Депутатите преименуваха празника на 24 май

Снимка: НС

24 май вече няма да е Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост, а Ден на българската писменост, просвета и култура, предаде БТА.

Това решиха депутатите, които на първо четене приеха промени в Кодекса на труда. Предложението за преименуването на празника бе на Обединените патриоти, като „за“ законопроекта на Искрен Веселинов и група народни представители гласуваха 73-ма, 4-ма бяха против“, а 34 гласуваха с „въздържал се“.

„Без съмнение за нас този празник е най-важният и в момента. Не случайно 30 г. след приемането на българската конституция се води дебатът кой е националният празник на България – 3 март или 24 май. Този празник е празнуван като такъв за българската писменост. Подктепяме патриотите, че този празник е възникнал от България“, каза депутатът от ГЕРБ Тома Биков и отбеляза, че управляващата партия ще подкрепи законопроекта на коалиционните си партньори, но под условие, че между двете четения участие в дебата ще вземат специалисти и учени, за да се „получи национално обединение, а не разделение“.

Патриотите пък изтъкнаха, че 24 май е наричан „най-българският празник“, а формулировката „празник на славянската писменост“ е внесена от БКП преди 30 г.

Аргументът на историка доц. Милен Михов от ВМРО бе, че цялата държава и БАН отдавна са признали, че македонски език няма, а ние се отричаме от това с определението „славянска писменост“. Писмеността е българска и това е исторически доказано, подчертаха вносителите.

Не бе приета обаче идеята на патриотите 15 август – Успение на Пресвета Богородица, да бъде официален празник в националния ни календар.

Бъдете първият коментирал

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.



Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.