Блудният син на Вера Путина

Материал на Щефен Доберт от „Ди Цайт“, цитиран от БГНЕС
4365789

Съществуват никому неизвестни тайни – това са тайни в пълния смисъл на думата. Има тайни, известни само на ограничен брой хора.

А също така има тайни, които вече не са тайни, но в тях има нещо забранено. Методите на подслушване на Щази бяха такава общоизвестна тайна. Всеки гражданин на ГДР знаеше за това, но на никого не беше позволено открито да говори за това.

Изглежда детството на Владимир Путин също е обгърнато от нещо подобно. Непроизнесена и недоизказана тайна върви с неговата биография. Някои хора са уверени, че президентът на Русия е прекарал първите девет години от живота си в семейството, чието същуствуване днес той отрича.

Те са уверени и в това, че половината от детството си той е изкарал не в Русия, а в Грузия.

Тези хора твърдят, че по-късно, в качеството си на шеф на ФСС, Путин променил биографията си и се открекъл от майка си, за да продължи пътя си към властта, за да не се представи пред народа на Русия на своите първи избори в ролята на израснало в Грузия незаконно дете. Да предположим, че това е така. Ако тази тайна беше станала известна по-рано, това би променило хода на историята. Възможно е Владимир путин никога да не беше станал президент. Би се променил ходът на чеченската война.

До войни в Грузия и Украйна вероятно въобще нямаше да се стигне. Възможно е Русия и Европейския съюз днес да бяха обединени от партньорски отношения. За това, че Владимир Путин прибягва до публични лъжи, ни е известно не на последно място във връзка с анексирането на Крим. Но нима президентът на Русия използва споменатия политически инструмент, когато става дума за неговата майка?

Или, може би, тази живееща и до ден днешен в Грузия жена разпространява теорията на конспирацията? В търсене на истината се обръщаме към разговори с очевидци, информации в медии и видеозаписи. А това търсене започна преди 15 години.

1 – Катастрофа със самолет, 9 март 2000 г., Москва

Сутрин, четвъртък. Зия Бажаев крачи по московското летище „Шереметиево“. До президентските избори остават 17 дни. Бажаев е чеченец, шеф на руската петролна компания „Група Алианс“. До него крачи руският журналист Артьом Боровик. Той е разказвал за войната в Афганистан, при това е бил на фронта, написал е няколко книги за бойните действия на съветските войски в чужбина, и е основател на опозиционните вестници „Совершенно секретно“ и „Версия“, които извършват и публикуват журналистически разследвания. В една от последните си статии той цитира временно изпълняващия длъжността президент на Русия така: „Има три пътя за въздействие върху човек: шантаж, водка и сзаплаха с убийство“. Временно изпълняващият длъжността президент тогава беше Владимир Путин. Година по-рано Путин беше малко известен служител на ФСС. През август 1999 г. президентът Борис Елцин го назначи за министър-председател. В новогодишната вечер Елцин съобщи за излизането си в оставка, а путин нременно пое отговорностите на президент на страната.

Няколко месеца по-рано руските войски преминаха границата на стремящата се към независимост Чеченска република на практика по заповед на Путин.

Това беше началото на втората чеченска война. На 26 март на Путин му предстои за първи път да се изправи на избори пред народа. В случай на победа той, със своите 47 г., ще стане най-младия президент на Русия след Йосиф Сталин. Шефът на петролната компания Бажаев и журналистът Боровик са на по 39 години.Те се познават отдавна. В този ден се готвят да летят заедно до столицата на Грузия – Тбилиси. Бажаев специално е поръчал самолет „Як-40“.

Зад Бажаев и Боровик места заемат двама телохранители от фирмата на Бажаев. Останалите места в самолета са заети от четирима души и опитен пилот с практика от 7000 часа. Температурата на въздуха е необичайно висока за този сезон на годината и е малко под нулата. Чеченецът Рустам Даудов, който заема ръководен пост в чеченското представителство в Тбилиси, се свързал няколко седмици по-рано с Бажаев. По телефона той казал, че Бажаев и Боровик обезателно трябва лично да дойдат при него в Тбилиси. Той иска да им покаже видеозапис и да им даде копие на видеокасета. Даудов съобщил, че този видеозапис ще попречи на Путин да победи на президентските избори при условие, че Боровик навреме огласи историята на русия. Журналистът Боровик по-рано никога не е разговарял с Дадудов. А Бажаев се познава с него чрез един общ техен познат и го смята за заслужаващ доверие източник на информация. В 8:43 ч.са пуснати всичките три двигателя на самолета „Як-40“. Самолета се движи по полосата за излитане, след около километър излита. На 50 м. над земята се накланя наляво, губи височина и се взривява при удар в асфалта.

Загиват всички намиращи се на борда.Според резултатите от разследването, публикувани няколко дни след случилото се, един от авиотехниците вероятно е забравил да провери антиобледителната обработка на носещите повърхности на самолета, в резултат на което лявата закрилка е била спусната само на 10 градуса. Само че тъй като температурата е била малко под нулата, механиката на самолета трябвало да работи и без антифлиз. Бащата на Артьом Боровик обвинява за катастрофата ФСС.

Според него синът му е бил убит във връзка с извършваното от него по това време разследване. Ден след авиокатастрофата Рустам Даудов седял в кабинета си на третия етаж на представителството на Чечня в Грузия – стара сграда, разположена в центъра на Тбилиси. Пие чай.

По телевизията предават съобщения за смъртта на Боровик и Бажаев. Видеокасетата, която искал да им даде, е в чекведже на бюрото му.

2 – Блудният син, януари 2000 г., Метехи

4365790

Два месеца преди катастрофата в кабинета на Рустам Даудов влиза мъж, който твърди, че по-рано е работил в грузинските спецслужби. Той казва, че са му известни добрите връзки на Даудов с лидерите на чеченското движение за независимост. Поставя на бюрото снимки на възрастна жена и казва, че това е истинската майка на Владимир Путин. Мъжът предлага на Даудов сделка: 500 000 долара. Даудов трябва да му осигури парите в брой от Чечня. Срещу тези пари той ще отвлече жената и ще я предаде на чеченците. Заплашвайки Путин с убийството на майка му, чеченците ще могат да шантажират президента на Русия и да го принудят да прекрати войната в Чечня. Даудов е на 39 г. Той знае какви методи използват спецслужбите. В средата на 90-те години на миналия век по време на първата война срещу Русия той бил консултант на чеченското правителство.

Той пушел на няколко метра от колата на чеченския президент, когато автомобилът избухва. С помощта на спътников телефон руските спецслужби определили местоположението на колата и изстреляли по нея ракета.

На Даудов му се спукала мембраната на лявото ухо, в гърба му се забили няколко осколки, но оживял. От тогава знае, на какво са способни шпионите.

Но грузинецът, разказал за майката на Путин, му се сторил странен. Даудов отговорил, че сделка няма да има и изпроводил мъжа. В следващите дни разпитвал колеги и познати. С помощта на грузински журналисти той скоро научил, къде живее жената, твърдяща, че е майка на Владимир Путин.

През януари 2000 г. Рустам Даудов отишъл в малък камион в село Метехи, разположено на около 60 км. от Тбилиси. Той носел със себе си видеокамера, а също така брашно, сухар и месни консерви в качеството си на гост. Вера Путина – невисока, крехка жена.Излизайки от дома си тя винаги покривала главата си със забрадка. Чувайки стъпките на госта, Путина излязла на двора и прекосила неголямо лозе. Даудов се представил и я попитал за Владимир Путин.

73-годишната жена отговорила: „Убедена съм, че това е моят Вова!“.

Даудов поставил камерата. Вера Путина приседнала и започнала да разказва. Тя казва, че се е родила на 6 септември 1926 г. в село недалеч от Очер – малко градче в Урал. Завършила осми клас, техникум по механизация на селското стопанство, а след това курс за повишаване на квалификацията. На тези курсове се запознала с мъж. Наричали го Платон Привалов. Тя се влюбила и забременяла. Едва след това научила, че Платон вече бил женен. Тя се разделила с него и се върнала при родителите си.

Детето, момченце, се родило на 7 октомври 1950 г. в нейното родно село. Нарекли го Владимир.

Вера Путина никога не казала на своя Вова как се казва баща му.

Тя разказва, че Вова не бил навършил и две години, когато тя заминала на преддипломна практика в далечния Ташкент. Синът й в продължение на седмици бил при баба си и дядо си. В Ташкент тя се запознала с Георгий Осепашвили, който карал там войнишката си служба. С приключване на обучението Вера Путина се преместила при него в Грузия, в село Метехи, където се омъжила за него. Вера Путина довела със себе си своя извънбрачен син Вова. Мъжът й не бил против поне в началото. После започнали разправии между нея и мъжа й заради Вова. „Той не искаше детето да остане с нас“, казва Вера Путина.

Семейството било бедно, вече имали и своя дъщеря, а Осепашвили трябвало да плаща и за сина, който не бил от него. Минали няколко години, но мир в семейството не настъпил. Веднъж сестрата на мъжа даже взела Вова и го дала на непознат, чужд човек, бездетен майор. След като взела обратно сина си, Вера Путина решила: „Трябва да заведа Вова обратно при родителите ми“. Но и там не му било съдено да остане дълго.

Бащата на Вера Путина се разболял тежко. „Родителите ми бяха принудени да дадат Вова в приемно семейство“, разказва тя и добавя, че от тогава винаги е чувствала в себе си вина, но нямала друг изход. Това е историята, която записвал Рустам Даудов при първото си посещение при Вера Путина. Всъщност засега това е просто историята на малко момче, което по думите на майка му, обичало риболова и джудото, и което случайно също наричат Владимир Путин.

До тогава все още нямало връзка с руския премиер. Даудов отишъл още веднъж в Метехи. Вера Путина му разказала как продължава животът на сина й, след като той попаднал в ново семейство.

Тя разказва, че приемните родители на Вова били далечни роднини на нейните родители: Владимир Спиридонович Путин и Мария Ивановна Путина. Именно те впоследствие са представени от руския политик за негови истински родители. Те се преселили с Вова в Ленинград, казва Вера Путина. Там го регистрирали, като при това променили акта му за раждане.

Те го направили две години по-млад, записали като дата на раждането му 7 октомври 1952 г. По такъв начин Вова, който официално още не бил навършил 8 г., на 1 септември 1960 г. тръгнал на училище в новото си училище в Ленинград. В Грузия, той наистина вече се бил учил три години в селското училище, но все още не бил научил както трябва руския език, обяснява Путина. И Даудов отново записва всичко, което тя му разказва, слушайки я с часове. Той разговарял и с няколко жители на селото, които добре помнят Вова. Един от бившите му съученици днес е директор на малкото училище в Метехи. В един момент Даудов попитал жената дали разполага с някакви доказателства за истинността на историята си. Вера Путина се усмихнала и поклатила глава. „

„Вова все още носи моята фамилия, но не иска да ме признае за своя майка. Поради това в дома ми са идвали от КГБ. Те взеха всички семейни снимки и ми заявиха никога и на никого да не разказвам за него.“

Всичко това, цялата история е секретно дело, казала тя. Осем години по-късно журналистите от британския в. „Дейли Телеграф“ намерили в архива на намиращия се наблизо град потвърждения за това, че в края на петдесетте години момченцето Владимир Путин ходело на училище в Метехи.

3 – Резултат от изборите, 26 март 2000 г., Истанбул

4365791

Няколко седмици преди президентските избори някои грузински вестници публикуваха материали за истинската майка на Путин. А след смъртта на Зиа Бажаев и Артьом Боровик руските журналисти повече не се и опитаха да отидат при Рустам Даудов в Тбилиси. До изборите оставали седем дни. Даудов видял своя последен шанс в турския „Ихлас холдинг“, в който има няколко телевизионни канала и вестници, както и фирми в строителния, търговския и енергийния сектори. Даудов се надява, че „Ихлас холдинг“ ще се съгласи широко да осветли тази тема и тогавна, може би, и руските медии ще й обърнат внимание. Този път Даудов нямал намерение да се ограничава до телефонни разговори.

Той долетял в Истанбул и се срещнал с Мурат Арвас – помощник на директора на холдинга. Те се договорили, че историята за Путин отначало ще бъде публикувана във в. Türkiye, а после филмът, заснет от Даудов, ще бъде показан по най-големия тв канал на „Ихлас холдинг“. Статията се печати във вестника. И още същия ден сътрудници на руското посолство се обърнали към редакцията на Türkiye с въпроса откъде имат такива сведения.

Излъчването на филма било отменено. По каква причина? Заради „Син поток“, както ще научи Даудов от Мурат Арвас. „Син поток“ е газопровод, с чиято помощ Турция се готви да реши проблемите си в областта на енергетиката. Планирани са годишни доставки на 19 млрд. куб. метра газ от Русия в Турция. Руските власти заплашват да замразят проекта малко след началото на строителството му, ако Турция и занапред разпространява информация, насочена срещу интересите на Русия.

В късната вечер на 26 март 2000 г. Рустам Даудов седи в стаята си в хотел в Истанбул. В този ден са президентските избори. Неговата видеокасета е във вътрешния джоб на куфара му. По телевизията предават резултатите от гласуването в Русия. Владимир Путин печели. В крайна сметка събира 52,0% от гласовете – Путин е избран на поста президент на Русия още на първия кръг с абсолютно мнозинствмо.

4- Убийство, 15 октомври 2000 г., Тбилиси

4365792

Когато Рустам Даудов се връща в Грузия, жена му го пита заплашва ли нещо семейството им, след като в Турция била публикувана статията. Тя се бои за децата си.

Той я успокоява и продължава да търси възможност за огласяване историята на Вера Путина. Даудов вярва на тази жена от Метехи. Той смята, че светът трябва да научи истината за човека, който управлява Русия. Но светът не обръща внимание на Даудов. Грозни, както и преди, е окупиран от руски войски. Хората, с които Даудов е общувал в Турция, изведнъж започват да говорят, че той води военна пропаганда от чеченска страна.

През октомври към него в Тбилиси се обръща колега от чеченското представителство, който казва, че се познава с опитен военен кореспондент от Италия, който вече е предавал за боевете в Руанда, Босна и Косово, а в момента подготвя репортаж за Чечня. Той се казва Антонио Русо. Той се готви да пристигне в Тбилиси и да изгледа записа с Вера Путина. В неделния ден 15 октомври, след обяд Русо пристига в кабинета на Даудов, както се били договорили.

Колегата на Даудов също присъства при разговора за детството на Путин. Русо е 40-годишен загорял мъж. Дългата му коса е събрана на опашка. Два часа по-късно Даудов предава на италианеца копие на видеокасетата. Русо благодари и си тръгва. На сутринта следващия ден намират Русо мъртъв на 35 км. източно от Тбилиси. Той лежи с вързани ръце в покрайнините на село Уджарма. След откриването на трупа е доказано, че журналистът е умрял в 2 часа сутринта.

Смъртта е настъпила в резултат на увреждания на блелите дробове, счупени ребра. Него го отвлекли и го возили с камион. Това е било професионално убийство.

Убийците точно знаели неговите планове. Той се готвел за път, за да покаже на колегите си новата информация, казва италиански депутат от Европейския парламент. От хотелската стая, в която бил отседнал Русо, липсвали компютърът му, неговият мобилен телефон и самата видеокасета. Убийството на Русо така и не беше разследвано докрай. Двамата италиански следователи, на които беше възложено разследването на убийството на Русо, бяха отзовани в Италия едва две недели, след като пристигнали в Грузия.

Един от чиновниците, имали работа по това дело, дал да се разбере в разговор с представители на италианско радио, че ФСС може да е изиграла определа роля за това. Загинаха и двама грузински полицаи, разследващи убийството на Русо: единият се самоуби, другият беше отровен. 5 – Ученически години, септември 1960 г., Ленинград „За родния си баща зная повече, отколкото за мама“.

Така пише в автобиографията на Владир путин. Тя беше публикувана през есента на 2000 г., след всъпването на Путин в длъжността на президент и има заглавие „От първо лице. Разговори с Владимир Путин“.

Книгата представлява сама по себе си дълго интервю, взето от трима руски журналисти. Путин казва, че „семейството което имал било най-обикновено“.

1 Коментар

  1. … е извънбрачно дете на Сталин и Тюркменбаши. Понеже никой от двамата не си е признал, че го е родил, са го дали майка му в Ленинград, който по това време през 1689 година е бил град в Грузия.

Коментарите са ограничени.