„Над облаците“ от Килиан Жорнет: Пътуване, което започва от най-високия връх на Земята и стига до дълбините на душата

„Над облаците: Как прокарах собствената си пътека до върха на света“ от Килиан Жорнет е най-новото заглавие с логото на издателство „Вакон“.

„Вдъхновява и внушава смирение“, пише за книгата Алекс Хонълд.

„Над облаците“ е интелектуално и духовно пътуване, което започва от най-високия връх на Земята и стига до дълбините на душата.

Килиан Жорнет изследва докъде се простират границите на човешката издръжливост, претърпява множество травми, излага се на огромни рискове и постига рекорди, които смайват света. С привидна лекота той извършва онова, което изглежда невъзможно. Нищо обаче не е случайно: от малък тренира тялото и ума си и  е напълно подготвен както за успех, така и за провал.

На върха на брилянтната си спортна кариера Килиан Жорнет споделя натрупания опит в своята най-откровена книга. В „Над облаците“ той ни дава ценни съвети и ни насърчава да осъществяваме мечтите си. 

Килиан Жорнет

 Килиан Жорнет е испански бегач на дълги разстояния, алпинист и състезател по маунтинбайк. Трикратен шампион в световните серии по скайрънинг от 2007 до 2009 г. и победител в състезанието на 160 км „Западните щати“. През 2017 г. покорява Еверест два пъти в рамките на една седмица, без да използва допълнителен кислород или въжета, като поставя рекорд за най-бързо изкачване на върха – двайсет и шест часа. Живее в Норвегия със съпругата си Емели Форсберг, която също е професионален атлет, и двете им деца.

Килиан Жорнет е автор на книгата „Тичай или умри“.

Най-добрият бегач в света. Талантът и издръжливостта му са извънземни, пишат от „Аутсайд“.

„Постиженията на Килиан Жорнет променят света на катеренето, ски алпинизма и планинското бягане“, категорични са от „Файненшъл Таймс“.

В „Над облаците“ Килиан Жорнет разкрива най-интимния си образ, разголва чувствата си пред читателя и говори за легендарното си изкачване на Еверест, пише „Карера де лос Молинос“.

Всяка планина е силуетът на човека, който иска да я изкачи; самотното изкачване не се случва, когато усещаш ръцете си върху скалите, а когато нещо в теб пулсира, докато тялото ти се бори. Далеч от шумотевицата, където планината е просто географска особеност, живееш цял един живот, защото всеки покорен връх, всеки изгубен приятел и всяко недовършено изкачване оставят белег, жигосан на кожата ти, пише авторът Килиан Жорнет.

По-долу четете откъс от книгата: 

Устните ми промълвиха „Обичам те“, а всъщност исках да призная, че съжалявам.

Думите излизаха насила, докато се мъчех да измисля оправдания: „Не се тревожи“, „Ще внимавам“, но ми беше ясно, че в нейните очи никой довод няма да е достатъчно голямо основание да се впусна в приключение, заради което може да изгубя живота си на най-високата планина в света. И все пак имам нужда да изкачвам върхове, за да се чувствам жив, дори така да се излагам на смъртоносна опасност.

Успях да смотолевя „Довиждане“ с неприятното усещане, че се държа като самовлюбен егоист. Определено съм такъв. Извадих раницата си от багажника и без да искам, затръшнах капака. Зашеметен от внезапния силен шум и странната тишина помежду ни, най-сетне почуках по задното стъкло, за да ѝ дам знак, че може да тръгва. 

Август едва беше започнал, но въздухът бе студен. Мирисът на морето изпълваше дробовете ми. Тромсьо е риболовно пристанище на малък остров, заобиколен от фиорди и планини, и се намира над Северния полярен кръг в Северна Норвегия. В продължение на няколко седмици през лятото слънцето не залязва и винаги е ден. Като че ли времето е понятие, изпразнено от съдържание: възрастни хора излизат на среднощна разходка, а съседите ти ремонтират терасите си или слагат керемиди на покрива в малките часове на денонощието. Всеобщо опиянение сякаш е обхванало региона за един безкраен ден. Но слънцето гали с меките си лъчи и никога не се издига високо в небето, а описва окръжност над хоризонта, като го обагря с дебел пласт пастелни цветове, златисто, оранжево и понякога наситеночервено. 

Летището, където си взех довиждане с любимата си, се намира в единия край на острова. Емели потегли, а аз ѝ изпратих въздушна целувка. Не исках да поглеждам назад, затова влязох в сградата на летището, като се опитах да преглътна сълзите, преди да отида на регистратурата. Поемах на пътешествие, което щеше да ме отведе до най-високата точка на Еверест, и ясно си давах сметка за предстоящите трудности и опасности. Въпреки всичко дори за момент не съжалих за решението си.

 

Можете да поръчате „Над облаците“ ТУК.

Бъдете първият коментирал

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.



Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.