Свилен Ноев от „Остава“: Културата в момента е пропаст

Свилен Ноев

Даниел Димитров, БТА

„Остава“ е своеобразен културен феномен в българската музика. Не само защото групата е създадена преди близо 30 години и от тогава изнася концерти без прекъсване и записва нова музика. На третата година се появява първият хит – „Поля от слънчогледи“, а на петата се присъединява Свилен Ноев като вокал. Само 60 месеца по-късно излиза дебютният албум „Пинг-понг“, от който са песните „Празен кадър“, „Ще дойдеш ли с мен“, „Ние сме волни“, „Мъничко човече“.

През годините „Остава“ остава в почти непроменен състав. От основаването са Георги Георгиев – китара и вокал, и Боян Петков (бас китара). По-късно идват барабанистът Даниел Иванов и Александер Марбург (китара). Вече 25 години Свилен Ноев е гласът и лицето на „Остава“, което никой не може да обърка. Той е специален и различен. А ако за един артист се съди по негова публика, той е и „винаги страхотен, претенциозен, интелигентен“.

Свилен Ноев пред БТА – за приятелството сред музикантите и за вдъхновението, за компромисите и за „триковете“ в музиката, за незабравимите концерти, за културния живот у нас в момента и за музикалния – в частност, както и за най-скорошната среща на „Остава“ с публиката – на 17 октомври в София – поводът е 20 години от излизането на „Пинг-понг“.

– Г-н Ноев, тази година се навършват 20 години от излизането на албума „Пинг-понг“ и 25 години откакто сте вокалист на „Остава“. Интересен е погледа Ви от сцената към публиката – как се промени тя за това време и отношението й към музиката, която правите?

Свилен Ноев: Сега съм много по-сигурен на сцената. Пея много по-добре, мога да „контролирам“ концерта, без да се притеснявам толкова какво ще стане. Преди имах много повече енергия на сцената и бях млад, срамежлив и определено различен – на фона на повечето известни имена тогава.
А публиката е била винаги страхотна, претенциозна, интелигентна, искаща нови и по-хубави песни. Щастливи сме, че и днес имаме млада публика.

– Когато през 2007 г. записахте първата песен на „Остава“ на английски език (Sex in the morning), ми казахте, че най-после Ви е „дошъл акъла в главата“. През тези години за какво друго Ви дойде акъла в главата, ако говорим за музика?

С.Н.: Акълът не ми е дошъл и сега, но написах и изпях доста хубави песни. Преживях много хубави и лоши неща, което ми помага да имам теми за текстове на нови песни.

– Пак тогава, през 2007-а, коментирахте, че пазарът у нас е адски стеснен, а интернет пиратството – огромно, поради което не може да се печели от продажби на музика. Как стоят нещата за „Остава“ сега, 13 години по-късно?

С.Н.: Всички знаят, че не се печели от продажби на дискове, а и стриймингът на музика стана супер популярен в целия свят. Това, което ни остава, е да правим хубави песни и да се надяваме хората да ги чуят и да идват на нашите концерти.

– Защо през годините „Остава“ никога не се възползва от „трикове“ като това да кани гост-вокалисти или инструменталисти, да прави съвместни парчета или шумно да афишира благотворително каузи, които подкрепя?

С.Н.: За песните използваме средства, с които да се изразим най-добре като артисти. Свирим с много нови хора постоянно, а и постоянно участваме в благотворителни каузи. Още с песента „Моно“ преди 16 години започнахме да се опитваме да помагаме в социални кампании. Иначе няма по-добър трик от хубава мелодия и хубав текст.

– Кой е най-сигурният източник на вдъхновение за Вас като музикант? И въобще, имате ли такъв източник, от който може да се черпи винаги, когато има творческа пауза/криза?

С.Н.: Източникът е животът около мен, семейството ми, приятелите, проблемите около нас, социалният живот. Всичко може да ме накара да пиша думи за песните, въпросът е да имам добра самопреценка докъде да стигна с думите и гласа си. Много често човек може да прекали с емоцията и да развали хубава песен.

– Важно ли е музиката да се създава от приятели, дори това да се отразява на нейното качество?

С.Н.: Важно е да свириш с хора, с които имате нещо общо, ако не сте приятели – поне да имате подобен музикален вкус.
Както във всяка област, много често хората около нас са много несериозни и често не избираме най-талантливия, а най-сериозния.

– Като говорим за компромиси – къде е по-лесно да се правят – в работата или извън нея?

С.Н.: Навсякъде се правят компромиси – в музиката, в семейството. В групата сме петима човека и всеки чува музиката по различен начин. Вкъщи сме трима, и се слушаме.

– Това означава ли, че „Остава“ няма песен-компромис?

С.Н.: Няма песен, която да пея и да ме е срам. Дори песни от „Пинг-понг“, които са писани преди повече от двайсет години, ме карат да се чувствам доволен от свършеното от нас.

– Възможно ли е да има концерт на „Остава“, в който да се пеят само нови песни – създадени през последните 2-3 години? Това риск ли е или би било нещо нормално?

С.Н.: Възможно е, но е безсмислено за мен. Все пак ходим на концерти, за да чуем песни, които харесваме. Иначе се надявам скоро да имаме нов албум и да го свирим пред хора.

– Имате ли незабравим концерт?

С.Н.: Когато концертът свърши и хората са усмихнати, за мен е незабравим спомен. Опитвам се да съм все по-благодарен за това, което правя толкова години. Иначе, когато подгрявахме Лени Кравиц (27 юли 2008 г., стадион „Академик“ в София – бел. а.), беше велико, и всеки концерт в „Маймунарника“ също ме държи дълго време.

– Бихте ли описал с една дума културния живот у нас в момента?

С.Н.: Пропаст, и около нея – ние, всички артисти.

– А музикалния живот, в частност?

С.Н.: Дисхармония.

– А група „Остава“ днес?

С.Н.: Остава сме винаги „по тъча“, никога не сме били „модерни“ и затова имаме дълга кариера.

– Къде можем да чуем и видим „Остава“ скоро на живо?

С.Н.: На 17 октомври в „София лайв клуб“. Ще празнуваме 20 години от албума „Пинг-понг“. Ще свирим и хитовете си, разбира се.

Бъдете първият коментирал

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.



Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.