Защо науката не опровергава Бог

Биологията, физиката, математиката, инженерството и медицината ни помагат да разберем света, но толкова много неща от живота продължават да са пълна мистерия

 Digitally generated image showing volcanic eruptions during formation of Earth

Понякога човек попада на текстове и размисли, които ясно и прецизно  формулират неговите вярвания и неговия мироглед, сякаш прочетени от мислите му.

Навръх великденските празници пред очите ми попадна тази статия на Амир Д. Азел за списание TIME, която стряскащо буквално отговаря на горното описание. Сумирането на всичко което четем от Стивън Хокинг който споменава Бог на почти всяка страница в книгите си, на всичко което гледаме по Дискавъри с великия благ глас на Морган Фрийман, и на всичко което знаем от Библията и от религиозните догми, в една кратка статия, която да попадне пред очите ми навръх нашия Великден, няма как да е случайно. Точно както и възникването на Вселената. И ако авторът вече не беше написал този текст, аз самият бих го написал дума по дума, и бих го подписал с огромно удовлетворение.

Преведох статията не за да споря с атеистите, и не за да ядосам дълбоко религиозните. Напротив – момента е прекрасен за размисъл по темата, и за опит за постигане на мир и баланс между науката и религията. Едни казваме Бог, други казват енергия, но всички ние сме резултат на вълшебното съзидание и ако споровете помежду ни останат в разумни граници, те градивно допринасят към познанието и към себеосъзнаването.

А това е прекрасно.

Георги Харизанов

Георги Харизанов

 

 

 

Безброй скорошни книги и статии се опитват да ви накарат да вярвате че /някак си/ науката вече е опровергала съществуването на Бог. Ние вече знаем толкова много за това как Вселената съществува, казват авторите, че Бог просто става ненужен: Ние можем да обясним всички процеси във Вселената без нуждата от велик Създател.

И наистина – науката ни затрупа с несметни количества от разбиране. Тоталната обща сума на човешкото знание се удвоява вече на всеки две години, че и по-малко. Във физиката и космологията ние вече можем уверено да твърдим че знаем точно какво и кога се е случило в нашата Вселена, с точност до малка частица от секундата след Големия Взрив – нещо, което доскоро е звучало безумно. В химията вече разбираме и най-сложните реакции между атомите и молекулите, а в биологията знаем как живее клетката, даваща живот, и човечеството вече има карта на пълния геном. Но дали тази необятна маса знание опровергава съществуването на някаква пред-съществуваща външна сила, която да може да генерира Вселената ни практически от нищото?

Науката печели огромни битки срещу окопалата се религиозна догма още от 19-ти век насам. Малко след 1800-та година намирането на останките на неандерталци в Белгия, Гибралтар и Германия показват че хората не са единствените бозайници с човешка структура, населявали Земята. Фосили и останки от сега изчезнали животни и растения показват как флората и фауната еволюират през хилядолетията, след което умират и отстъпват мястото си на планетата на по-добре приспособили се видове. Тези открития дават силен тласък на още спорната по това време теория за еволюцията, публикувана за пръв път от Чарлз Дарвин през 1859-та година. През 1851-ва Леон Фуко, самообучил се френски физик, доказва категорично че Земята се върти /вместо величествено да стои на едно место, а Слънцето да кръжи около нея/, използвайки специално махало, чието кръгово движение разкрива ротацията на планетата ни.

Геоложки изследвания от същия век също опустошават хипотезата за „младата Земя“. Вече всички знаем че Земята е на милиарди, а не на няколко хиляди години, както някои теолози са си направили труда да изчислят базирайки се на броенето на поколения обратно до началото, дадено от библейския Адам. Всички тези открития безспорно печелят в сблъсъка с литературните интерепретации в Светото Писание.

Но успя ли моредната наука, от началото на 20-ти Век, да докаже категорично че няма Бог, както някои коментатори усилено твърдят? Науката е вълшебен свят, изпълнен със зашеметяващи и чудни познания: Тя ни учи за живота, за света и за Вселената. Но тя не е разкрила пред нас защо Вселената е започнала съществуването си, нито пък какво е предшествало раждането й в резултат на Големия Взрив. Биологичната еволюция не ни е дала и най-малкото разбиране как и откъде са се формирали първите живи клетки и микроорганизми на планетата ни, и как развитите клетки – сложно структурираните изграждащи блокчета на съвременните форми на живот, изобщо са произлезли от по-простите едноклетъчни организми.

Нито пък обяснява една от великите мистерии на науката: Как съзнанието се появява в живите същества? Откъде идват символичното мислене и самоосъзнаването? Кое е това, което позволява на хората да разбират загадките на биологията, физиката, математиката, инженерството и медицината? И кое ни дава силата и разума да създаваме велики произведения на изкуството, музиката, архитектурата и литературата? Науката не е дори близо до обяснението на тези дълбоки тайни.

Но много по-важен от тези главоблъсканици е постоянният въпрос за финните настройки на параметрите на нашата Вселена: Защо всичко около нас е така прецизно съшито и изчислено, осигурявайки практически перфектната среда за появата и съществуването на живот? Този въпрос никога не е имал задоволителен научен отговор, и аз вярвам че на него никога няма да бъде намерено научно решение. Защото колкото по-навътре навлизаме с познанията си за тайните на физиката и космологията, толкова многопластова и невероятно сложна ни се вижда тя.

За да обясним квантово-механичните поведения на дори най-малката частица, се изискват страници и страници от изключително напреднала математика. Защо дори най-малките и прости частици от Вселената са толкова побъркващо сложни? Изглежда има една обширна, скрита „мъдрост“, или структура, или заплетена чернова за дори наглед най-простите елементи на природата. И ситуацията става все по-обезсърчителна с всяко ново разширяване на мирогледа ни за цялостния Космос.

Знаем че преди 13,7 милиарда години едно гаргантюанско избухване на енергия, чиято природа и източник са напълно непознати за нас и нямат дори подобие на елементарно обяснение от страна на науката,  инициира създаването на нашата Вселена. И тогава изведнъж, като от сцената на някаква магия, „Божествената частица“ – бозонът на Хигс, открит преди две години в мощния ускорител на лементарни частици на ЦЕРН, или Големия Адронен Колайдер, се появава практически отникъде и с по някакво чудо дава на Вселената ни нейната маса. Защо се е случило това? Масата се съставлява от елементарни частици – кварки и електрони, чиито тегло и електрически заряд  е трябвало да съвпаднат до невероятни за ума ни тесни граници, за да се случи това което всъщност се е случило. А именно – от разбърканата взривена супа от елементарни частици, съставляваща младата Вселена, отново като по чудо и като пипнато от вълшебна ръка, всички кварки изведнъж се обединяват в клонове и дървета за да формират протони и неутрони, техните електрически заряди се установяват на точните прецизни нива за да привлекат и задържат електроните, които пък веднага започват да обикалят около ядрото, създадено от протоните и неутроните. Всички маси, заряди и сили на взаимодействие във Вселената е трябвало да съвпаднат до невъобразимо точни нива и баланси, за да се формират ранните атоми на материята. По-големите започват да се формират впоследствие в ядените огньове във вътрешността на звездите, давайки ни въглерода, желязото, азота, кислорода и всички останали елементи, които са незаменими за възникването на живота. И разбира се, по-късно ще бъде формирана и двойната спирала на изключително сложната, живототворна ДНК молекула.

Но защо всичко от което имаме нужда за да съществува живота, изобщо се появява? Как е било възможно всичко това без някаква латентна външна сила, която да оркестрира и прецизира танцът на елементарните частици, нужен за първоночалното съставяне на всички незаменими за живота вещества?

Великият британски математик Роджър Пенроуз е изчислил, базирано само на стотиците параметри на физическата Вселена, че вероятността за възникването на обитаем Космос е 1 делено на 10 на 10-та на 23-та степен. А това е число толкова близо до пълната нула, колкото никой не може да си представи. Възможността е по-малка от тази да печелите джакпота на Мега Милиони във всеки един ден, откакто Вселената съществува. Това може би ви дава някаква представа.

Атестите от научните среди се мъчат да обяснят тази проблемна мистерия с предположението за мултивселените – безкраен низ от Вселени, всяка със свои собствени параметри. Във някои от Вселените условията не са подходящи за възникването на живот, а в другите, поради необятната шир на безбройните Вселени, няма как да няма поне една Вселена в която всичко да е наред. Но ако се иска необяснима сила на природата за да създаде една Вселена, каква мощна енергия би могла да създаде безброй?

Затова и изначално чисто хипотетичното наличие на мултивселени не разрешана пролблемът пред науката, наречен Бог. Невероятно прецизните фини настройки на Вселената са очевидният и директен аргумент за съществуването на иманентен творчески субект, който можем /или пък не/ да наричаме Бог.

Липсата на убедителни научни доказателства за противното потвърждават че е абсолютно нужна такава сила, която да форсира и балансира всички съставки и процеси, от които се нуждаем за съществуването ни. Космическите, химичните, биологичните и дори когнитивните параметри трябва да са точно такива, каквито са сега, в този момент.

Науката е религията са просто двете страни на сащия дълбок човешки импулс за разбиране на света, за познаване на мястото ни в него, и за възхищение пред чудото на Живота и на необятния Космос, от които сме заобиколени.

Затова нека ги държим на здравословна дистанция, и да не позволяваме на нито една от двете да узурпира ролята на другата.

Амир Д. Азел за списание TIME

13 Comments

  1. Дали има някаква висша сила някъде във Вселената – възможно е.
    Дали тази висша сила е същата която се описва в религиите по земята – по-скоро не.
    Дали на тази висша сила и пука за всеки един човечец на земята по отделно – едва ли.

    Да, науката не може да обясни всичко, но обяснява далеч повече от това, което може да обясни която и да е от религиите на земята. Дори само факта, че има толкова много религии, които определят Бог по различен начин, показва, че религиите не са истина.
    Също така не бъркайте религия с вяра. Едно е да вярваш в нещо, съвсем друго е да си религиозен. За да си религиозен трябва да си вярващ, но това, че си вярващ не значи, че си религиозен. Вярата е нещо, което може да крепи човека, защото благодарение на нея, може да се спаси, или да направи велико откритие (което да бъде признато от науката), докато религията се опитва да изгради калъп в главите на миряните и да ги контролира.
    Религиите са имали своята роля в историята на човечеството, но заради тях по земята са се водели толкова много войни и продължават да се водят. Служели са добре да обединяват малки групи от хора в по-големи групи, но не могат да послужат да обединят цялото човечество.
    Сега сме 21-ви век и място за религии няма!

  2. Малко се съмнявам, когато някой казва или твърди, колко са съвършени хората. Един човек казва за друг човек, колко е съвършен(т.е. колко е съвършен самият той)?! Че голяма част от животните са къде къде по съвършени. Защо съдим само от наша гледна точка? Обективно погледнато във вселената, единственото същество което се самоунищожава е само човекът. Няма животно което да убива за удоволствие, че и да се хвали колко много други е убило. Дали има бог или не – всеки сам да избере. Прекалено много „по принцип“ постулати и формули има във науката, за да можем да твърдим че е 100% безпристрастна. Факт, който надали някой може да оспори. Всичко е „въпрос на гледна точка“. Един казва, че кафето е вредно, друг че не е. Ама всеки сам избира дали да пие или не. Прекалено много въпроси, а прекалено малко отговори, а от самите отговори, прекалено малко истина.

  3. Аз пък си мислех, че Авицена и Спиноза мнооого отдавна са доказали точно обратното, ама явно авторът на статията ги превъзхожда тия мислители, във всички науки и природни и хуманитарни 🙂

  4. Има и много примери където вярващи стават атеисти. Стивън Хокинг често е казвал и че не ни трябва Бог за да си обясним Вселената. http://www.dnevnik.bg/sviat/2011/05/16/1089955_stivun_hoking_niama_bog_i_rai_tova_sa_izmislici/
    Както казах всеки е свободен да вярва в каквото си иска – затова се нарича вяра – например някой вярват в Елвис, други в Дядо Мраз и така..

  5. Значи вярваме във висша цивилизация, а не можем във висшия Бог? Има много примери за това как атеисти накрая на живота си разбират, че има Бог и стават вярващи.. Нали вярваме на учени- един от учените Стивън Хокинг казва, че вярва, че във вселената има висш разум- Бог! Днес е на мода да бъдеш атеист- не вярвам в нищо докато не ми докажеш, че съществува.. защо не започнем да доказваме, че и нас ни има, че има дърво, слънце, чувства, мисли…На човек му е трудно да вярва в доброто и от там в себе си, в другите, в Бог.. за да вярваш не е нужно доказателство, иначе няма да е вяра, а знание..

  6. Не съм Учен и не се занимавам с изследвания и проучвания. Аз съм обикновен човек и имам своя теория. Аз си мисля,че човечеството е създадено като експеримент на някаква различна Висша цивилизация – как иначе може да се създадат толкова прецизно човеците със всичко необходимо за един организъм да съществува и да се възпроизвежда. Така наречените Божи заповеди,всъщност са законите, дадени ни за да съществуваме в хармония със света. Задавала съм си въпроса,ако Бог ни е създал, Кой е създал него ?, след като сме негов образ и подобие. Никой не може да създаде толкова перфектни създания като хората – всеки орган в човешкото тяло, си има точното място и предназначение. Изключително съвършенство което не се е получило от еволюция. Еволюират във времето само мисленето, интелекта и техническите постижения . Ние човеците обаче сме плод на експеримент и се очаква нашето самоунищожение.

    • Всъщност човеците съвсем не сме перфектни. Може да се позаинтересуваш от безумно лошата архитектура на човешкото око например.

  7. А и между другото католическата и православната църква не отричат явлението еволюция

  8. Статията „доказва“ съществуването на Бог чрез невъзможността на науката да отрече съществуването Му! Т.е. щом не сте доказали, че не съществува значи съществува! Това е несериозно. Теоретично твърдението „Бог съществува някъде във Вселената“ е ненаучно тъй-като не отговаря на критерия опровержируемост – т.е. не може да се опровергае никога поради факта, че Вселената е близо до безкрайна и не може да се претърси цялата – виж тук http://nauka.offnews.bg/news/Skeptik_3/Demarkatcionnata-liniia-mezhdu-nauka-i-nenauka_355.html
    От тук нататък за Бог можем да съдим по това което е „оставил“ – т.е. Словото(Библията). Науката може да потвърди например съществуването на Ноев Ковчег (знаем че в Ноевия ковчег са събрани всички животни оцелели след потопа) – примерно като намери съд с размери описани в Библията, или като намери следи от миграция (фосили) на кенгурута например от предполагаемото място на акостиране на Ноевия Ковчег до Австралия… За нещастие на Църквата обаче няма намерени фосили на кенгурута в Китай, нито фосили на пингвини в Африка. Те.е въпреки целия напредък на науката тя не може да потвърди Ноевия ковчег описан в Словото.
    Ако се поразровите из археологията и геологията ще установите и че геоложките пластове са строго разделени на епохи и не са намирани фосили от различни епохи в едни и същ геоложки пласт – т.е. нямаме фосил на динозавър и човек в едни и същи геоложки пласт. което означава, че динозаври и хора не са живеели по едно и също време и че между петия (деня на сътворение на животните) и шестия библейски ден (деня на сътворение на хората) на сътворение са минали доста епохи…
    Сега да поговорим за случайности. Случайно ли е че Дарвин, който не е знаел какво е ДНК е посочил маймуноподобно за прародител на хората, а няколко столетия по-късно се установява, че хората имат 98% съвпадение на гените си именно с маймуни.
    Не е ясно защо автора на статията намира за нужно да се „оркестрира“ създаването на елементарни частици, маса, спин, атоми, молекули… Когато хвърлите камъче във вода вие ли оркестрирате възникналите концентични кръгове? За рибата под повърхността може би изглежда, че вие го правите , но ние знаем че това е следствие на физични закони. Науката все още няма отговор защо параметрите на елементарните частици за такива каквито ги познаваме, може би едниствения отговор за сега е „защото е факт че съществуваме, ако не бяха нямаше да е възможно да съществуваме“.
    Напоследък много хора се изкушават да посочват колко малка била вероятнстта да самовъзникнат кварки, лептони, молекули, аминокиселини – преди много често се цитираше колко малка е вероятността да самовъзникнат аминокиселини случайно на Земята та да може от тях да възникнат органични съеднинения. И щом е малка значи някой ги е направил на Земята. Е ами оказа се, че ги има и на кометите и в дълбокия космос. Т.е. възникването им може би не е работа на случайно самовъзникване, а на физични закони. Така както посаждането на семка не случайно води до израстване на голямо дърво с листа и корени а заради някакви закони. Т.е. напълно е възможно Големия Взрив да води до поява на живот следвайки закони, а не случайности. Ако един ден намерят следи от органичен живот на Марс (фосил на бактерия например) това случайност ли ще е или Божие дело неспоменато от Него?
    Сега обратно при религията. Принципно всеки е свободен да вярва в каквото си иска, но факт е че Науката не успява да потвърди за сега (въпреки напредъка си) написаното в Словото, а все пак ние знаем за Бог от Словото Му. Някой вярват в енергии, други в нещо вътре в тях – ОК но това не е същото това Нещо описано в Словото, зашото там то си има конкретни проявления – Земята и звездите са създадени с разлика от няколко дена (опровергано научно – Земята е на 4.5 милиарда години а Вселената на 13.8) и т.н. Ако вярваш в оня Бог от СЛовото то не работиш в седмия ден, ако работиш то не вярваш в Бог от Библията а в нещо друго.

  9. Наскоро се замислих как гръдният кош е създаден, за да предпазва сърцето и белите дробове и ми мина през ума, че наистина трябва да има някакъв замисъл. Не знам дали можем да го наречем Бог, но има нещо, което ние едва ли ще можем някога да разгадаем напълно.

  10. Защото не може!
    Хипотезата за Големия взрив, в която вярват повечето учени днес като теория за раждането на света и повлияна и обслужваща теорията на относителността, е недоказана и недоказуема.
    Дори в науката – всяка недоказана хипотеза, повторена 100 пъти вече се приема като неоспорима истина:

    Големият Взрив
    Теорията на относителността
    Земята е на милиарди, а не на хиляди години
    Позитрони и антиматерия
    Квантовата теория
    Кварките
    Космическият вакуум
    В заключение ще припомня известния анекдот, според който само десетина души в света разбират теорията на относителността, но Айнщайн… не е между тях…

    • Защото не може.. всички учени са вярвали в Бог и са казвали, че това което знаят е по-малко от това, което не знаят. Например човек А посети Дубай, а човек Б посети Париж и този посетил Дубай разказва какви неща е видял в Дубай и не вярва на това,което другият е видял. Вярата не е наука и не е нужно да доказва има или няма Бог. Всеки вярва в нещо- добро, зло, надежда, любов, дори и суеверия( нещо което не може да се обясни), защо не и в Създателя на всичко- Бог! Трудно е да повярват хората, че Бог е създал всичко,защото ще видят че наистина го има. Налице са доказателства и чудеса за това,но на човек му е трудно да признае, че има Бог, а само казва „има нещо“ или пък любимото „извънземни“. Вярата и науката вървят ръка за ръка не се отричат..

  11. Бог, Господ, Аллах, „ВИСША СИЛА“ е как само звучи, а???

Коментарите са ограничени.