Композиторът Александър Бръзицов си отиде

Александър Бръзицов Снимка Съюз на българските композитори
Александър Бръзицов Снимка: Съюз на българските композитори

Авторът на редица български поп хитове и филмова музика Александър Бръзицов си отиде на 73-годишна възраст. 

Опелото ще се състои на 2 април събота, от 12.30 ч. в църквата „Св. Седмочисленици“ в София, съобщиха от Съюза на българските композитори..

Александър Бръзицов е роден на 6 март 1943 г. в София. На 5-годишна възраст започва да учи пиано.

Майка му, Катя Спиридонова, е една от големите български оперни певици и една от примите на националната опера. На 15 години Бръзицов е приет в оркестъра към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ с ръководител Димитър Ганев, а през 1961 г. е избран за ръководител на оркестъра. След това сформира собствен оркестър – квартет, в който свири в бирхалето на хотел „Рила“, смятано тогава за неофициалния джаз клуб на София.

Интересите му винаги са били свързани със симфонична, оперна и джаз музика, въпреки че през 1969 г. завършва „Приложна графика“ в Художествената академия в София. Началото на творческата му дейност е през 1963 г., когато заедно с Кирил Цибулка подготвя музиката на филма „Човекът в сянка“ по сценарий на Павел Вежинов и режисьор Яким Якимов. Постепенно се утвърждава като автор на филмова музика. Следват безброй негови авторски композиции за над 100 анимационни, игрални и телевизионни филми.

От 1972 г. Александър Бръзицов започва да пише инструментални пиеси и естрадни песни. Работил е с почти всички естрадни изпълнители и групи, сред които Лили Иванова, Маргарита Хранова, Йорданка Христова, Катя Филипова, Орлин Горанов, Нели Рангелова, Камелия Тодорова, Васил Петров и др. Първата му песен е „Бяла радост“, изпълнена от Маргарита Хранова. Написал е над 150 песни и оркестрови пиеси, музика към театрални постановки. Той е един от водещите аранжори в българската забавна музика през 70-те и 80-те години на 20 в., написал е повече от 400 аранжимента. Печели редица награди в България и в чужбина, сред които втора награда на фестивала „Златният Орфей“ за песента „Есенни плажове“ (1976) в изпълнение на Йорданка Христова, втора награда на фестивала „Златният Орфей“ за песента „Не оставай сам“ (1986) в изпълнение на групата „Домино“, първа награда за песента“Студентски романс“ в изпълнение на Боян Иванов на Младежкия конкурс за забавна песен (1977), втора награда за песента „Докога“ в изпълнение на Нели Рангелова на фестивала в Сопот, Полша (1984) и „Сребърна лира“ за същата песен в Братислава (1983). Печели наградата за най-добър аранжимент на полска песен за песента на Чиеслав Ниемен „Едно сърце“ от фестивала в Сопот, Полша (1977). Носител е на три втори награди от фестивала за забавна песен „Бургас, морето и неговите трудови хора“ (1978, 1979, 1980). Песента „По никое време“ в изпълнение на Ивелина Балчева печели Голямата награда на фестивала „Златният Орфей +“ през 1995 г. В началото на 90-те години на 20 в. композиторът създава операта „Кукленика“ по сюжет на Ханс Кристиан Андерсен и стихове на Атила Береш, която е поставена в театъра на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ от режисьора Здравко Митов.

От 1991 г. е музикален ръководител на Ансамбъла на Строителни войски. От 19 февруари до 16 май 2001 г. е временно изпълняващ длъжността генерален директор на Българското национално радио (БНР). От 17 май 2001 г. е аранжор на Биг бенда на БНР.

Има издадени две грамофонни плочи „Избрани песни“ (1984 г., 1987 г.), диск „Прошепнати мечти“ (Златните хитове на А. Бръзицов, „Рива Саунд“) и др.