Пожелайте си нещо в нощта срещу Богоявление

Днес е краят на мръсните дни, от утре до Сирни заговезни могат да се правят сватби

Нощта срещу Богоявление, според народните варвания, е една от нощите, в които небето се отваря и всеки човек с чисто сърце може да се срещне с Бог и да отправи към него молитва.

Смята се, че на този ден приключва периодът на 12-те свещенни дни – периодът на космически хаос, когато демонични сили бродят по земята. В християнския смисъл това са „некръстените“ дни, в които новороденият Исус Христос не е получил все още Светото Кръщене.

Изнася се съд с вода, която да престои под звездите, а на сутринта се пие от нея за здраве.
Вярва се, че на този ден животните и птиците проговарят с човешки глас, а всички реки и поточета спират за миг, за да се пречистят и потекат отново.

В Родопите се вярва, че в тази нощ ветровете се бият помежду си.

На места в Югоизточна и Северна България деня преди Богоявление по домовете ходят „совойници“. Те са неженени моми, облечени като булка и младоженец. В себе си носят китка босилек и мълчана вода, ръсят домовете на домакините и с песни наричат за здраве и късмет всеки в семейството. Придружени са подобно на коледарите от по-малки момичета, които носят торбите с подаръците, с които са дарени совойниците: дребни пари, брашно, плодове, орехи, сланина, лук.

Трапезата на вечеря е постна: боб, постно зеле, постни сърми, плодове. На места, както на Коледа, се прави обредна пита с пара.

Наричан още Водокръщи, този ден е първият от поредица водни обреди, които по начало са много сходни. Вторият и третият са Йордановден и Ивановден, чиито „водни имена“ на места се наричат мъжка Водица и женска Водица.

С Водици завършват мръсните дни. Празникът е наречен така, защото на този ден всеки, който иска да е здрав през годината, се окъпва или поне се измива на реката. През нощта срещу празника там, на конец спускат пръстен. На сутринта по неговата чистота се гадае дали годината ще бъде хубава.

В деня на Богоявление (Йордановден – 6 януари) на реката, на езерото или на морския бряг свещеникът прави водосвет, а после хвърля кръста във водата. Момците се надпреварват кой ще го извади пръв. Всички именици (Йордан, Йорданка, Данчо, Дана, Боян, Богдан, Богдана) се поливат с вода; недъгави и болни се потапят с дрехите, за да се излекуват, а момите мият лицата си, за да са хубави. Някъде след водосвета потапят и иконите във водата.

Обредните действия на Йордановден имат характер на ритуално очистване от действието на злите сили по време на прехода от старата към новата година (мръсните или погани дни).

Ритуалното измиване по същество е защитна магия, каквато е и опушването (каденето), което засилва предпазните функции на празника. Смесването на християнство и езичество най-ясно личи в практиката да се очистват и самите икони (чрез потапяне в кръстената вече вода).

Според традиционните представи на този ден е кръстен и младият Бог (чрез потапяне в река Йордан), следователно той отново се ражда, т.е. ражда се за нов живот. Неговото кръщение (повторно раждане) съвпада с езическите представи за раждането на новия годишен цикъл, за излизането от периода на хаос, който разделя старата от новата година.

Ако хвърленият във водата кръст замръзне, предвещава здраве и голям берекет. Ако пък времето е студено и сухо, се приема като знак за плодородна и добра година.

На 6 януари при военна обстановка се освещават военните части и бойните знамена. Първият водосвет е направен на 19 август 917 г. преди битката при Ахелой. Ритуалът се извършва от 1879 г. до 1946 г. На 6 януари 1993 г. със заповед на министъра на отбраната се възобновява българската традиция на Богоявление се освещават бойните знамена на Българската армия.

От този ден до Сирни заговезни могат да се правят сватби.

След изваждането на кръста се служи тържествена литургия, наречена Велик водосвет. На нея се обновява светената вода в храмовете. От нея всеки носи вкъщи. Тя пази от болести и пречиства душата. Пази се през цялата година за тежки моменти в семейството, ако някой легне болен.

Водата на Богоявление лекува всички болести.