Изборите минаха, да се готвим ли вече за следващите?

Снимка: Сиела Норма

Ново правителство на ГЕРБ, подкрепено от други двама политически играчи, програмен кабинет с ограничен във времето мандат или нови избори скоро: кой е най-вероятният от трите възможни варианта?

Анализ на Ясен Бояджиев за Дойче Веле

Окончателните резултати от тези избори, разбира се, още не са ясни, но с голяма доза сигурност може да се каже, че след тях вече нищо няма да е същото. Един над 10-годишен модел на управление си отива. Вероятно (поне за известно време) заедно с някои от водещите му лица. Какво ще ги замести обаче още не се вижда. Тъй че – тези избори започнаха генералната промяна, от която обществото отдавна има нужда, но не я довършиха. Ето как и защо стана така.

Партиите на досегашното статукво

За ГЕРБ, партията, която от 2009-а насам, с кратко прекъсване, управлява страната повече от 10 години в една или друга комбинация, тези избори донесоха една добра и две лоши новини.

Добрата новина е, че тя отново е първа политическа сила – при това с голяма разлика пред втората. Този резултат е впечатляващ (а донякъде и трудно обясним) като се има предвид срива в доверието към партията през миналата година покрай грандиозните скандали, масовите протести и очевидния ѝ провал в справянето с коронавирусната криза.

Първата лоша новина е, че в сравнение с предишните избори ГЕРБ получава около 8 процента по-малко – разлика, която се измерва с близо 400 хиляди гласа. По-неприятна за партията обаче сигурно е втората лоша новина – тя вече няма да има с кого и как да управлява както досега, доколкото почти всички останали участници в 45-ото Народно събрание декларират, че не искат да се коалират с нея.

За БСП добра новина от тези избори няма. Почти двойният спад в броя на спечелените от нея гласове и пропадането ѝ до третото място са гръмовен провал. Той показва, че, извън все по-смаляващото се нейно твърдо ядро, избирателите не припознават тази партия като алтернатива на статуквото, а по-скоро като част от него. Това е резултат от вече доказаната ѝ неспособност да извърви пътя към модерното европейско прогресивно ляво. Вместо това тя все по-отчетливо се заявява като национал-консервативна, соцносталгична и проруска сила.

От своя страна оригиналните националисти (независимо дали ВМРО в крайна сметка ще влезе в парламента или не) също се провалиха. Първата очевидна причина за това е, че този път се явиха поотделно и, конкурирайки се за един и същ електорат, се потопиха взаимно. Сигурно е обаче, че резултатът им е израз и на натрупаните негативи от 4-годишното присъствие в управлението.

В количествено отношение ДПС леко подобри резултата си в сравнение с предишните избори, но в друг смисъл загуби много повече. Движението е единственият поливалентен играч в бъдещия парламент, който вероятно с готовност би се включил в най-различни властови комбинации. Проблемът му обаче е, че няма да има кой да го покани. Същевременно вече няма да има и възможност да участва скрито във властта както досега.

Новите играчи

Реалните победители в тези избори са партиите на протестния вот. В най-голяма степен това се отнася за „Има такъв народ”, която идва буквално от политическото „нищо”, а вече е втора политическа сила. Нейният успех обаче е олицетворение на отдавнашна характерна черта на една, както изглежда все още твърде значителна част от българските избиратели – готовността да се гласува за партия, чиито конкретни политически виждания и намерения тънат в дълбока неизвестност. Сега от тази неизвестност съвсем пряко ще зависи дали и какво управление ще има България.

Твърде различни са избирателите на другите две „протестни” партии -„Демократична България“ и „Изправи се! Мутри вън!“, които очевидно търсят ясните, конкретни и последователни политически послания. Особено впечатляващ е успехът на „Демократична България”, чийто резултат значително надхвърли предварителните прогнози.

Кой ще управлява?

Както става ясно от разпределението на мандатите в бъдещия парламент, за да се състави управляващо мнозинство в него, ще са необходими най-малко 3 партии. Заради крайно непримиримите предварителни декларации на повечето партии обаче практически всички математически възможни варианти за съставяне на управленска коалиция изглеждат невъзможни от политическа гледна точка. Както стана дума, например, ГЕРБ е напълно изключвана като партньор от всички с изключение на ВМРО и (може би) ДПС. И трите нови партии в парламента пък отхвърлят БСП като възможен коалиционен партньор.

Ясен БояджиевЯсен Бояджиев

Като че ли по-реалистичен изглежда някакъв вариант на правителство от типа експертно, програмно или „на националното спасение”, ползващо се с широка парламентарна подкрепа с ограничен във времето мандат, в името на спешни задачи като преодоляване на пандемията, подготовка и задвижване на възстановителния план и, да кажем, корекции в изборните правила.

Този вариант обаче също би влязъл в тежко противоречие с предварителните декларации на партиите и би изисквал компромиси, които за някои ще са на ръба на политическото самоубийство. Тъй че няма да е никак чудно, ако след някой и друг месец се окажем изправени пред извънредни парламентарни избори.

Най-неприемливият вариант

Разбира се, не бива напълно да изключваме още един вариант – някой/и тихомълком да се отметне от досегашната си непримиримост. Досега сме се нагледали на неспазени предизборни клетви и обещания, както и на пазаруване на отделни депутати и цели парламентарни групи. Тогава очакваната генерална промяна ще се отложи още повече.

Бъдете първият коментирал

Оставете коментар



Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.