Ето го „Кварталът на погрешните избори“ от Марио Леви

Екзистенциалнo-мистичният роман „Кварталът на погрешните избори“ от Марио Леви е най-новото заглавие в поредицата „Източна сбирка“ на издателство „Ерго“.

Марио Леви (р. 1957, Истанбул) завършва гимназиално образование в колежа „Сен Мишел“ и следва френски език и литература в Истанбулския университет. Започва да пише през 70-те години, а първите му публикации датират от 1984 г. в периодични издания като „Джумхуриет“, „Аргос“, „Гергедан“. Първата му книга „Жак Брел – самотникът“ (1986) е романизирана биография на известния певец, базирана върху дипломната работа на Леви. През 1990 г. следва сборникът с разкази „Недостъпният град“, за който е удостоен с наградата за разказ „Халдун Танер“. На следващата година е издадена втората му книга с разкази „Мадам Флоридис може да не се завърне“. Година по-късно излиза първият му роман „Най-хубавата ни любовна история“. През 2000 г. печели наградата за роман „Юнус Нади“. „Кварталът на погрешните избори“ (2017) е седмият роман на Марио Леви, познат на българските читатели с „Къде бяхте, когато падна мрак“ и „Истанбул беше една приказка“.

Снимка: Aysun-Altindag

Понастоящем авторът съчетава писателската си дейност с преподавателска работа във факултета „Връзки с обществеността“ на университета „Йедитепе“.

В „Кварталът на погрешните избори“ Марио Леви ни представя историите на хора, направили „погрешен“ избор по своя житейски път и безропотно носещи кръста на съдбата си. Всяка глава е предшествана от въвеждащ в историята имагинерен епиграф. Ако читателят търси занимателно четиво, което да го откъсне от забързаното ежедневие, едва ли ще го намери в тази книга – това предупреждава и авторът в самото начало. Романът е калейдоскоп от житейски истории и представлява дълбок психологически и социален разрез на съвременното турско общество, залутано между изгубените морални ценности и опитите на съвременни историци да ги припомнят и насаждат. Отделните истории са свързани чрез спомените на разказвача – 20-годишен младеж, – а авторът се намесва само като външен наблюдател, който не може да се въздържи да не коментира или доукраси отделните епизоди. В това отношение романът е иновативен – пред нас уж се разстила една обикновена, съдбовна човешка история, но внезапно се отваря врата и историята поема в друга посока, следва неочакван край или начало… Паралелните реалности и ярките персонажи, както и структурата на сюжета донякъде напомнят за „Приказки от 1001 нощ“ или дори „Декамерон“…

По-долу четете откъс от книгата:

Ами ако изборът е бил правилен?

Предговор към българския читател

Колко избора, променили наистина живота ви, сте направили досега? Без да знаете какво ви очаква… Веднъж по ваше желание, друг път принудително… Веднъж съзнателно, друг път – не…

Годините отминават, хората отминават, отминават и историите. Дори градовете и държавите преминават през живота ви. А имали ли сте при това преминаване дни на конфронтация с последиците от избора ви? За някои отговорът е може би да, за други – не. Защото не всеки може да застане пред огледалото на истината. Това изисква смелост. Но независимо от това последиците от избора ни са винаги осезаеми. Какво сме спечелили? Какво сме загубили? Кое е било победа, и кое – поражение? Лесен ли е отговорът на тези въпроси? Естествено, той се променя в зависимост от мястото, където сме спрели или искаме да спрем. Защо ли? Защото отговорите са повече от един. Всъщност кой въпрос относно преживяното от нас има еднозначен отговор…

Доколко героите от „Кварталът на погрешните избори“ си дадоха сметка за правилността или погрешността на избора си? Никога не можах да преценя това. Вярвах, че този въпрос изисква, дори крие в себе си повече от един отговор. А в човешките отношения правилно и неправилно няма… Не зная дали героите от книгата наистина са присъствали в живота ми. Мога да кажа единствено, че се родиха от тъмата на паметта ми и после добиха образ и подобие. Почерпили сили от въображението ми… Дали понякога усещането, че ги познавам много добре, не се дължеше на отсъствието на каквато и да било връзка с тях? Намирате ли противоречие в това? Не зная. Може би няма. Някои лица от миналото ми си играеха с мен. Мога да кажа дори, че се шегуваха. Един поглед, една дума, едно ухание… Всичко се дължеше на моята страст да следвам нишката на разказа. С усмивка, въпреки разочарованията. Защото годините учат как зад усмивките да се скрият много чувства. 

Героите на моя разказ… Който ме направи такъв, какъвто съм…  Чували ли сте, че отдадените изцяло на произведенията си автори по време на безмълвните си писателски странствания изграждат много специална, недоловима в творбите им връзка с героите си? Че се смеят и плачат заедно с тях? Понякога стигат дори до споделяне на съкровени тайни? Докато следвах нишката на разказа, се лутах непрекъснато сред тези чувства. И когато книгата свърши, вече държах в ръце нови тайни нишки. От къде до къде бях стигнал? Дори тайно се влюбих в един от героите. Няма да го назова. Иначе не би било тайна. Нека си остане само за мен.

Дали мога да добавя нещо повече за този знаменателен квартал, разказал своите истории? Споделих каквото трябваше, другото запазих за себе си. С надеждата, че ще го разкажа някой друг път, в друга книга… Но ще ви призная нещо… Аз там се родих, там израснах, там си зададох най-болезнените въпроси, за да опозная себе си. Той живя и доби смисъл в тъмата на паметта ми. Но няма да ви издам къде се намира. Защо ли? Защото няма кой знае какво значение. Защото тези улици, къщи вече се съградиха чрез историята ми. Дали ви напомня за някой ваш квартал? Ето ти въображение… Как иначе да продължа да вярвам, че такива истории има и „на отвъдния бряг“? На отвъдния бряг… Така ние, жителите на Истанбул, наричаме обитателите на Балканите. Не зная как вие наричате нас, тукашните хора. Намирам този израз за вдъхновяващ, дори поетичен. Развълнуван съм от възможността пак да го употребя сега. Какво повече да ви кажа за това пътешествие из чувствата?…

Кварталът на погрешните избори… Всеки стига докъдето може и се връща където може, нали така? Дали ще се изненадате много, ако ви призная, че този квартал още ме преследва?

Марио Леви

Истанбул, Мода

Януари 2021

Можете да поръчате книгата ТУК.

Бъдете първият коментирал

Оставете коментар



Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.