Днес е Еньовден

Снимка: pixabay.com
На 24 юни православната църква чества рождението на св. Йоан Кръстител

В нощта на 23 срещу 24 юни в народната традиция се отбелязва Еньовден – стар езически празник в чест на лятното слънцестоене.

В различните части на България той се нарича още Среди лето, Яневден, Иванден, Иван Бильобер.

Това разнообразие от имена се дължи на преплитането с християнската традиция, тъй като на същата дата Църквата чества рождението на Йоан Кръстител – близък роднина на Спасителя, който предрича появата му и проправя път за неговото дело.

Обичаите на Еньовден съхраняват древния култ към Слънцето. Народът ни вярва, че в този най-дълъг ден от годината небесното светило разгръща цялата си мощ и след това започва бавно да умира.

Затова повечето ритуали се извършват още преди изгрев и особено събирането на билките, които в тази нощ имат най-целебна сила.

Жените – баячки, знахарки и млади моми трябва да наберат седемдесет и седем билки и половина. Седемдесет и седемте лекуват седемдесет и седем болести, само за нелечимата болест има половин билка. Коя е тя обаче не се знае и може да я намерим само като затворим очи и откъснем наслуки.

От билките се правят китки и голям Еньовски венец, пред който трябва да преминат всички за здраве, а след ритуала се използва за лечение през цялата година.

Но растенията събрани в нощта на Еньовден имат не само целебна, но и магическа сила. Покосените от нещастна любов моми могат да си върнат радостта към живота с помоща на тинтява, вратига, куманига, делянка, чернотрън, пелин и тъжец и други.

Тези т. н. разделни билки освобождават от унищожителното чувство.

Макар според календара на 24 юни лятото едва да е започнало, народът ни предвидливо смята, че от този ден слънцето започва да клони към зима. Вярва се, че преди да тръгне на дългия си път, то става рано-рано, окъпва се в реките и прави водата лековита.

После се изтръсква, а падналите от него капчици роса имат магическа сила. Затова трябва да станем още преди изгрев, да се отъркаляме в росата или да се измием в река, а после да посрещнем слънцето, което на този ден „трепти” или „играе”.

С магическата сила на водата през тази нощ е свързан и обичаят ладуване, които на този ден се изпълнява от „Еньова буля”. Това е 3-4 годишно момиченце, последно на майка, което момите разнасят из землището на селото за плодородие, а случайните му приказки се приемат като предсказания. Накрая идва ред на гадаенето за женитба. От предната вечер девойките са хвърлили китките си в мълчана вода, а котелът е пренощувал на открито под трендафил. Със завързани очи булята започва да вади китките, а момите напяват за женитба и имотност.

В нощта срещу Еньовден може да излезе късмета и на търсещите имане. Според поверието там където е заровено злато, свети син пламък. Тези иначе пазени от таласъмите жълтици, в този момент могат да бъдат взети безопасно.

На 24 юни имен ден празнуват Еньо, Иван, Йоана, Йоан, Яна, Янко, Янита и Биляна (кръстена на билките), както и всички, които носят имена на билки.

Освен тях професионален празник имат също фармацевтите и фитотерапевтите – наследниците на някогашните знахари.

 

На 24 юни православната църква чества рождението на св. Йоан Кръстител.

Ражда се половин година преди Исус Христос. Син е на свещеник Закария — от рода на Аарон и праведната Елизавета — от рода Давидов. Както разказва Евангелист Лука, архангел Гавраил се явява на баща му Закария в храма и възвестява зачеването на сина му, след като води дългогодишен благочестив живот до преклонна старост, но e лишен от утехата да има дете.

Така най-накрая в семейството се ражда син, който измолили в горещи молитви. Младенецът Йоан избегва участта на хилядите убити младенци във Витлеем и околностите му и през 29 г. от н.е. започва своите проповеди. Вероятно е убит през 30 г. по заповед на цар Ирод Антипа.

Житие на Йоан Кръстител според Евангелието

Според Евангелието Йоан води аскетичен живот на бреговете на река Йордан, носи груби одежди от камилска вълна и се храни с див мед и акриди.

След като навършва 30 години започва да проповядва и да кръщава хората. Дава Свето Кръщение и на Исус Христос (Богоявление).

Наказан е чрез отсичане на главата по заповед на Ирод Антипа. Юдейският цар Ирод се опитва да съблазни жената на своя брат Филип Иродиада. Йоан Кръстител става свидетел на случващото се и се обръща към него с изобличителните думи: „Ти не трябва да я имаш!“. След тези си думи той е затворен в тъмница. На рождения си ден Ирод дава пиршество и дъщерята на Иродиада, Саломе танцува за него. След като тя приключва танца си, той ѝ се заклева, че ще ѝ даде каквото поиска. Саломе пита майка си какво да пожелае, а тя ѝ отговаря „Главата на Йоана Кръстителя“. За да изпълни клетвата, си Ирод дава заповед да обезглавят Йоан и да донесат главата му на тепсия на танцьорката.

След като му отсичат главата, Иродиада нарежда да не я погребват заедно с тялото, тъй като се страхува от възкресението на страшния пророк. Затова заравят главата му на тайно и неизвестно място дълбоко в земята. Нейната придворна Йоана, жената на Хуза, не може да търпи главата на един Божи човек да остане на това безвестно място и тайно я откопава и я отнася в Йерусалим, където я погребва в Елеонската гора.

Без да знае това, когато цар Ирод разбира, че Исус извършва големи чудеса, се уплашил и казал: Това е Йоан, когото аз обезглавих. Той е възкръснал от мъртвите.

На 28 юли 2010 г. в България при археологическите проучвания на средновековния манастир „Свети Йоан Кръстител“ на остров Свети Иван, близо до Созопол, в основите на най-старата му църква построена в края на IV – нач. на V в. при разчистването на основата на олтарната маса на дълбочина 0.6 m под пода е открит мраморен реликварий (мощехранителница) с форма на малък саркофаг, дълъг 18 cm и висок 14 cm.

Реликварият от алабастър съдържа части от ръка, лицева част и зъб. Появяват се съобщения в медиите и репортажи, гласящи че за някои български учени, откритите мощи принадлежат на Свети Йоан Предтеча и са донесени в Созопол в 4 век от Константинопол.

През юни 2012 г. екип на професорите Том Хигам от Оксфордския университет и Ханес Шрьодер от университета в Копенхаген публикуват ДНК анализ, според който всички намерени частици са на един и същ човек, който е живял в Близкия изток в началото на 1 век след Хр.

Мощите се съхраняват в созополската църква „Свети свети Кирил и Методий“.

 

Бъдете първият коментирал

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.



Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.