелни фигури в европейската енергийна политика

Няколко думи за китайската въглеродна неутралност. Китай заяви 2 цели:

(а) връх на емисиите през 2030,(б) въглеродна неутралност 2060, тоест 10 години след ЕС.Какво означава това? Въглеродна (или климатична) неутралност означава икономиката на страната да емитира нулеви нетни парникови емисии. Наричаме ги въглеродни или CO2 емисии, но има и други газове, които обаче се приравняват към CO2 еквивалент, затова не е точно грешка ако кажете въглеродна неутралност, макар да не е само въглеродна. Чухте вече разни реакции: на китайци ли ще вярваш, китайците обещават едно, правят друго, комунисти, и да искат не могат, могат, но ще си съсипят икономиката. Има един виц за шопа, който стоял 20 минути пред клетката на жирафа, накрая казал „е па, няма такова животно“ и си тръгнал.

Как все пак се постига въпросната климатична неутралност? Точният отговор е „сложно“. Възобновяемата енергия е един компонент. Енергийната ефективност е друг. Двете спорят за първенство. Висока електрификация – особено на транспорта и на отоплението е част от прехода. Научни изследвания, иновации и въвеждане на нови технологии е ключова част. Дигитализация на едва ли не всичко. Водород, който замества газ и петрол там където няма да стане с ток. Биогаз, биогорива и биомаса при спазване на определини условия. Улавяне, съхранение и използване на въглерод, тогава, когато няма как да не се отделя. Промени в селското стопанство, храните и биоразнообразието (тук отчетността е доста сложна). И още дигитализация. И още. Промени в индустриалните процеси. Друг вид строителство. И много AI, сфера, която май днес Ева Майдел оглави в ЕП. Промяна в начина, по който използваме океаните и моретата (сфера, която в ЕК се ръководи от Чарлина Вичева). И ред други неща.

Възможно ли е да стане? Да възможно е. Важно е да си дадем сметка, че говорим за процес, започнал поне от 1973 година (може да кажем и от много по-преди), засилил се рязко от 1989 година насам, превърнал се в целенасочена глобална дейност от 2008 година насам, закрепен в амбициозен глобален договор през 2015 година (Парижкото споразумение) и предмет на ожесточена глобална технологична конкуренция, която вече превърна соларната енергия в най-евтиния източник на електричество, следвана от вятърната енергия. Този път е осеян с национални примери на предостатъчно подеми и провали и на национални ангажименти и постижения. Христоматиен пример е Великобритания със свой закон за климата от 2008 година насам и с опит за това как се премахват 40% въглища от електроенергийната система за 8 години или на Индия, за това как сменяш почти всички крушки в една огромна държава и ред други примери от бедни и богати страни.

Ще съсипе ли въглеродната неутралност нечия икономика? Засега, след десетилетия, наситени с различни акции, няма доказателства, че подобно нещо може да се случи. Има обаче доказателства за обратното – лошо нещо за икономиката е, когато изостане в развитието и приложението на новите технологии. България е много добър пример как изоставането води до загуби – изоставане в дигитализация, енергийни технологии, енергийна ефективност, умно и устойчиво селско стопанство, нисък разход за образование и научни изследвания и така нататък. Имаме и примера на Китай и Южна Корея, които заложиха много сериозно на новите енергийни и свързани с тях технологии и сега са много, много напред.

Какво трябва да направим ние? Първо, да си извадим главата от пясъка. После, да освободим предприемаческата енергия. Да не инвестираме в големи проекти, които ще ни загробят или най-малкото ще загробят торби с данъчни приходи. Да инвестираме в адекватно образование и да не пречим на иновациите. Да заменим шаманите в националните медии с предпреимачи, които да разказват историите си и да не лъжем хората, че ще горим въглища от 40 години, защото имаме въглища. Това да образоваме, да не лъжем, да освободим предприемачеството, да не плашим хората и да информираме е засега добра първа стъпка. За първа стъпка, стига. И да престанем да повтаряме на всяко изречение „ами китайците?“.

1 Коментар

  1. Водната пара също е триатомен парников газ. Съдържанието й в атмосферата е 30 пъти по-голямо от това на СО2. Но от водната пара още не може да се правят пари, както от СО2-то Затова никой не говори за водата в атмосферата.Затова се раздува лъжата за опасния СО2.Пари и пак пари за някои.А глупаците ще плащат, подведени от продажни „еколози“. А в океаните СО2-то е 20 пъти повече, отколкото в атмосферата. Отделеният СО2 оп естествените природни процеси е хиляди пъти повече, отколкото от човешката дейност?! Но някои искат да печелят пари и раздуват лъжите.

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.



Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.