Гнилите ябълки и пресъхналите корени

Изборният туризъм показа повсеместния разпад на държавата

Удостоверение

 

Евгени Петров

Evgeni_Petrov_copy

Вгледайте се в проблема с местния изборен туризъм извън очевидния факт, че е свързан с купуването на гласове и изкривяването на вота и ще видите, че той показва тотален разпад на държавата и практически отсъстващи институции.

Какво имате по веригата на скандала?

1/ Хора, готови да продадат гласа си, и готови да пътуват от едно място на друго, за да гласуват по указание и срещу заплащане.

2/ Кметове, готови да извършат незаконни и от юридическа и от морална гледна точка регистрации, очевидно срещу заплащане или друг интерес.

3/ Местните жители, готови по презумпция безропотно да приемат някой друг отвън да определят кой да ги управлява.

4/ Администрация, която да разреши всичко това или да си затвори очите за очевадни нарушения на закона.

5/ Органи на реда (МВР, прокуратура) които до момента не са установили поръчителите на гази гигантска подмяна.

Самият факт, че над 80 000 души* са могли да се „преселят” по малки села и общини и почти да удвоят броя на жителите им показва пълното отсъствие на закона в лицето на техните десетки кметове. Страшното е, че самите те нямат усещане за някакво нарушение, граничещо с престъпление. Прагът на компромиса в представителите на държавата в малките населени места се е сринал почти на нула. А самите те са в плен на родово-властови и партийни зависимости.

Закон има и в закона (ЗГР) си има една прекрасна глава четвърта, в която ясно е описано как става адресната регистрация – извършва се от кмета на населеното място при предоставяне на съответни документи и писмено съгласие на собственика. И ако не отговаря на тези условия се намесва специално предвидена в закона комисия.

В други държави едно чуждо лице да се появи в селцето или малкия град всички ще го питат кой е , какво търси и защо е дошъл.

Тук се разбра, че регистрации се извършват дори без знанието на кметовете, по непонятен таен начин. Оказва се, че и собственици не знаят изобщо, че един взвод хора живеят в съседната стая или в селската им къща.
Втората част от този унизителен театър са самите хора, „туристите”. Тяхното съзнание, че са гласоподаватели, чието право да гласуват поражда и отговорности, също е сведено до нула. Някой ги регистрира и толкоз. Не виждат нищо нередно да отидат да гласуват на друго място за когото им посочат, а местните да правят каквото си искат.

Третата част от схемата са местните хора и тяхното безразличие към смисъла на самите избори. Очевидно те безропотно приемат, че в деня за гласуване редом до тях в изборната секция ще застанат и десетки други, съвършено чужди хора, които абсолютно незаконно и в юридическия и в моралния смисъл ще им определят кой да им е кмет въпреки волята им.

Организаторите на подменения вот обаче не се страхуват, очевидно са преценили примирението на местните хора и разчитат, че са вдигнали ръце: „Който и да дойде нищо няма да се промени”.

Кай купува? Политическите партии, не дружеството за плетене на една кука. И както винаги, всички отричат. И както винаги – не са мръднали в морала си и на йота от старите си порочни навици. И отново ще останат безнаказани, защото са в колаборация с партийните елити.

Това е четвъртият елемент от пъзела на резила. Пълната (съзнателна или не) безпомощност на органите на реда. Втори месец се говори за тази гигантска далавера, знаят се преселенията село по село, в ГРАО ги има име по име, цели семейства, обвързани са хиляди хора и въпреки това досега не е установен нито един от поръчителите, от инициаторите, вдъхновителите или изпълнителите на тази предизборна провокация.

Да не говорим, че мнозина публично твърдят, че не знаят нито че са регистрирани, нито къде. А това вече е документна измама. Кой да сезира полиция и прокуратура и не могат ли да се самосезират след толкова журналистически публикации по темата и толкова дебати в парламента?

Сега се опитайте да си представите мащабите на операцията от следния ъгъл – на практика това означава цял един областен град от средна големина (80 000!) да се пресели на друго място в един ден, за да гласува. Това е размера на покупката.

Страшното е, че това не е дъното на дупката.

Страшното е, че тези 80 000 са (само) толкова не защото останалите в други региони са проявили високо гражданско съзнание, а защото просто не са били потърсени! Става дума само за 3-4 области. Можеха да бъдат и 800 000. И сигурно ще станат, при същинското предизборно пазаруване.

Че кметовете-нарушители са десетки, но можеха да бъдат стотици, ако им бяха предложили.

Че новина ще бъде, ако се намери кмет, който да не е в далаверата, а би трябвало да е обратното.

Че местните „квартални” нямаше да забележат нищо, ако ще и половината войска на НАТО да се беше записала на квартира в някое село.

Дъното на дупката е в извода, че ако обичайно в центъра на нашето внимание стоят гнилите ябълки по върховете на политиката и съдебната власт, бавно осъзнаваме безпощадната истина, че в по-малките и бедни региони обществото е поразено в самите си корени, в основните управленски нива по места, самото то е станало безразлично, апатично, обезверено, с принизена до петите взискателност и съпротивителни сили, отказало се да бъде коректив, в името на конформизма и оцеляването.

Това общество е чест от нас, но различно от протестиращите и контрапротестиращи по жълтите павета и е крайно време да осъзнаем, че това са два или дори три различни свята.

Когато непрекъснато твърдим, че 2.5 милиона са напуснали България, и това в голямата си част е инициативната и търсеща част от младите хора, не си даваме сметка как корените бавно, но безвъзвратно изсъхват. А по върховете остават гнилите ябълки.

*Данните са от Института за развитие на публичната среда.