Четем шедьовъра на Селма Лагерльоф „Коларят на смъртта“

Коларят на смъртта

Шедьовър – така великата авторка на Швеция и Нобелов лауреат Селма Лагерльоф определя своя роман „Коларят на смъртта“. Не се шегува, нито е преднамерено нескромна, просто към края на 82-годишния си живот е сигурна, че тази книга ще бъде истински оценена след време, защото „шедьоврите трябва да отлежат”. В България романът е почти непознат. Излиза за първи път преди близо век, вероятно в превод от немски език. Чак сега – 61 години след смъртта на авторката си, той се поява в превод от шведския оригинал, дело на Меглена Боденска и с логото на издателство „Лист” и корица от Люба Халева.

Действието на този безмилостно добър роман се задвижва от фаталния чар на Давид Холм – красив, но пропаднал пияница, който тормози жена си и трите си деца. Той се озовава в градче, където Армията на спасението помага на изгубените души. 

Чарът му покорява сестра Едит, 

която иска да го спаси, но среща само присмеха му. В новогодишната нощ Едит е на смъртно легло, покосена от туберкулоза, с която се е заразила от него. Същата нощ Давид Холм е убит при пиянска свада. Преди да отиде в отвъдното, като пътник в колата на Смъртта той трябва да навести хората, чийто живот е опропастил. Последната му спирка е при сестра Едит. Мнозина читатели откриват в сюжета сходство с „Коледна песен” от Чарлз Дикенс..

Най-ярката звезда на шведската литература, както сънародниците на Селма Лагерльоф продължават да я тачат и с днешна дата, пуска за печат тази история през 1912 г. в 20000 копия. Тиражът е впечатляващ, но романът не постига обичайния търговски успех за авторката си – бройките са разпродадени чак на осмата година. За сравнение – от романа „Домът на Лилекруна”, публикуван година по-рано, за три седмици са продадени 30000 копия, след което има допечтатка от 4000 броя. По онова време в Швеция няма друг писател, който да може да се похвали с такива продажби, освен Селма Лагерльоф. 

Отзивите на критиката за „Коларят на смъртта” са смесени, съвременните литератори са озадачени от структурата на повествованието, която използва изкусно техниката на „китайската кутия“, с множество разкази в разказа. Лагерльоф отдава сравнително хладния прием на липсата на интерес към онова, което се случва „от другата страна на живота“. 

Коя е Селма Лагерльоф

– Селма Лагерльоф e родена през 1858 г. във фамилното имение Морбака в областта Вермланд и умира на същото място през 1940 година. Тя e първата жена и първият шведски писател, удостоен с Нобеловата награда за литература през 1909 г. „за благородния идеализъм, за богатството на фантазията и одухотвореността на пресъздаваното, с които се отличава нейното творчество“. 

– Селма е четвъртото от пет деца в семейството на лейтенант Даниел Лагерльоф. Родена е, както самата тя дълбоко вярва, „под могъща звезда“, но с недъг, вероятно луксация на тазобедрената става, който по онова време не се лекува. Болката, която изпитва при вървене, и накуцването ѝ пречат да участва в детските игри. „Истинската ми история е една безконечна вариация върху думата „воля“, ще изповяда тя по-късно в писмо до близката си приятелка Софи Елкан.

– През 1914 г. става и първата жена, избрана за член на Шведската академия. Превръща се в един от най-четените, прочути и обичани автори на своето време не само в родината си, а и извън нейните предели. Дебютният ѝ роман „Сага за Йоста Берлинг“ от 1891 г. е последван от обемно творчество, сред което се открояват „Легенда за едно имение“ (1899), „Йерусалим“ (1901 – 1902), „Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция“ (1906 – 1907), „Императорът на Портокалия“ (1914) и трилогията за Льовеншьолдови (1925 – 1928).

Коларят на Смъртта

 

Корицата на „Коларят на Смъртта” от Селма Лагерльоф е дело на Люба Халева.

Можете да поръчате „Коларят на Смъртта“ ТУК.

Бъдете първият коментирал

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.



Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.