Пресилен ли е оптимизмът за проекта на Кирил Петков и Асен Василев?

Кирил Петков представя новия проект.

Ентусиазъм след новината за новия проект на Кирил Петков и Асен Василев. Преобладават силно позитивните очаквания, но е твърде вероятно царящият в момента безоблачен оптимизъм да се окаже пресилен. Ето защо:

Коментар от Ясен Бояджиев, Дойче Веле

От месеци насам Кирил Петков и Асен Василев не спираха да повтарят, че България има много по-голям потенциал и че ако се управлява по друг начин, може бързо да бъде променена. Като министри двамата красноречиво подкрепиха тези думи с дела.

Похвално

Същевременно те даваха ясно да се разбере, че имат знанията, волята и енергията да бъдат активна част от тази промяна и че възнамеряват да останат в политиката и да участват в предстоящите избори. Накрая обявиха и как ще стане това – чрез собствен политически проект (конкретната форма на неговото участие в изборите е отделен, технически въпрос).

В българската политика има силен недостиг на точно такива високо образовани, компетентни и почтени хора. Тъй че активното политическо ангажиране на Кирил Петков и Асен Василев е много похвално и окуражаващо. Донякъде спорно е обаче дали точно това е начинът, по който двамата ще са най-полезни за промяната в България.

Оптимизъм и ентусиазъм

Самите те говорят за бъдещите си планове с тон, който не съдържа нито нотка на съмнение, че мястото им в бъдещия парламент и в управлението на страната е гарантирано. Сред страничните наблюдатели също цари оптимизъм и дори известен ентусиазъм. При това не само за влизането в парламента, което никой не поставя под съмнение, а и за нещо много повече – за разширяване на парламентарното присъствие на политическите сили, желаещи промяна на доскорошния модел на управление.

Мотивирайки оптимистичните си очаквания, някои виждат възможност новият проект да се разположи в център-лявото пространство, като заеме празната ниша на модерна европейска левица. Други виждат мястото на новия проект в център-дясното. Някои дори изчислиха, че от гледна точка на укрепването на позициите на реформаторските сили е по-добре Петков и Василев да се явят отделно на изборите, отколкото да влязат в листите или в коалиция с някоя от съществуващите формации – примерно „Демократична България“.

Така или иначе преобладава оптимистичното очакване, че добавената от техния проект стойност ще улесни формирането на реформаторско мнозинство в следващия парламент и излъчването на редовно правителство.

Има и други сценарии

Има обаче и други сценарии – не толкова оптимистични, но поне толкова вероятни.

Най-напред да направим уговорката, че все още е рано да приемаме влизането на новата партия в парламента като абсолютно сигурно. Високият личен рейтинг не е гаранция. Освен това за новата партия се знае твърде малко. Тъй че, според обстоятелствата, днешният ентусиазъм около нея може да се разшири, но би могъл и лесно да се изпари.

Дори обаче да приемем, че двамата доскорошни министри и тяхната партия ще са със сигурност в бъдещия парламент, оттам нататък остават достатъчно други съмнения. Различните варианти зависят от това откъде новият политически проект ще вземе гласове.

От списъка с евентуалните донори на гласове можем без обсъждане да извадим ДПС и неговите неотклонно следващи предпочитанията си избиратели. Много малка е, струва ми се, и вероятността да бъдат привлечени гласове от ГЕРБ. Основната причина за това е очевидната несъвместимост. Двамата служебни министри се превърнаха в яростни изобличители на политическото и управленско наследство на тази партия, тъй че едва ли някой от нейните избиратели би прехвърлил симпатиите си точно към тях.

Не вярвам, че е възможно в ролята на съществен донор да влезе и БСП. Не толкова поради някакви идейни различия, колкото защото електоратът на тази партия и без това се е свил до най-твърдото си ядро.

Най-вероятните донори

Тъй че като основен източник на гласове за новата формация се очертават по-скоро трите така наречени партии на промяната.

Ефектът от нейната поява вероятно е една от причините за вече регистрирания от социолозите отлив от „Има такъв народ” (който може би щеше да се случи и без партия на Петков и Василев). Твърде възможно е този ефект да се изрази и в отпадане от следващия парламент на „Изправи се БГ! Ние идваме“. Няма да е чудно също така, ако новата формация привлече съществен брой гласове сред избирателите на онази политическа сила, която е очевидно най-близо в идейно отношение – „Демократична България”. И така започналият възход на това обединение да бъде осуетен.

Ясен БояджиевЯсен Бояджиев

В заключение: не е изключено сумарният ефект от появата на партията на двамата бивши служебни министри да се окаже, така да се каже, неутрален. Тоест, съотношението между силите на „промяната” и силите на „статуквото” в новия парламент да остане горе-долу същото. С всички произтичащи от това проблеми пред съставянето на мнозинство и правителство.

Не ми се иска да съм прав, но ми се струва твърде вероятно след два месеца да се окажем в същата ситуация. Затова царящият в момента безоблачен оптимизъм изглежда пресилен и във всеки случай преждевременен.

Бъдете първият коментирал

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.



Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.