Успехът: Грях, който българинът никога не прощава*

Кварталната кръчма като български университет на живота

Георти Харизанов

Георги Харизанов, Институт за дясна политика

Българин стига до мач за световната титла при професионалистите. Преди няколко години би звучало като виц. И то тъп. Само че се случи. Само че на останалите седем милиона това не им стига. Не. Искат да знае английски, да говори ясно и с правилна дикция след два нокдауна и един нокаут, да излъчва правилни пиар послания и да бъде негативен. Искаме да се вайка, да се разкайва и най-жално да жали, че е имал наглостта да злепостави седемте милиона, губейки мач за световната титла от легендарен боксьор с над 60 победи. Глупостта с „Продължаваме напред“ не е за тук. Позитивизмът и вярата в бъдещето са присъщи на едни съвсем други народи. А седемте милиона не са сред тях.

Българин влиза в Топ 10 на най-добрите тенисисти в света. Преди няколко години би звучало като виц. И то тъп. Но и това взе та се случи. Но на останалите седем милиона този факт сам по себе си далеч не е достатъчен. Момчето очевидно е кльощаво, меко, не псува на майка и не рита съперниците по краката. Не гори в играта, така да се каже. Говори с някакъв скапан американски акцент, както справедливо отбелязаха възмутени сънародници в дните преди новата година. Освен това ходи с готина жена, което значи че акъла му не е изцяло на корта. А седемте милиона обичат хора, които са 100% посветени на работата си. Защото самите седем милиона са такива, и справедливо не обичат различните. Седемте милиона работят от сутрин до вечер, изцяло съсредоточени в труда си, и денонощно произвеждат продукти и услуги на световно ниво. Така че това с Топ 10 не носи грам удовлетворение. Категорично.

Българи създават фирми, които са световни лидери в областта си. Българи стават председатели на световни организации. Българи стават президенти на други държави, на другия край на света. Българи заемат ръководни постове в правителството на най-богатата и развита общност от държави в света.

Първо, на седемте милиона това им е малко.
И второ, седемте милиона мразят успелите.

Защото те знаят универсалната истина. И я знаят от извора на всички истини: Кварталната кръчма.
Кварталната кръчма знае как всъщност стоят нещата. Кварталната кръчма знае как наистина функционират народ и държава, и че за всичко са виновни ония отгоре. Кварталната кръчма знае най-добре колко безсмислено и противопоказно е „да одим да им работим за петстин леа“.
И кварталната кръчма ще ви научи. Тя работи по цял ден, и вътре по цял ден има хора които очевидно разполагат с цялата мъдрост на света, щом имат пари да пият по цял ден без да работят. В продължение на десетки години. Философията на кварталната кръчма – това е философията на седемте милиона.

А универсалната истина е проста: Успелите са връзкари, крадци и мошеници. В краен случай – обикновени късметлии. Трудът е за глупаците. Никой не е станал богат с работа. Никой не е станал богат с акъла си. Никой не е станал богат с таланта си.

Е, имаше две-три футболистчета като изключения, но на тях едни други хора после им взеха парите с измамни бизнес схеми. Нека им е. Ритнитопковци.

Няма право да се прави на успял бизнесмен някой, на който кварталната кръчма с общи усилия е намерила назаем резервна гума за Шкода-та през 1986 година. Изучил се бил, работил като вол, заложил си апартамента за да започне… Глупости на търкалета! Кварталната кръчма го помни е от такава мръвка месо. Кога стана бизнесмен, кога почна да дава акъл от вестниците. Самозабравил се връзкар! Кой знае за чия дъщеря се е оженил, а сега се прави на тежкар и спря да идва при хората, които го отгледаха.

Няма право да се прави на успял политик някой, който е спечелил всички избори на които се е явил, и за пръв път в новата история става премиер за втори път. Кварталната кръчма го помни – тя му даде помпа за топката и му събираше отбор за мачлетата когато беше малък и плашлив. Много му порасна работата, откакто взе да ходи с костюм и с техните пари да си сипва бензин. Седемте милиона не обичат да плащат данъци, и сравненията с данъците които плаща един германец ги изнервят. Но седемте милиона прекрасно знаят кой живее на техен гръб, и благодарение на чии харчове и некадърност нямат достатъчно пари, за да си платят двата лева за асансьор на домоуправителя. Особено след новата цена на цигарите.

Кварталната кръчма не приема ничие мнение.
А и чие мнение да приема?

Този не е никакъв журналист, а обикновен троянски скиор. Онзи не е никакъв професор, а прост племенник на Пешо със ЗИЛ-а от осемнадесети блок. Тази дето стана министърка едно време Гошо я е возил до работата, като е дошла в София. Банкерът който сутринта говореше по телевизията е състудент на Мими, и тя лично му е купувала кифли от барчето когато колетите с буркани от техните се забавят. Онзи бе, евронезнамсикакво, е от едно село до Шумен, и едно време е прескачал трамвайните релси да не го хване ток – Вили го е видяла с очите си, лично. А Гинчето от вход „В” има един братовчед в Хасково, на който синът му едно време е биел завратници на същия тоя с американския акцент, дето стана голяма работа откак се хвана с рускинчето.

Това не са успели хора. Това са просто късметлии, гепачи и далавераджии, отгледани от пиещите съседи пред блока.

Непризнаването на авторитетния и успял човек е национален спорт. То ни връща във времената на равенството, когато всички бяха еднакво неуспяли и чакаха двадесет години за трабант и тридесет за панелка. Непризнаването връща успелите долу, там където им е мястото, и лекува психиката на безделника и мързеливеца по-добре и от най-скъпото патронче ракия.

Ние се гордеем с поговорката за българския казан в ада, и я повтаряме с особено задоволство от собствената си мъдрост всеки път, когато някой оплюе някого. След което дружно оплюваме и двамата – и агресора, и жертвата.

Ние се гордеем с поговорката „Много хубаво не е на хубаво“, и знаем че истинския успех се случва само на други хора, и задължително извън границите на седемте милиона. Ние знаем, че е само въпрос на време ония готините от мезонета в съседния блок да фалират и да се разведат и, грях ни на душата, очакваме този момент с нетърпение.

Ако някой случайно припознае в друг българин успял човек, достоен за благородна завист и искрено възхищение, обектът на възхищение реагира със свенлива реакция „Ох, абе да не си на мое място, какъв успех е това моето…“, придружена със свиване на глава леко настрани и надолу и притеснителни тремори на ръцете в защитна поза, подобно синдрома на Аспергер. След което и двамата чукат на дърво и се подръпват по ухото.

Да се гордееш с успехите си е признак на лош вкус и слабо възпитание, а да демонстрираш тази гордост е признак на откровена простащина. А седемте милиона не прощават това. Никога.

Монтескьо е казал: „За да си наистина успял, трябва да изглеждаш леко глупав, като в същото време си изключително умен“.

Много време се чудех какво е имал предвид. Но вече разбрах.

Бъди леко глупав и оръфан, защото иначе кварталната кръчма няма те припознае.
Бъди леко глупав и негативно мрънкащ, защото иначе кварталната кръчма ще те намрази.
Бъди леко глупав и песимистично неудовлетворен, защото иначе ще те намразят и седемте милиона.
А това, както знаем, не е особено трудно.

Тук читави успяли хора няма, и това е закон.

*Заглавието е на редакцията

6 Comments

  1. … мъжката Калинка на Тиквата. Той е преуспял, защото с посредствено средно образование и с присъди за присвояване, изнудване и измами стана с фалшива диплома шеф на Напоителни Системи и ги фалира. Сега си е пуснал 3 дневна брада и е сложил очила, за да не прилича на мутра, и простият електорат на Тиквата го мисли за десен интелектуалец.

  2. ИМА МНОГО ХОРА ОТ ТЕЗИ 7 МИЛИОНА , КОИТО ОЦЕНЯВАТ И СЕ РАДВАТ НА УСПЕЛИТЕ,НО ОТ ГРИЖИ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО НЯМАТ ВРЕМЕ ДА „ИЗПАДАТ ЕУФОРИЯ“ ОТ НЕЧИЙ УСПЕХ!

  3. Аз не виждам нихилизъм, виждам реалност. В призива да се уважават успелите хора няма никакъв нихилизъм.
    Ако сменим „кръчма“ с „интернет форуми“ също би стоял автентичен текста.

  4. Другарю Господин авторе, в коя кръчма Ви го втълпиха това!?
    Това(откритие!!!) за което за което фанфарно говорите са изначални общочовешки качества! В една Кръчма(махала, град, държава…) са в повече, в друга Кръчма(…) са по-малко! Вашата Кръчма изглежда изцяло е завладяна от нихилизма! НИХИЛИЗМЪТ е воденичен камък на шията на всяко общество!!!

  5. Абсолютно точно!Пълна десекция на „българската душа“!

Коментарите са ограничени.