Учени: Ракът се дължи най-вече на „лош късмет“

istock_000019908954medium-purchased1

Причината някои хора, изложени на известни причинители на ракови заболявания, да остават здрави може би е, че просто са късметлии.

Пушене, злоупотреба с алкохол и лоша храна и прекаляване със стоенето на слънце засилват вероятността да се развие рак, но около две трети от случаите при възрастните хора се дължат просто на случайност. А това означава, че вниманието на медицинската общност трябва да се фокусира върху ранното откриване и лечение, а не толкова върху търсенето на средства за предотвратяване на рака.
Това твърдят в публикация в новия брой на списание „Сайънс“, цитирана от „Дневник“, учени от центъра „Кимел“ към Университета „Джонс Хопкинс“ в САЩ.

Според тях водещата причина са случайните мутации, които се получават при подмяната на клетките в тъканите на отделните органи. В останалата една трета от случаите причините са наследствената генетична структура и начинът на живот. Сред тях са ракът на белите дробове и на кожата.

Екипът онколози създал математически модел, който да определи колко голяма е ролята на генетичната картина, околната среда и начина на живот, както и на процеса на делене на стволовите клетки при обновяването на тъканите, разказва професор Берт Фогелщайн, един от авторите на публикацията.

След като изследвали 31 вида тъкани, те забелязали ясна тендеция на мутации в ДНК при тези, които се обновяват по-динамично. (Не са изследвани тъкани, свързани с рака на гърдата и на простатата, тъй като няма убедителни данни за нормалното темпо на делене при тях, а и е известно, че там заболяването силно зависи от външни фактори като свръхтеглото, например.)

Така се оказало, че в дебелото черво стволовите клетки се обновяват 4 пъти по-бързо, отколкото в тъканите на тънките черва и това съвпада с наблюденията, че ракът на дебелото черво е далеч по-често срещан, отколкото при тънките черва. На въпроса дали пък това не се дължи на факта, че дебелото черво е подложено повече на вредни въздействия, Фогелщайн посочва, че при мишките това съотношение в обновяването е обратното и – съответно – повече са случаите на рак на тънките черва.
Храносмилателната система е изложена 3 пъти повече на външни токсини, отколкото мозъка и въпреки това туморите в мозъка се срещат 3 пъти по-често от тези в малките черва. Клетките в червата се обновяват много по-често, отколкото тези в мозъка.

Д-р Кристиян Томазети, другият автор на публикацията, заяви пред BBC, че в нея не се твърди, че рак се развива „случайно“, а че има случаи като рака на кръвта, където почти няма доказателства да е причиняван от наследственост или външни фактори.

„Ще ви дам пример“, допълва Томазети. „Да кажем, че родителите ми са пушили цял живот и никога не са развили рак на белите дробове. Ако съм убеден, че рак се причинява само по наследствен път или заради околната среда, то може да реша, че и аз просто имам добри гени и може спокойно да си пуша. Нашето изследване всъщност казва „Не, моите родители са били просто страхотни късметлии, докато са играели една изключително опасна игра“.

В САЩ 6.9% от хората развиват рак на белите дробове, 0.6% – на мозъка и 0.00072% – на ларингса.