Вижте какво гласува кабинетът днес (всички решения)

Снимка: МС

Вевести.бт публикува всички решения, които кабинетът взе на днешното си редовно заседание

Министерският съвет предлага за награждаване с орден „Св. Св. Кирил и Методий“ проф. Божидар Божинов

Министерският съвет предлага на Президента на Република България да издаде указ за награждаване на проф. Божидар Божинов с орден „Св. Св. Кирил и Методий“ – първа степен, за големите му заслуги за развитието на образованието, науката и строителното дело в Република България.

Професор Божинов е дългогодишен преподавател и заместник-ректор на Минно- геоложкия университет „Св. Иван Рилски“. Обявен е за доктор хонорис кауза на МГУ и на Университета по архитектура, строителство и геодезия – София.

Повече от 60 години проф. Божинов изпълнява научна, консултантска, проектантска и експертна дейност на над 4500 обекта в страната и чужбина в областта на геотехниката. Продължава да работи активно при появата на усложнени теренни условия на строителни обекти в страната.

Министерският съвет прие решение за освобождаването на председателя на Държавната агенция за българите в чужбина

С Постановление на Министерския съвет, прието на заседанието на 20.04.2022г., Държавната агенция за българите в чужбина към Министерския съвет се преобразува в Изпълнителна агенция за българите в чужбина към министъра на външните работи. Преобразуваната агенция ще се ръководи и представлява от изпълнителен директор, чийто договор се сключва, изменя и прекратява от министъра на външните работи съгласувано с министър-председателя.

 Правителството актуализира Консултативния съвет за Европейската зелена сделка и прие Правилник за организация на дейността му

Министерският съвет прие промени в ПМС № 86 от 2020 г. за създаване на Консултативен съвет във връзка с Европейската зелена сделка.

Проектът на акт е изготвен, за да отговори на очакванията за създаване на актуален и действащ състав на Консултативен съвет към заместник министър-председателя по климатични политики, който да подпомага изпълнението на целите на правителството за развитие на Европейската зелена сделка и за реализиране на националните приоритети в областна на енергийната и климатична сигурност, ускореното устойчиво икономическо развитие, социалната справедливост, опазването, възстановяването и адаптирането на околната среда.

Мандатът на българските учители в европейски училища става 12 години

Български учители могат да бъдат назначавани за срок до 12 години като преподаватели в Европейски училища, реши правителството.

В системата на Европейските училища, които се намират в Белгия, Германия, Нидерландия, Люксембург, Италия и Испания, се обучават заедно деца от различни националности, включително от България. Сега в тях работят 20 учители, които преподават български език и литература на български ученици или учебни предмети на чужд език на ученици от други държави.

Към момента преподавателите се назначават за период от 9 години. С приетата от Министерския съвет промяна се дава възможност този срок да бъде удължен с още три години, вместо с една, както беше досега.

С промените се предвижда и възможност преподаватели, чийто 12-годишен период на работа в Европейските училища е изтекъл, да бъдат назначени отново. Това може да стане при условие, че между двата „мандата“ са работили поне три години в системата на предучилищното и училищното образование в България и са имали положителна оценка в системата на Европейските училища.

С промените срокът за назначаване на българските учители се синхронизира със сроковете, определени с Правилника за назначаване на щатен персонал в системата на Европейските училища.

Приета е Програма на мерките за закрила на деца с изявени дарби от държавни, общински и частни училища през 2022 година

Министерският съвет прие Програма на мерките за закрила на деца с изявени дарби от държавни, общински и частни училища през 2022 година.

Проектът на Програмата е изготвен и се предлага за разглеждане на основание чл. 11, ал. I от Наредбата за условията и реда за осъществяване на закрила на деца с изявени дарби.

С приемането на Програмата се постига необходимото конкретизиране на мерките и уточняване на списъка на националните и международните конкурси, олимпиади и състезания, за които са осигурени финансови средства за 2022 година, съгласно Наредбата за условията и реда за осъществяване на закрила на деца с изявени дарби.

Еднократното финансово подпомагане е в размер до 195 лв. за подпомагане на обучението в курсове по изкуства, наука и спорт, за участие на деца в пленери, обучителни и тренировъчни лагери, в национални и международни конкурси, олимпиади и спортни състезания.

Стипендиите се предоставят за 12 месеца в размер на 135 лева месечно. Във финансовите разчети за стимулиране чрез стипендия са предвидени средства за учениците от държавните, общинските и частните училища, които на основание на чл. 16, ал. 3 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на закрила на деца с изявени дарби, е предвидено да участват в конкурсите, състезанията и олимпиадите, включени в раздели I, II и III от Програмата за 2022 г.

 Правителството прие Решение за одобряване на коефициент в размер на 9.07 от Закона за експортното застраховане за 2022 г.

Правителството прие Решение за одобряване на коефициента по чл. 10, ал. 4 от Закона за експортното застраховане за 2022 г. в размер на 9.07.

Решението се приема в изпълнение разпоредбите на Закона за експортното застраховане (ЗЕЗ) и приетата през м. декември 2004 г. Наредба за реда и методиката за определяне на коефициента по чл. 10, ал. 4 от Закона за експортното застраховане и за определяне на механизма за заявяване на средства от централния бюджет и изплащане на застрахователни обезщетения.

С приемането на решението от Министерския съвет бе одобрен застрахователният капацитет на „Българската агенция за експортно застраховане“ ЕАД („БАЕЗ“ ЕАД) за 2022 г. за сключваните застрахователни и презастрахователни договори по реда на Закона за експортното застраховане.

Изменя се правителственото постановление, касаещо система на Общността за митнически освобождавания

Министерският съвет прие Постановление за изменение и допълнение на Постановление № 75 от 2007 г. за прилагане на членове 43 – 52, 53, 55, 57, 59, 61, 67, 68 и 74 от Регламент (ЕО) № 1186/2009 на Съвета от 16 ноември 2009 г. за установяване на система на Общността за митнически освобождавания.

Постановлението е свързано с приетото на 22 декември 2021 г. от Европейската комисия Решение № (ЕС) 2021/2313 за освобождаване от вносни мита и от ДДС при внос на стоки, необходими за борбата с последиците от пандемията от COVID-19 през 2022 г. С постановлението се създават национални правила, като се определят стоките, подлежащи на освобождаване от вносни мита и от ДДС. Това са лекарствени продукти, в т.ч. и ваксини срещу COVID-19, медицински изделия, медицински апарати, лични предпазни средства, които са особено необходими в борбата с COVID-19. Държавните органи, които осигуряват тези стоки, ще бъдат освободени от вносни мита и от ДДС. Не се допуска използването на освободените стоки за цели, различни от борбата с последиците от пандемията от COVID-19 през 2022 г.

 Държавата подкрепя дейността на национално представителните организации на и за хората с увреждания с над 5 млн. лв.

Правителството утвърди предназначението на субсидиите на национално представителните организации на и за хората с увреждания за бюджетната 2022 година. Те се предоставят за изпълнение на дейности за гарантиране на правата на хората с увреждания, подобряване на техния живот и насърчаване пълноценното им включване в обществото. Предоставените от държавата средства не могат да се използват за икономически или инвестиционни дейности.

Предоставянето на финансова подкрепа от държавата е регламентирано в Закона за хората с увреждания. Съгласно Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. общият размер на субсидията е 5 099 400 лв.

Средствата ще се разпределят между 21 национално представителни организации на и за хората с увреждания. Размерът на субсидията за всяка от тях е индивидуален и е съобразен с техните предложения. Той е пряко свързан с целесъобразността на дейността на всяка организация и възможностите на държавния бюджет.

 Одобрени са допълнителни разходи по бюджета на МВР

Министерският съвет прие Постановление за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на вътрешните работи за 2022 г.

С Постановлението се одобряват допълнителни разходи, в размер до 15 000 000 лв., по бюджета на Министерството на вътрешните работи за 2022 г. за финансово обезпечаване на сключени договори за изпълнение на дейности, свързани с издаването на българските лични документи.

Одобрени са допълнителни разходи по бюджета на Министерството на младежта и спорта

Министерският съвет прие Постановление за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на младежта и спорта за 2022 г. за изплащане на минимални диференцирани размери на паричните средства за физическа активност, физическо възпитание, спорт и спортно-туристическа дейност на държавните спортни училища за бюджетната 2022 година.

Финансовите средства, необходими за подпомагане на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност в държавните спортни училища за бюджетната 2022 година в размер на 13 140 лв., са в рамките на разчетените за тази дейност в централния бюджет средства за 2022 г.

Кабинетът отпусна над 4 млн. лева за нови детски градини и за училища

Правителството одобри още 4 069 021 лева за разширяване, ремонт и строеж на изцяло нови детски градини и за разширяване на училища.

Средствата са за 24 проекта, които се изпълняват по Програмата за изграждане, пристрояване, надстрояване и реконструкция на детски ясли, детски градини и училища 2020- 2022 г.. Средствата ще бъдат преведени на 20 общини – Гърмен, Бургас, Сунгурларе, Велико Търново, Добрич, Ловеч, Троян, Пловдив, Родопи, Кайнарджа, Котел, Твърдица, Ботевград, Елин Пелин, Костинброд, Самоков, Мъглиж, Опан, Стара Загора и Чирпан, както и на Професионалната техническа гимназия във Варна.

Целта на инвестициите е да се намали недостигът на места в детски ясли и градини и да се осигури здравословна среда за отглеждане, възпитание и обучение на деца от тримесечна до тригодишна възраст. Освен това ще се създадат предпоставки за успешното въвеждане на задължителното предучилищно образование на децата, навършили 4 години и за организиране на едносменен режим в училищата.

Докторантската стипендия става 750 лв.

Докторантската стипендия се увеличава с 50% и става 750 лв. на месец, считано от 1 април т.г., реши правителството. Повече пари ще получават около 3500 докторанти, обучаващи се в държавните висши училища, и още около 300 – в научните организации. В държавния бюджет за 2022 г. за увеличението на докторантските стипендии са отделени 8,6 млн. лв.

Повишението е необходимо заради непрекъснато растящите разходи за издръжка на живот. Целта е постепенно на докторантите да се осигурят достатъчно средства, за да могат да се фокусират върху обучението и изследователската си дейност и да постигат по-високи резултати. Това ще доведе до по-добро качество на обучение и доближаването му до изискванията на работодателите.

С правителственото постановление се предвижда да отпаднат ежегодно предоставяните средства за допълнителни стипендии на докторанти. Те бяха въведени през 2018 г. с цел да допринесат за привличането и задържането на младите учени в страната и за професионалната им реализация като качествени преподаватели и изследователи. Анализ обаче показва, че тези допълнителни стипендии не са изпълнили целта си – през последните години се наблюдава тревожна тенденция за намаляване на броя на действащите докторанти. През 2018 г. зачислените редовни докторанти са били 5300, а през 2020 г. броят им е спаднал до малко над 1300.

До момента допълнителните стипендии са били достъпни само за част от докторантите. След премахването им освободените средства ще бъдат разпределени за увеличение на заплащането на всички докторанти.

Държавата дава близо 3, 4 млн. лева за пет духовни училища

Кабинетът одобри 3 375 112 лв. за петте духовни училища в системата, на предучилищното и училищното образование към Българската православна църква – Българска патриаршия и към Главното мюфтийство. Финансирането е за 2022 г.

Софийската духовна семинария „Св. Иван Рилски“ ще получи 988 207 лв., а, Пловдивската духовна семинария „Св. Св. Кирил и Методий“ – 469 921 лв. За духовното училище в Момчилград са предвидени 915 311 лв„ за това в Русе – 297 143 лв., а за шуменското училище „Нювваб“ – 704 530 лв.

36 млн. лв. за деца от уязвими групи и ученици с редки специалности

36 692 391 лева ще отпусне държавата на общините за работа с деца от уязвими групи в детските градини и училищата, както и за издръжка на паралелки с редки специалности, по които се очаква недостиг на кадри в следващите години.

Това реши правителството със свое постановление.

Средствата за работа с деца и ученици от уязвими групи са 29 721 852 лв. Те ще се предоставят на детски градини и училища, за да подпомогнат достъпа до образование на деца от уязвими групи, застрашени от отпадане от образователната система. Разходите могат да са за служители, включени в екипите за обхващане и задържане в образователната система на деца и ученици в задължителна предучилищна и училищна възраст, за назначаване на социален работник, образователен медиатор или помощник на учителя, както и за заплащане на допълнителни учебни часове по български език в училищата и на допълнителни модули за деца, които не владеят български език, в детските градини. Предвижда се допълнителни средства да получат общо 439 детски градини и 1051 общински училища с 32 791 деца и 154 694 ученици в тях.

6 970 539 лв. предоставят на общински училища и за издръжка на паралелки, в които се преподават защитени специалности, както и професии, по които се очаква недостиг от специалисти на пазара на труда. Финансиране ще получат общо 221 училища – 59 с редки специалности и 162, осигуряващи квалификация по професии, за които се очаква недостиг на кадри.

Правителството одобри изплащането на обезщетения след споразумения по пет жалби пред ЕСПЧ

Жалбоподателите по пет жалби пред ЕСПЧ се оплакват от лошите санитарно-битови условия в затворите, в които са пребивавали през различни периоди от време. Те са завели искове и са получили обезщетения за неимуществени вреди от националните административни съдилища, но размерът на присъдените обезщетения е по-нисък от стандартите на ЕСПЧ за справедливо обезщетение.

Разглежданите жалби са сходни с жалбите по делата „Нешков и други срещу България“, № 36925/10 и 5 други, 27 януари 2015г.; „Димитър Ангелов срещу България“, № 58400/16, 21 юли 2020г. и др. и представляват добре установена практика на Съда.

В светлината на константната си практика ЕСПЧ съдейства на страните да постигнат приятелски споразумения, ако българското правителство се съгласи да заплати на жалбоподателите по петте жалби обезщетения в общ размер на 15 950 евро за всички вреди, разходи и разноски.

Правителството се разпореди с имоти

Правителството одобри отчуждаването на имоти – частна собственост за изграждане на пътен подлез, част от рехабилитацията на жп участък Пловдив – Бургас. Те попадат в землищата на селата Калитиново и Хрищени, община Стара Загора. Средствата за обезщетяване на собствениците, респективно правоимащите лица на засегнатите имоти – частна собственост, са за сметка на Национална компания „Железопътна инфраструктура“. Решението може да се обжалва пред административния съд по местонахождение на имотите в 14-дневен срок от съобщаването му на заинтересуваните лица по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съобщаването трябва да се извърши от Национална компания „Железопътна инфраструктура“.

С друго постановление на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ се предоставя правото на управление на два имота, находящи се в област Пазарджик, община Белово, село Момина клисура и с. Сестримо. Имотите се предоставят безвъзмездно за изграждането на национален обект „Модернизация на железопътната линия София – Пловдив: жп участъци София – Елин Пелин и Елин Пелин – Септември“.

Правителството одобри програмата за трансгранично сътрудничество между България и Сърбия за периода 2021-2027 г.

Правителството одобри съдържанието на програма „Интеррег VI-A ИПП България – Сърбия 2021-2027“ и ангажиментите на страната ни като държава-участник в нея.

Общият бюджет на програмата е в размер на 38 116 400 евро, от които 32 398 938 евро (или 85%) са европейско съфинансиране от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Инструмента за предприсъединителна помощ III (ИПП III), а 5 717 462 евро (или 15%) са национално съфинансиране от двете държави, участващи в програмата.

С предвидения ресурс ще се финансират проекти за подкрепа на малки и средни предприятия, интегрирани туристически продукти, подобряване на мобилността и повишаване на сигурността в райони, различни от градските. Целеви средства ще бъдат инвестирани в проект от стратегическо значение, свързан с подготовка на населението за реакция при бедствия и повишаване на капацитета на професионалистите за реагиране при извънредни ситуации в трансграничната зона.

В обхвата на програмата са включени областите Видин, Монтана, Враца, София – област, Перник и Кюстендил в България и окръзите Борски, Зайчарски. Нишавски, Топлинки, Пиротски, Ябланички и Пчински в Сърбия.

Бенефициенти ще могат да бъдат представители на гражданското общество, микро-, малки и средни предприятия, местни власти и регионални структури на централната администрация, неправителствени организации, академични, научни и социални институции.

Предстои програмата да бъде представена в Европейската комисия.

Прието е правителствено решение във връзка с проект „Подкрепа за развитие на системата за спешна медицинска помощ“

Министерският съвет прие Решение за упълномощаване на министъра на здравеопазването да сключва, изменя и прекратява договори за учредяване на ограничени вещни права в полза на държавата за обекти предоставени на Министерство на здравеопазването по проект BG16RFOP001-4.001-0001-C02 „Подкрепа за развитие на системата за спешна медицинска помощ“, финансиран по Оперативна програма „Региони в растеж” 2014-2020.

Съгласно условията на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г. и Насоките за кандидатстване, условие за одобрение на изпълнението на проекта, верификация на извършените разходи и успешното му приключване е наличието на вещно право върху обектите на интервенция.

В периода от 2016 г. до 2018 г. Министерството на здравеопазването извърши подготовката на проектното предложение. За целта общините дариха или учредиха ограничени вещни права в полза на държавата за период от 5 до 10 години върху имоти, включени в проектното предложение, където да бъдат разположени структурите от системата на спешната медицинска помощ.

Пандемията от COVID-19 и въведеното извънредно положение доведоха до спешна нужда от преструктуриране на лечебните заведения и разкриване на COVID-зони, като част от тях бяха разположени на места, предвидени за обособяване на филиали на спешната медицинска помощ. В резултат се наложи промяна на избраните места и сключване на нови договори с общините. Успоредно с това изтича срокът на действие на част от сключените договори с учредените ограничени вещни права за период от пет години. Това налага министерството отново да подпише договори, с които се учредяват ограничени вещни права за нов срок за целите на проекта.

МС прие решение определяне наличие на основен интерес във връзка с „Придобиване на противокорабни крилати ракети за многофункционални модулни патрулни кораби на Военноморските сили“

Министерският съвет на Република България прие решение за определяне наличие на основен интерес, свързан с реализация на обществена поръчка за „Придобиване на противокорабни крилати ракети (ПКР) за многофункционални модулни патрулни кораби на Военноморските сили“.

Противокорабните крилати ракети са основното въоръжение на корабите, които се придобиват по сключения през 2020 година договор с предмет „Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб за ВМС“. Патрулните кораби са основополагаща единица, върху която се формира бойната мощ на ВМС. Защитата на морския суверенитет се осигурява изключително ефективно чрез използване на противокорабни крилати ракети чиято зона на въздействие позволява бързо противодействие на заплахи на значителни дистанции и с висока точност. Противокорабните крилати ракети са основно средство за поразяване не само на противниковите надводни кораби, но и на обекти на брега.

С реализацията на обществената поръчка се цели придобиване на противокорабни крилати ракети за осигуряване на боеспособността на новопридобиваните кораби и осигуряване на ефективното им използване както в национален, така и в съюзен формат. Това ще доведе до изпълнение на поетите съюзни ангажименти на Република България по отношение на колективната система за сигурност.

Република България и Румъния ще си сътрудничат в областта на противоградовата защита в пограничната област

Министерският съвет одобри проект на Споразумение между Република България и Румъния за сътрудничество в областта на активните въздействия в атмосферата. Целта е да се засили двустранното оперативно сътрудничество в пограничната зона за опазване на селскостопанската продукция от опасни метеорологични явления като градушки.

Двете страни ще си сътрудничат при извършването на съвместни дейности в атмосферата чрез авиационна технология и изстрелването на противоградови ракети. Те ще се информират взаимно за настъпването на екстремни метеорологични събития в региона, особено в районите за защита от градушка. Ще разработват съвместни проучвания и изследвания в областта на технологиите за борба с опасни метеорологични явления.

България предоставя доброволна целева вноска към УНИЦЕФ за изпълнение на проект „Включване на най-уязвимите деца и подрастващи извън училище в достъпа до качествено образование в Грузия“

Правителството одобри днес предоставяне на доброволна целева вноска в размер на 35 487 евро за изпълнение на проект „Включване на най-уязвимите деца и подрастващи извън училище в достъпа до качествено образование в Грузия“.

Споразумението е между Министерството на външните работи на Република България и УНИЦЕФ-Грузия. Средствата за проекта ще бъдат осигурени от бюджета на МВнР, предназначен за официална помощ за развитие и хуманитарна помощ.

Проектът ще помогне за изпълнението на програмата за „втори шанс за образование“ в целевите училища, ще бъде изработен стратегически документ и осигурена храна в училище за деца в неравностойно положение.

Споразумението следва заложените приоритети в приетата от Министерски съвет Средносрочна програма за помощ за развитие и хуманитарна помощ за периода 2020-2024г.

Изпълнението на проекта ще допринесе за подкрепа на общите усилия за осъществяване на политиката на ЕС на сътрудничество за развитие, както и изпълнението на Дневния ред на ООН за устойчиво развитие до 2030 г.

Обновява се рамката на сътрудничество с Иран в редица сфери

Министерският съвет на Република България прие Решение, с което одобри като основа за водене на преговори Програма за взаимен обмен в областта на културата, науката, образованието, спорта и средствата за масово осведомяване между правителството на Република България и правителството на Ислямска република Иран за 2022 – 2024 г. / 1401-1403 г.

Решението на Министерския съвет има за цел да обнови съществуващата двустранна правна рамка на сътрудничеството в областта на културата, науката, образованието, спорта и средствата за масово осведомяване и да създаде благоприятни условия за преки контакти между заинтересованите институции на двете страни.

Изпълнението на договореностите, залегнали в Програмата, ще доведе до разширяване на сътрудничеството в образованието, в т.ч. и чрез възможността за откриване на лекторат по български език във виеше учебно заведение в Иран, ще създаде възможности за развитие на отношенията в сферата на изкуството, културата, медиите, туризма, младежта и спорта.

Договореностите, залегнали в Програмата, ще допринесат за по-нататъшно развитие на двустранното сътрудничество и ще съдействат за взаимното опознаване на културите на Република България и на Ислямска република Иран.

България и Унгария ще продължат да си сътрудничат във висшето образование и науката

България и Унгария ще продължат да обменят студенти, докторанти, изследователи и преподаватели, реши правителството. Това ще стане в рамките на приетата Програма за сътрудничество в областта на висшето образование и науката между Министерството на образованието и науката на Република България и Министерството на иновациите и технологиите на Унгария за периода 2022-2024 г. Чрез нея ще продължи сътрудничеството, започнало през 2019 г. за срок от три години.

Предвижда се също подкрепа за лекторите по български и унгарски език, приемани в двете страни на реципрочна основа.

В областта на научните изследвания се предвижда съвместно разработване на научноизследователски проекти чрез включване на учени от двете страни. Целта е да се насърчават партниращите си национални научни организации за съвместно участие в научноизследователски и иновативни проекти към европейските рамкови програми и в други инициативи. Страните ще подкрепят прякото сътрудничество и участието в двустранни и многостранни научни, технологични, научноизследователски и развойни програми и проекти. Двете страни ще насърчават институциите и изследователите, които се занимават с унгарска история, култура, език и изкуство в България и с българска история, култура, език и изкуство в Унгария.

София ще продължи да подкрепя и Българското национално самоуправление в Унгария, както и действащите в Будапеща Българско училище за роден език и Българска двуезична малцинствена детска градина.

България беше приета като асоцииран член на инвестиционния комитет към ОИСР

Това е важна стъпка към пълното ни членство в ОИСР, която дава допълнителна сигурност на инвеститорите  у нас

Правителството одобри присъединяването на Република България към Декларацията за международните инвестиции и мултинационалните предприятия и свързаните с нея единадесет препоръки и четири решения на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и придобиването от Република България на статут „асоцииран участник“ в Инвестиционния комитет и Работната група за отговорно бизнес поведение на ОИСР.

Присъединяването към Декларацията се предшества от „Преглед на инвестиционната политика“, за да се оцени дали държавите, спазват определени принципи и стандарти в области като инвестиционна политика, насърчаване на инвестициите, конкуренция, търговия, данъчно облагане, корпоративно управление, финанси, инфраструктура, развитие на човешките ресурси, др.

След извършването на Прегледа Република България получи покана за присъединяване към Декларацията за международните инвестиции и мултинационалните предприятия (Декларацията – Declaration on International Investment and Multinational Enterprises) и повишаване на статута в „ асоцииран участник“ в Инвестиционния комитет на ОИСР, както и в спомагателните му органи Работната група за отговорно бизнес поведение на ОИСР и Кръгла маса за свободата на инвестициите.

С присъединяването си към Декларацията, страните признават необходимостта от укрепване на своето сътрудничество в областта на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ), признават необходимостта да се отдаде дължимата тежест на интересите на присъединилите се правителства, засегнати от специфични закони, наредби и административни практики в това поле предоставяне официални стимули и пречки за ПЧИ; правителствата ще се стремят да направят тези мерки възможно най-прозрачни и информацията за тях да бъде лесно достъпна.

Одобрено е споразумение между България и Турция за взаимно включване на техните територии в зоните на обслужване на спътниковите им мрежи

Министерският съвет прие решение за сключване на споразумение между Комисията за регулиране на съобщенията на България и Органа за информационни и комуникационни технологии на Турция. Документът предвижда взаимно включване на територии на двете държави в зони на обслужване на спътниковите им мрежи.

Споразумението ще доведе до разширяване зоната на покритие и увеличаване броя на потребителите на българската спътникова система BULSAT-30B-1.9E и ще осигури условия за навлизане на повече оператори на българския пазар.

България продължава сътрудничеството с Европейската банка за възстановяване и развитие в изпълнението на европейските фондове

Това става възможно благодарение на приетото на днешното заседание на Министерския съвет решение за одобряване на проект на Меморандум за разбирателство между Правителството на България и Европейската банка за възстановяване и развитие относно подкрепа за изпълнение на проекти, финансирани чрез Европейските фондове за периода 2021-2027 г., включително Плана за възстановяване и устойчивост.

Меморандумът за разбирателство дава възможност да бъдат сключвани двустранни споразумения за техническа помощ в сфери като подобряване на конкурентоспособността на частния сектор, подкрепа за изпълнение на инфраструктурни проекти, подкрепа за реформи и декарбонизация на енергийния сектор, финансови инструменти, подготовка и изпълнение на реформи в публичния сектор.

Одобрението на Меморандума за разбирателство с Европейската банка за възстановяване и развитие е следствие от успешното и устойчиво сътрудничество между Правителството на България и международните финансови институции. Упълномощен за подписване на меморандума е заместник министър-председателят по еврофондовете. Меморандумът влиза в сила при условие на последваща ратификация.

Правителството одобри проекти на протоколи към Северноатлантическия договор относно присъединяването на Финландия и Швеция към НАТО

Министерският съвет прие Решение за одобрение на проекти на протоколи към Северноатлантическия договор относно присъединяването на Република Финландия и Кралство Швеция към НАТО и за упълномощаване на временно управляващия Постоянната делегация на Република България към НАТО за подписването им от името на Република България.

В контекста на актуалната среда за сигурност, Република Финландия и Кралство Швеция депозираха кандидатурите си за присъединяване към НАТО на 18 май 2022 г. в Главната квартира на Алианса. Членството на Република Финландия и Кралство Швеция в НАТО ще има положителен ефект върху средата за сигурност в евроатлантическото пространство. Разширяването на НАТО няма да е насочено срещу трети страни.

Република България е последователен поддръжник на политиката на НАТО на отворени врати. Присъединяването на Република Финландия и Кралство Швеция е в националния интерес на Република България и би било значима крачка напред към установяването на трайна сигурност и просперитет в Европа.

Правителството утвърди Договореност за сътрудничество в областта на образованието и културата с Република Корея

Министерският съвет утвърди Договореност между правителството на Република България и правителството на Република Корея за сътрудничество в областта на образованието и културата, подписана на 30 март 2022 г. в гр. Сеул.

Договореността ще спомогне за реализиране на обмен на студенти, преподаватели, културни дейци и специалисти в горепосочените области, ще улесни взаимното представяне на културите на двете страни в т.ч. Дни на българската култура в Република Корея и Дни на корейската култура в България, взаимодействието между университети, библиотеки, театри, хорове и оркестри. Предвижда също насърчаване на директните контакти по линия на средствата за масово осведомяване и активизиране на човешкия обмен.

Одобрена е позицията на България за заседание на Съвет „Външни работи/Търговия“ на ЕС

Правителството одобри позицията на българската страна за участие в заседание на Съвет „Външни работи/Търговия“ на Европейския съюз, 3 юни 2022 г., Люксембург.

В дневния ред на заседанието са включени следните теми: Световна търговска организация (СТО): подготовка на Дванадесетата министерска конференция (МК12); Търговски отношения със Съединените щати: резултати от втория Съвет по търговия и технологии ЕС-САЩ и перспективи за двустранните отношения; Китай: състояние на двустранните отношения, включително евентуално с оглед на Икономическия и търговски диалог на високо равнище между ЕС и Китай.

Приет е Националният план за въвеждане на еврото в Република България

Със свое решение правителството прие Националния план за въвеждане на еврото в Република България. Националният план за въвеждане на еврото в България е документът, въз основа на който ще се реализира оперативната работа за замяна на лева с еврото. Планът е разработен от Координационния съвет за подготовка на Република България за членство в еврозоната, който е със съпредседатели министърът на финансите и управителят на Българската народна банка.

Подготовката за присъединяването на България към еврозоната е при целева дата 1 януари 2024 г. Въвеждането на еврото е планирано без преходен период, като датата на приемане на еврото ще съвпада с въвеждането му като официална разплащателна единица. България участва във Валутния механизъм II с режима си на паричен съвет (валутен борд) и фиксиран централен курс от 1.95583 лева за 1 евро, който курс ще бъде запазен и при влизането на страната ни в еврозоната, т.е. превалутирането ще се извършва чрез прилагането на неотменимо фиксирания централен валутен курс от 1.95583 лева за 1 евро. След въвеждане на еврото в рамките на месец левът и еврото ще бъдат едновременно законно платежно средство.

В Националния план за въвеждане на еврото в България са описани принципите, институционалната и правно-нормативната рамка за приемане на еврото, както и основните дейности за успешното въвеждане на еврото от 1 януари 2024 г. Документът разглежда всички важни оперативни дейности и мерки, които участниците в подготовката за въвеждането на еврото – частният, публичният сектор и гражданите – следва да извършват като част от процеса по въвеждането на еврото. Дефинирани са правилата за преизчисляване на цените и други стойности, обяснени са процедурите за замяна на пари в брой и за конвертиране на левови депозити и заеми с фиксирани и променливи лихвени проценти. Посочени са процедурите за снабдяване и разпространение на евробанкноти и монети, описани са необходимите законодателни промени. Този документ включва и основните принципи и етапи на информационната кампания, насочена към повишаване информираността на българските граждани за начина на замяна на лева с евро, визуалните и защитни характеристики на евробанкнотите и монетите, мерките за защита на потребителите и други важни въпроси, свързани с въвеждането на еврото.

Конкретните задачи, които трябва да се извършат в процеса на подготовка за членство в еврозоната, със сроковете и отговорните за изпълнението институции ще бъдат детайлно разписани впоследствие в План за действие към Националния план за въвеждане на еврото в Република България.

Одобрени са допълнителни разходи по бюджета на Министерството на отбраната

Министерският съвет на Република България, на основание чл.8, ал.1 от Устройствения правилника на Министерския съвет и на неговата администрация, прие постановление за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на отбраната за 2022 г. в размер до 100 000 хил. лв. за изграждане на интегрирана система и инфраструктура за усвояване, експлоатация и осигуряване на новия тип боен самолет F-16 Block 70. Средствата са част от предвидените през 2020 г. за периода 2020- 2022 г. средства в размер на 300 000 хил. лв.

С друго свое решение днес Министерският съвет прие доклад за одобряване на проект на международен договор за Изменение и допълнение № 1 към Писмо с оферта и приемане на офертата (LOA) BU-D-SAB „Самолети F-16 Block 70 и свързана с тях поддръжка“ (F- 16 Block 70 aircraft and associated support)/ BU-D-SAB LOA Al.

Предлагането на допълнения и изменения към действащи договори по Програмата за чуждестранни военни продажби (Програма FMS) е стандартна практика на Правителството на САЩ, когато се изискват корекции в тяхното съдържание.

Предложеният проект на договор не променя стойността на международния договор BU-D-SAB LOA „Самолети F-16 Block 70 и свързана с тях поддръжка“, а предвижда различни промени в неговото съдържание {коригиране на стойности и пренасочване на средства между отделни линии, промяна на транспортни кодове, уточняване на реда за предоставяне на информация за предстоящи доставки и други).

Определени са редът и условията за подпомагане с ваучери за храни и стоки от първа необходимост на украински граждани със статут на временна закрила

Правителството одобри промени в реда и условията за изпълнение на Оперативна програма за храни и/или основно материално подпомагане (2014 – 2020 г.), с които регламентира предоставянето на ваучери за храни и стоки от първа необходимост на украински граждани със статут на временна закрила.

Средствата за предоставянето на подпомагането са осигурени по механизма на Европейския съюз REACT-EU за 2022 г.

Предвижда се до края на годината чрез структурите на Агенцията за социално подпомагане на украинските граждани да бъдат раздадени около 50 000 ваучера за посрещане на базови нужди в условията на неотложност.

По Оперативната програма за храни и/или основно материално подпомагане (2014-2020 г. ) ще се осигурят допълнително 11 млн. лв. за подкрепа на украински граждани

Правителството даде съгласие на Управляващия орган на Оперативна програма за храни и/или основно материално подпомагане (2014-2020 г.) да сключва договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в размер до 3,93% над определения й бюджет. По този начин програмата ще разполага с допълнителни 11 000 000 лв., които ще бъдат осигурени по инициативата на Европейския съюз REACT-EU за 2022 г.

Финансовият ресурс ще се използва за действия в подкрепа на украински граждани, получили временна закрила в България. Предвижда се до края на 2022 г. чрез структурите на Агенцията за социално подпомагане за тях да бъдат осигурени около 50 000 ваучера за закупуване на храна и стоки от първа необходимост.

Осигуряването на допълнителни средства ще даде възможност и за удължаване на мярката за предоставяне на топъл обяд до 31 юли 2022 г. Към момента по нея 189 общини предоставят супа, основно ястие, хляб и веднъж седмично десерт на над 53 000 души в нужда. За предоставянето на социалната услуга ще могат да кандидатстват и общини, които към момента нямат сключен договор по програмата. Очакванията са, че по този начин ще бъде осигурен топъл обяд допълнително за около 20 000 души. Такова право ще получат и нуждаещи се от подкрепа украински граждани с право на временна закрила.

Правителството одобри позицията на България за извънредното заседание на Европейския съвет на 30-31 май 2022 г.

Министерският съвет одобри позицията на България за участие в извънредното заседание на Европейския съвет на 30-31 май 2022 г. в Брюксел, Белгия.

Държавните и правителствени ръководители ще обсъдят актуалните развития и координирането на действията на ЕС в отговор на руската агресия в Украйна. Темата за отбраната ще бъде обсъдена в контекста на последващите действия след Срещата на върха във Версай и Европейския съвет през март 2022 г.

В контекста на енергетиката, лидерите ще обсъдят представения от Европейската комисия план REPoweEU, целящ ЕС да стане във възможно най-кратък срок независим от руски изкопаеми горива чрез повишаване нивото на амбиция по отношение на възобновяемите енергийни източници, енергийната ефективност и диверсифициране на газовите доставки.

По отношение на продоволствената сигурност, фокусът е върху необходимостта от смекчаване на ефектите от украинската криза върху глобалната продоволствена сигурност и предприетите от Европейската комисия до момента действия.

България ще продължи да отстоява позицията, че енергийният преход трябва да се извършва при отчитане на националните специфики и стартови позиции на държавите членки, зачитане принципа за технологична неутралност и правото им сами да определят енергийния си микс.

Правителството определи „Български пощи“ ЕАД за стратегически обект от значение за националната сигурност

С проекта за допълнение на Постановление № 181 от 2009 г. за определяне на стратегическите обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност се предвижда в приложението към чл. 1, ал. 1 да се определи „Български пощи“ ЕАД като стратегически обект и дейност от значение за националната сигурност в страната.

Това ще спомогне да бъдат предприети всички възможни мерки за бързо и ефективно предотвратяване и ограничаване на риска от нов срив с всички произтичащи от него неблагоприятни последици за „Български пощи“ ЕАД и предотвратяване на рисковете от последващи кибер атаки.

Министерският съвет предлага промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи с цел довършване на реституцията на земеделските земи

В съответствие с необходимите мерки включени в Пътната карта за изпълнението на осъдителните решения, постановени срещу Република България от Европейския съд по правата на човека Министерският съвет със свое Решение одобри проект на Закон за допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.

В законопроекта са предложени текстове, предвиждащи двугодишен срок от влизане в сила на закона, в който бившите собственици или техни наследници подават заявление за установяване (идентифициране) границите на земеделските имоти, за които правото на възстановяване е признато с влязло в сила решение на общинската служба по земеделие в съществуващи или възстановими стари реални граници или със съдебно решение, като след изтичането на срока правоимащите лица се разполагат служебно от общинската служба по земеделие върху земи, предоставени от общинския поземлен фонд по реда на § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (обн., ДВ, бр. 62 от 2010 г.), съобразно с решението за признаване на правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници.

Одобрени са промени в Кодекса на труда за повишаване на сигурността на трудовите отношения и подобряване на баланса между професионалния и личния живот

Правителството одобри законопроект за промени в Кодекса на труда, които гарантират в по-голяма степен правата и интересите на работещите и работодателите чрез повишаване на сигурността на трудовите отношения и създаване на по-добри условия за съвместяването на професионалния и личния живот.

С промените се създават задължения за работодателя да запознава работника или служителя с вътрешните правила за работната заплата, да осигурява информация за условията и реда за прекратяване на трудовия договор, както и за организираните обучения за поддържане и повишаване на професионалната квалификация и подобряване на професионалните умения на персонала. С това се гарантира правото на работника или служителя да получава изчерпателна информация относно трудовото си правоотношение, което е предпоставка за по-голяма удовлетвореност от работата, както и за избягване на трудови спорове с работодателя.

Регламентира се индивидуално право на отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) с право на парично обезщетение от държавното обществено осигуряване. Отпускът е в размер до 2 месеца и може да се ползва от бащата (осиновителя) наведнъж или на части до навършване на 8-годишна възраст на детето. При ползването му бащата (осиновителят) ще има право на обезщетение в размер на 710 лева месечно от държавното обществено осигуряване. Този отпуск ще може да се ползва, когато бащата (осиновителят) не е ползвал прехвърлен отпуск за бременност и раждане, отглеждане на дете до 2-годишна възраст или при осиновяване на дете до 5-годишна възраст от майката (осиновителката).

Ползването на този вид отпуск е предпоставка за изграждане на по-пълноценна връзка между бащата (осиновителя) и детето, както и за повишаване на възможностите за активно участие във възпитанието му. Въвеждането му няма да доведе до отнемане или намаляване на съществуващи към момента права на майките (осиновителките), свързани с отпуските за раждане, осиновяване и отглеждане на дете.

С промените в Кодекса на труда се определят и случаите, при които работникът или служителят има право да предложи на работодателя изменение за определено време на продължителността и разпределението на работното време, да премине към работа от разстояние и други изменения на трудовото правоотношение, които да улеснят съвместяването на трудовите и семейните задължения и/или да осигурят по-предвидими условия на труд. Това право има работник или служител, който е родител (осиновител) на дете до 8-годишна възраст, както и работник или служител, който полага грижи за родител, дете, съпруг, брат, сестра и родител на другия съпруг или други роднини по права линия поради медицински или други основателни причини. Работодателят е длъжен да даде мотивиран писмен отговор дали приема предложението.

Одобрени са промени в Закона за ратифициране

на Протокола за предварително изпълнение на

Споразумението относно Единния патентен съд

Правителството одобри проект на ЗИД на Закона за ратифициране на Протокола за предварително изпълнение на Споразумението относно Единния патентен съд.

В края на февруари 2020 година правителството на Обединеното кралство обяви, че след оттеглянето си от ЕС няма да продължи членството си в Единния патентен съд и на 20 юни 2020 година депозира официално оттеглянето си от Споразумението и Протокола към него.

Тези събития оказаха влияние върху условията за влизане в сила на Протокола, поради което възникна необходимостта от тълкуване на чл. 3 от Протокола в контекста на чл. 89 от Споразумението, където са споменати трите държави членки, в които е породил действие най-голям брой европейски патенти. В този смисъл, със Съвместното изявление държавите, ратифицирали Протокола, се обединяват около тълкуването, че в чл. 3 от Протокола следва да се има предвид вместо Обединеното кралство, следващата държава е най-голям брой европейски патенти. Целта на Съвместното изявление е да се преодолеят възникналите пречки от излизането на Обединеното кралство и безпрепятствено да се осигури прилагането на Протокола.

Правителството прие Постановление за отмяна на Наредбата за представителите по индустриална собственост

Правителството прие Постановление за отмяна на Наредбата за представителите по индустриална собственост.

В Закона за патентните и регистрацията на полезни модели е създадена Глава осма „б“ – „Представители по индустриална собственост“, с която изчерпателно се уреждат всички въпроси, отнасящи се до упражняването на дейността по представителство по индустриална собственост – особените правила по вписване на тези лица или съдружия в регистрите, издаването на удостоверение, спиране и прекратяване на дейността, отписване от регистъра и обезсилване на издадено удостоверение.

С приемането на постановлението се отменят изцяло Наредбата и постановлението за нейното приемането, като се изключва възможността за прилагане на подзаконов нормативен акт, който не е в съответствие със законовите разпоредби.

Правителството прие проект на ПМС за изменение на нормативни актове на Министерския съвет

С Решение на Народното събрание през месец декември 2021 г. е приета структурата на Министерския съвет на Република България, като в т. 3 е уредено преобразуването на Министерството на икономиката, което се разделя на Министерство на икономиката и индустрията и Министерство на иновациите и растежа. Това обстоятелство налага да се изменят както законовите, така и подзаконовите нормативни актове, регулиращи обществени отношения, свързани с функционалната компетентност на бившия министър на икономиката, съответно Министерството на икономиката – постановления, наредби, правилници и тарифи. Целта е привеждането им в съответствие с новата структура на Министерския съвет.

„БДЖ-Пътнически превози“ ще извършва обществена превозна услуга с железопътен и автобусен транспорт за украински граждани

Правителството възложи на „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД да извършва обществена превозна услуга – безплатен превоз на украински граждани под временна закрила, след първоначалната фаза на приемане и настаняване. Транспортната услуга ще се осъществява с железопътен и автобусен транспорт на територията на Република България до определените населени места на отсядане.

С решение на Министерския съвет са одобрени средства на стойност 5 000 000 лв. от бюджета на Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ за създаването на специална приоритетна ос в рамките на програмата. Средствата ще се използват за разходи по разселване и вътрешен транспорт на лицата под временна закрила, след първоначалната фаза на приемане и настаняване.

Правителството допълни допустимите за финансиране дейности със средства от европейските структурни фондове за подкрепа на мерки за справяне с миграционната криза, породена от войната в Украйна

Правителството допълни Решение № 328 на Министерския съвет от 2022 г., за одобряване на средства за обезпечаването на действия по линия на сближаването за бежанците в Европа.

Настаняването в страната на мигранти от Украйна е една от най-неотложните мерки за справяне с бежанската криза, породена от военната агресия от страна на Руската федерация срещу Украйна и продължаващия военен конфликт. Същевременно, тази мярка генерира съществени разходи, като до края на м. юни общият размер на тези разходи ще надхвърли 70 млн. лева, при допълнителни 150 млн. лева до края на бюджетната година.

С проекта на акт се допълват допустимите за финансиране дейности по Оперативна програма „Добро управление“ (ОПДУ), като се дава възможност за покриване на разходи за мерки по подпомагане на настаняването на бежанци от Украйна.

Одобрен е на проект на ЗИД на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове

Законопроектът въвежда изменения и допълнения в Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове с цел постигане на съответствие с новоустановената европейска правна рамка по отношение на управлението на средствата от фондовете при споделено управление за програмен период 2021 -2027 г.

Предложените изменения ще се гарантират правилното и ефективно прилагане на нормативната уредба, регламентираща изпълнението и управлението на средствата от фондовете на ЕС. Ще се създаде предсказуема и ефективна нормативна рамка за управлението на европейските средства като основните механизми на регулация и принципните положения по структуриране на процесите да са приложими и към следващи програмни периоди. Законопроектът предвижда осигуряване и продължаване на постигнатата до момента оптимизация на системата за управление на средствата от Европейския съюз и повишаването на нейната ефективност и ефикасност.

Одобрени са допълнителни разходи по бюджетите на МС и МЗ

Правителството одобри допълнителни разходи по бюджетите на Министерския съвет и на Министерството на здравеопазването за 2022 г. за авансово финансиране на разходи за лица, търсещи временна закрила в Република България в следствие на военните действия в Република Украйна.

С Постановлението се одобряват допълнителни разходи по бюджета на Министерския съвет за 2022 г. по „Политика в областта на осъществяването на държавните функции на територията на областите в България“, бюджетна програма „Осъществяване на държавната политика на областно ниво“ и бюджетна програма „Убежище и бежанци“ и по бюджета на Министерството на здравеопазването по бюджетна програма „Администрация“ за финансиране на разходи за лица, търсещи временна закрила в Република България в следствие на военните действия в Република Украйна.

Одобрено е допълнително споразумение във връзка с префазиране на доставки на ваксини срещу COVID-19

Министерският съвет прие проект на протоколно Решение, с което да одобри участието на Република България в Допълнително споразумение № 3 към Споразумението за закупуване, последващо развитие, производство и опции за закупуване и доставка на ваксина срещу COVID-19 за държавите членки на ЕС между Европейската комисия и Pfizer Inc./BioNTech Manufacturing GmbH за 2022 и 2023 г. (SANTE/ 2021/03/020). Допълнителното споразумение предвижда доставките на ваксините, които България трябва да получи през третото тримесечие на 2022 г., да бъдат отложени за месец септември 2022 г.

Проектът на споразумение дава възможност доставката на ваксините на Pfizer Inc./BioNTech, които съгласно предходното изменение № 2 на споразумението бяха отложени от второто за третото тримесечие на 2022 г., да бъдат получени от държавите членки през месец септември 2022 г.

Основната причина за това второ префазиране е осигуряването на допълнително време, в рамките на което да бъде одобрена за прилагане вариантна ваксина срещу SARS- CoV-2 на фирмата и държавите членки да имат възможността да получат доставки от нея.

По този начин страната ще осигури на българските граждани по-широка ваксинална защита срещу SARS-CoV-2 в началото на есенния сезон.

Одобрени са допълнителни разходи по бюджета на Министерството на туризма

Министерският съвет прие проект на Решение за одобряване на помощ на кандидатите по „Програма за ползване на хуманитарна помощ за лица, търсещи временна закрила в Република България вследствие на военните действия в Украйна“ и на проект на Постановление на Министерския съвет за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на туризма за 2022 г. за авансово финансиране на разходи по Програмата за ползване на помощ за лица, търсещи временна закрила в Република България в следствие на военните действия в Украйна.

По Програмата са одобрени 459 лица, които са предоставили 1 246 167 броя нощувки с изхранване на 67 058 броя лица, търсещи временна закрила на територията в Република България за периода от 01.04.2022 г. до 30.04.2022 г.

Продължава изпълнението на Програмата.

За трети отчетен период, който обхваща времето от 01.05.2022г. до 31.05.2022г. се кандидатства от 10:00 часа на 01.06.2022 г. до 16:30 часа на 05.06.2022 г.

В случай че, лицето не е кандидатствало в определените срокове по първи и/или втори отчетен период, може да кандидатства в следващ отчетен период, но не по-късно от 16.30 ч. на 05.06.2022 г.

1 Коментар

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.



Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.