Радан Кънев пред Vevesti.bg: Реформаторският блок трябваше да се роди още през 2011 година

8374_hsu8nGSNddcUlJUz622bU32sZWodJk

С лидера на ДСБ и основен кандидат за поста „председател“ на Блока Радан Кънев разговаря Евгени Петров

 

Коалицията защитава интересите на 1 милион българи.

 

Може би над 100 000 десни избиратели на изборите през 2013-а година  гласуваха за БСП

 

Неведнъж съм критикувал ЕНП, че са доста всеядни в източната си периферия. 

 

 

Г-н Кънев, дни преди изборите да се върнем към началото – кое наложи създаването на Реформаторския блок? Единствено загубата на изборите като отделни партии през 2013-та, или просто му беше дошло времето?

 

Времето му беше дошло през 2011-та година. Доста хора го разбраха още тогава, но сякаш нямахме готовност, а и миналото тежеше прекалено много. Но и местните, и президентските избори, които се проведоха тогава показаха, че политическата система върви към възстановяване на двупартиен модел със съвсем ясно позициониране на БСП като лява партия и ГЕРБ като дясна. И ДПС в голяма степен като балансьор.

 

По мое дълбоко убеждение този модел и резултатите от изборите оттогава насам не отговаряха на интересите и възгледите на може би 1 милион български избиратели, голяма част от които модерни хора в дясно от центъра. Така че нуждата от подобно обединение се видя, тя се видя още при резултатите, които постигна Меглена Кунева на първи тур на президентските избори.

 

Тя в онзи момент беше доста противоречива фигура за десния избирател, но независимо от това тя получи стотици хиляди десни гласове, включително и моя. Така че нуждата от създаване на субект в дясно от центъра с изключително модернизаторска и проевропейска програма, който да отговори на очакванията на хората, които не приемат БСП и ГЕРБ като алтернативи, беше видима. Но не се случи. Това доведе до изборите през 2013-та, на които буквално над 400 000 избиратели останаха непредставени в парламента и още стотици хиляди, които или не отидоха да гласуват, или избираха между ГЕРБ и БСП.

Самият факт, че може би над 100 000 десни избиратели тогава избраха БСП…

 

Как го установихте?

 

Аз най-много обичам секционния анализ. Когато установиш, че в София БСП има резултати, които никога не е имала и никога повече няма да има разбираш, че липсата на подобен дясноцентристки субект е разболяла политическата система, принудила е десни хора да гласуват за БСП.

В този смисъл реакцията на изборните резултати от 2013-та  беше по-скоро стрес. Тогава видях и се срещнах с толкова много хора, уплашени от 4-партийния парламент.

 

И друг феномен – след този резултат на изборите много хора се записаха за нови членове на ДСБ и то с профил – възраст около и под средната, собствен бизнес, високо образование. Така че много преди избора на Делян Пеевски за председател на ДАНС всъщност за мен беше ясно, че обединението няма никаква алтернатива.

 

А спомняте ли си, че самият двуполюсен модел беше силно критикуван, после, през 2001-ва година, мнозина обвиняваха царя, че разбива двуполюсния модел. После пък се оказа, че многопартийният парламент е неподходящ… Изглежда за нас всеки модел е неподходящ?

 

Разбираемо е, българското общество не е готово за двупартиен модел. Разделителните линии при нас са твърде много. Настройването на една значителна част от десните избиратели много яростно срещу ГЕРБ е един процес, който аз не съм харесвал и одобрявал, но е бил пред очите ми и е показателен за това. Тези хора не могат да бъдат просто заведени при Борисов, те са критични към лидерите си и с ниско доверие към политиката и ясно показват, когато имат нужда от нещо ново. За съжаление най-често го показват като се въздържат от гласуване.

 

Добре, появихте се. В началото сякаш бяхте орисани да успеете. Търсеха се нови лица, нова политика, нова надежда. Но така или иначе като политически субект сякаш не се вписахте в протеста…Какво се случи?

 

Това беше едно свръхочакване и на част от политиците в Блока, и на част от протестиращите. Аз лично не бях в групата ентусиасти, но в този момент надценихме силата си и подценихме факта, че протестът е движение, много силно съсредоточено сред икономически независимите българи, което за огромно съжаление означава почти само в София. Извън столицата и някои големи градове те са пренебрежимо малко и непрекъснато биват поркуждани.