Джибути – една страна със стратегически позиции от фундаментално значение за световните сили

Текстът на Сирил Бело от Франс прес е преведен от БТА

джибути
Френските и американските военноморски сили проведоха преди няколко дни съвместно учение в залива Таджура в Джибути – поредното доказателство за интереса, проявяван от световните сили, включително Китай, към тази малка страна със стратегическа позиция на Африканския рог.

Близо 500 военни от френския контингент, разположен в Джибути, и петдесетина души от 26-и експедиционен корпус от морската пехота на САЩ участваха в края на март в междусъюзническото военно учение WAKRI край град Арта, на 50 километра западно от град Джибути.

Отплавала от Тулон в Южна Франция на 3 март, мисията „Жана д’Арк“, включваща десантно-командия кораб „Тонер“ и фрегатата „Гепрат“, също бе включена в маневрите, чийто сценарий предвиждаше стоварване на войски и упражнения по евакуация на чужди граждани.

„Имаме някои общи интереси с американците, споделяме една и съща визия за стратегическите ни интереси в този твърде важен регион“, обяснява капитан първи ранг Лоран Сюдра, командир на „Тонер“.

С пустинния си климат и специфичен терен Джибути предоставя особено подходящи условия за обучение на войски. Разположена срещу Баб ел Мандебския проток, четвъртия по мащаби морски маршрут за превоз на горива, страната има и уникално географско положение.

Епицентър на джихадистко влияние

„Безспорно това е причината днес, освен французите, тук да присъстват и ред чуждестранни сили, желаещи да се установят в Джибути – американците естествено, японците, италианците, вече и китайците, а в близко бъдеще със сигурност и саудитците“, забелязва генерал Филип Монтокио, командващ френските сили в Джибути.

През 2011 г. двете страни сключиха договор, според който Франция защитава териториалната цялост на Джибути. Въпреки съкращенията в местния френски контингент (който ще намалее от близо 2000 през 2014 на 1350 бойци през 2017 г.) Джибути остава основната френска база в Африка.

„За нас, французите, това е и чудесен наблюдателен пункт –  изтъква генерал Монтокио. – Джибути се намира точно в епицентъра на цялата  сфера на джихадистко влияние в Африканския рог и южната част от Близкия изток.“

Съединените щати идват в Джибути във връзка с водената от тях борба с тероризма, по-специално в рамките на операция „Трайна свобода“, започнала след атентатите от 11 септември 2001 г.

Около 4000 войници са разположени в лагера „Льомоние“ – единствената постоянна американска база в Африка, за която Вашингтон плаща на Джибути към 60 милиона долара годишно. САЩ я използват за действия срещу сомалийските ислямисти шебаб и срещу Ал Каида на Арабския полуостров.

Освен това, Джибути е сърцевината на военноморските сили, съдействали за драстично намаляване на пиратството край бреговете на Сомалия. Както съобщи командването на операция „Аталанта“ на ЕС, през 2011 г. са били регистрирани 176 нападения, а през 2015 г. – нито едно.

Появата на Китай

От 2012 г. в страната е разположено и седалището на гражданската мисия на ЕС за изграждане на регионални морски способности в Африканския рог (EUCAP Nestor).

Борбата с пиратството привлече в Джибути Япония, чийто стремеж е да защити корабите си, минаващи през близките води. Токио държи в страната единствената си чуждестранна база и според оценки плаща за това 30 милиона долара.

Наемът от тези военни бази е сред основните приходоизточници на Джибути.

Току-що там се появи и друг играч – Китай. През декември 2015 г. Пекин сключи споразумение с Джибути, което предвижда до края на 2017 г. да изгради в страната „морска логистична“ база с възможност за настаняване на 10 000 души, която да гарантира сигурността на огромните китайски икономически и търговски интереси в региона – в транспорта, промишлеността, енергетиката и т. н.

„Китайското присъствие – морско или военно, се вписва в логиката на страна, разполагаща с нужните средства да допринася за мира и сигурността в този твърде неспокоен регион“, обяснява джибутийският външен министър Махамуд Али Юсуф.

При все това изборът да се включи в регионалната „голяма игра“ на Китай, финансиращ вече повечето инфраструктурни проекти на Джибути, носи рискове на страната. Традиционните й съюзници, най-вече САЩ, може да я погледнат с лошо око.