Днес празнуваме Атанасовден

Легендата разказва как Свети Атанас на днешния ден свалил кожуха, облякъл бяла риза, отишъл в планината на бял кон и се провикнал: „Иди си, зимо, идвай, пролет“
свети Атанасий Велики
свети Атанасий Велики

На днешния ден православната църква почита паметта на свети Атанасий Велики.

Християнският празник е наричан от народа Атанасовден и се отбелязва всяка година на 18 януари.

Св. Атанасий Велики е роден през 295 г. На 23-годишна възраст той е ръкоположен за дякон и участва в Никейския Вселенски събор. Пет години след това Атанасий придобива епископски сан. Като архиепископ на гр. Александрия той се включва активно в борбата срещу арианската ерес в християнството. Умира на 2 май 373 г.

Общоразпространената българска легенда представя двамата братя близнаци Андон и Атанас като братя ковачи.

Преди много години, когато ковашките клещи още не били изобретени, братята работели в ковачницата си. Желязото прегаряло в пещта и тогава св. Атанас бръкнал и го хванал с голи ръце. Но после погледнал към кучето, което лаело със свити отпред лапички, и мигом бил осенен от идеята да измайстори клещите по подобие на кучешките крачета. Оттогава и останал обичаят двамата светци да се тачат като покровители на ковашкия занаят.

Според друго народно предание св. Андон и св. Атанас са господари на чумата. Често светците се наричат бащи на чумата, тъй като болестта се била родила на техния празник, известен в северните български земи като Лелинден, Ден на цвекьето или Сладки и медени – местни названия на чумата, употребявани от народа за умилостяването на болестта.

През двата дни стопанките не похващат никаква работа, не предат и не плетат, не варят боб и леща, спазват полово табу, за да не разсърдят чумата, шарката и синята пъпка (антракс). Още в ранно утро те месят тесто и раздават „чумни светци“. Питите се дупчат отгоре с вилица, за да не се „надупчват“ децата от шарка.

На Атанасовден в Тракия се заколва черно пиле или кокошка, което се приготвя с ориз и се раздава на съседи и близки против болести. Перата се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила.

В народните вярвания Свети Атанас е представен като властелин на снеговете и ледовете.

Българите наричат Атанасовден „Среди зима“, тъй като народното поверие гласи, че след празника зимата си отива, защото св. Атанас се качвал на своя бял кон, събличал кожуха си, обличал бяла копринена риза и се провиквал от Балкана: „Иди си, зимо, идвай лято!“

На този ден именници са Атанас, Атанаска, Наско, Насо, Нася, Живко, Живка. В превод от гръцки език Атанас означава „безсмъртен“.