„Привързани“: Амир Левин и Рейчъл Хелър обясняват защо на някои хора не им върви във връзките

Вече разчитаме на науката, за да решим какво да ядем, как да спортуваме или колко да спим. Защо тогава да не я използваме, за да подобрим романтичните си връзки?

В революционната си книга „Привързани“ психиатърът и невроучен Амир Левин и Рейчъл Хелър обясняват научно защо някои хора се справят с лекота с романтичните си взаимоотношения, а други изпитват огромни трудности.

Открийте как вникването в същността на зрялата привързаност – най-развитата наука за връзките, съществуваща в наши дни, може да ни помогне да намерим и да задържим любовта. Въведена от психолога Джон Боулби през 50-те години на XX в., науката за привързаността твърди, че поведението на всеки от нас в любовните му отношения спада към една от трите основни категории:

  • Тревожни – често са вманиачени във връзката си, притеснявайки се дали партньорът им е способен да им отвърне със същата любов.
  • Избягващи – свързват интимността със загуба на независимост и постоянно се опитват да сведат близостта с партньора си до минимум.
  • Сигурни – чувстват се удобно да бъдат близки с партньора си и обикновено са сърдечни и любящи.

„Привързани“ показва на читателите как да определят какъв е техният стил на привързаност и този на партньора им, осигурявайки им пътна карта, за да изградят по-здрави и удовлетворяващи връзки с хората, които обичат.

Д-р Амир Левин, който отраства в Израел и Канада, винаги е бил запленен от биологията и мозъка. Майка му, известен научен редактор, която цени креативността и самомотивацията, му позволява да не ходи на училище винаги когато иска, и да учи това, което му е интересно. Макар понякога свободата, която има, да му докарва неприятности, още в гимназията той написва първия си мащабен труд за хищните птици в Библията и в Древна Асирия и Вавилон. Дисертацията му изследва еволюцията на символизма от политеизма до монотеистичното общество. След гимназията Левин служи като пресаташе в израелската армия. Той работи с изтъкнати журналисти като Томас Фрийдман, Глен Франкъл и Тед Копъл и е награден с почетна грамота.

След задължителната си военна служба, вече развил интерес към работата с хора, както и любов към науката, Левин записва медицина в Еврейския университет в Йерусалим, където получава многобройни награди. По време на следването си той организира срещи на студентите с д-р Айферман – психоаналитик, който говори по въпроса как лекарите да запазят отзивчивостта си към потребностите на хоспитализираните пациенти, докато се справят със сложната болнична йерархия. Той е награден с наградата на факултета за дипломната си дисертация „Човешката сексуалност през погледа на децата, идентифициращи се с противоположния пол“, която по-късно е адаптирана за университетски семинар.

Интересът на Левин към човешкото поведение го отвежда към специализация в психиатрична клиника за възрастни в Нюйоркската презвитерианска болница/Колумбийски университет/Нюйоркски институт по психиатрия, където е първи в класа си три последователни години. Получава няколко награди, в това число на Американското дружество по психоанализа, което му дава рядката възможност да работи със световноизвестния психоаналитик, покойния Джейкъб Арлоу. След това Левин специализира детска и юношеска психиатрия. Докато работи в терапевтичния център с майки с посттравматично стресово разстройство и техните деца, той става свидетел на силата на привързаността да лекува и осъзнава значението на принципите на привързаността в ежедневието на възрастните и на децата. През последната година от тригодишната си аспирантура той се присъединява към лабораторията на покойния Джеймс (Джими) Шуорц, известен невроучен.

В момента Левин е главен изследовател в Колумбийския университет заедно с носителя на Нобелова награда д-р Ерик Кандел и изтъкнатия учен д-р Денис Кандел, с които работи върху изследователски проект, финансиран от Националния здравен институт. Също така има и частна практика в Манхатън.

Левин е сертифициран специалист по психиатрия и е член на Американската психиатрична асоциация, Американската академия по детска и юношеска психиатрия и Невронаучното дружество.

Той живее със семейството си в Ню Йорк и Саутхамптън, щата Ню Йорк.

Откакто се помни, Рейчъл Хелър се интересува от човешкото поведение и култура. Като дъщеря на двама университетски професори – по история и политически науки, – тя прекарва детството си в САЩ, Англия, Израел и други държави. Може би в резултат от детските си преживявания и дълбокия си интерес към различните култури тя се превръща в ненаситен пътешественик и прекарва дълги периоди от време в Индия, Индонезия, Филипините, Уганда, Кения, Мадагаскар, Пакистан и много други държави, където се катери из Хималаите и научава за местните традиции, докато броди пеша и изследва.

Преди да навлезе в областта на психологията, Хелър работи като туристически водач на американски, британски, австралийски и южноафрикански доброволци в израелската армия като част от задължителната си военна служба. По-късно служи като помощник на член на Кнесет, като провежда проучване върху законодателството и работи с пресата – особено по въпросите на човешките права.

Хелър има бакалавърска степен по поведенчески науки (психология, антропология и социология) и магистърска степен по социална и организационна психология от Колумбийския университет. След като завършва магистратурата си, тя работи за няколко консултантски фирми като „Прайсуотърхаус Купърс“, „Кей Пи Ем Джи“ и „Тауър Перин“, където ръководи работата на високопоставени клиенти.

Преди скорошното си преместване в района на залива на Сан Франциско, където живее в момента със съпруга си и трите им деца, Хелър работи в Бюрото по образователна психология в гр. Модиин, Израел. Там тя помага на семейства, двойки и деца в различни обучителни условия, за да подобри връзките и живота им.

По-долу четете откъс от книгата:

Привързани – Амир Левин, Рейчъл Хелър

Дешифриране на поведението
във връзката

– Само от две седмици излизам с този мъж и вече се чувствам ужасно от мисълта, че не ме намира за достатъчно привлекателна, и постоянно се чудя дали ще се обади! Знам, че за пореден път ще се сбъднат страховете ми, че не съм достатъчно добра, и ще съсипя поредната си възможност за връзка!

– Какво не ми е наред? Аз съм интелигентен, добре изглеждащ мъж с успешна кариера. Имам да предложа немалко. Излизал съм с няколко невероятни жени, но неминуемо след няколко седмици губя интерес и започвам да се чувствам като в капан. Не би трябвало да е толкова трудно да намеря някого, с когото да си паснем.

– Със съпруга ми сме женени от години и въпреки това се чувствам напълно сама. Той никога не е можел да обсъжда емоциите си или да разговаря за връзката ни, но нещата започнаха да се влошават още повече. Почти всяка вечер стои до късно на работа, а през уикендите или е на голф с приятели, или гледа спорт по телевизията. Просто няма нещо, което да ни държи заедно. Може би ще е по-добре да остана сама.

Всеки от тези проблеми е страшно болезнен и докосва най-сък­ровеното в живота на човека. А в същото време нито едно обяснение или решение не върши работа. Всеки случай е уникален и индивидуален; всеки води началото си от безкраен брой възможни първопричини. Дешифрирането им би наложило да се опознаят в дълбочина всички замесени. Миналото, предишните връзки и типът личност са само няколко от линиите, които един терапевт би проследил. Или поне това е, на което нас като клинични изследователи на психичното здраве са ни учили и в което сме вярвали, докато не направихме едно ново откритие, което ни даде ясно обяснение и на трите проблема, описани по-горе, а и на много други. Тази книга е за историята на това откритие и какво последва след него.

Достатъчна ли е любовта?

Преди няколко години близката ми приятелка Тамара започна да излиза с нов мъж:

За първи път забелязах Грег, когато минах покрай него, докато седеше в едно външно преддверие на сграда по Гринич авеню. Беше страшно симпатичен и се почувствах поласкана, че ме забеляза. След няколко дни излязохме на вечеря заедно с още няколко души и не можех да устоя на блясъка от вълнението в очите му, докато ме гледаше. Но най-съблазнителни бяха думите му и скритото в тях обещание, че ще бъдем заедно. Обещание, че няма да бъда сама. Говореше ми неща като: „Тамара, не е нужно да си стоиш сама вкъщи, ела да работиш у нас!“, „Можеш да ми се обаждаш винаги когато поискаш.“ В тези думи имаше утеха: утехата, че си принадлежите с някого, че не си сам на този свят. Но ако бях слушала внимателно, лесно щях да доловя друго послание, което противоречеше на това обещание; послание, от което става ясно, че Грег се страхува от прекалената близост и не се чувства удобно да се обвързва. Той няколко пъти спомена, че никога не е имал сериозна връзка, че по някаква причина винаги се е изморявал от приятелките си и е изпитвал нуждата да продължи напред.

Въпреки че осъзнавах, че тези противоречия могат да се превърнат в проблем, към този момент не знаех как да направя правилната преценка. Всичко, по което се ръководех, беше всеобщото схващане, с което много от нас са израснали: схващането, че любовта превъзмогва всичко. И така, аз позволих на любовта да ме завладее. Нищо не беше по-важно за мен от това да бъда с него. А в същото време другите послания продължаваха да потвърждават неспособността му да се обвързва. Аз ги игнорирах, уверена, че с мен нещата ще бъдат различни. Разбира се, грешах. Колкото по-близки ставахме, толкова по-непоследователни бяха посланията му и всичко започна да се разпада; започна да твърди, че е прекалено зает, за да се видим една или друга вечер. Понякога твърдеше, че цялата му работна седмица е била „луда“, и питаше дали не можем да се виждаме само през уикенда. Аз се съгласявах, макар че дълбоко в себе си чувствах, че нещо не е наред, но какво точно?

Оттогава насетне постоянно бях тревожна. Постоянно се чудех къде е и станах свръхчувствителна към всичко, което съдържаше и следа от намек, че иска да скъса с мен. Но докато поведението на Грег даваше предостатъчно доказателства за неговото неудовлетворение, начинът, по който ме отблъскваше, беше изпълнен с достатъчно обич и извинения, за да ме спре да скъсам с него.

След известно време възходите и паденията започнаха да си вземат своето и вече не успявах да контролирам емоциите си. Не знаех какво да правя и въпреки че бях напълно наясно какво става, избягвах да се уговарям с приятели, за да съм на разположение, в случай че той се обади. Напълно изгубих интерес към всичко, което беше важно за мен. Не след дълго тази връзка не можа да издържи на напрежението и скоро всичко приключи.

Като нейни приятели отначало бяхме щастливи, че Тамара излиза с някого, който я вълнува, но с течение на връзката им започнахме все повече да се притесняваме от това, че постоянно мислеше за Грег. Жизнеността ѝ отстъпи място на тревожност и несигурност. През по-голямата част от времето или чакаше той да ѝ се обади, или беше прекалено загрижена и ангажирана с връзката им, за да може да се наслади на времето, прекарано с нас, както беше преди. Стана ясно, че и работата ѝ страда, и тя изрази притеснение, че може да я загуби. Винаги сме смятали Тамара за всестранно развита, издръжлива личност и започнахме да се чудим дали не сме грешали в преценката си за силата, която притежава. Въпреки че беше наясно с неспособността на Грег да поддържа сериозна връзка и това, че е непредвидим, и дори осъзнаваше, че вероятно би била по-щастлива без него, тя не можеше да събере сили да го напусне.

Можете да поръчате „Привързани“ ТУК.

Бъдете първият коментирал

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.



Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.