Политическата ситуация навлиза в нов етап

2609_04q9F9y94T84Hg8haItry9LvdL1M6U

Текстът е от 14 август 2014 г.

 

В интервю пред БНТ в четвъртък, 15 август 2014 година, Бойко Борисов заяви, че ако няма мнозинство в следващия парламент, няма да състави правителство и ще върне мандата. Едновременно с това, той заяви че няма да прави коалиция с Реформаторския блок, а ситуацията в страната е толкова тежка, че до края на годината ще настъпи истинска катастрофа.

 

Антоний Гълъбов

 

Тезата на ГЕРБ, че няма да състави правителство, ако не разполага със самостоятелно мнозинство в следващия парламент не е нова. Това е част от мобилизационната кампания, насочена към колебаещите се избиратели. Новият елемент в тази позиция е категоричното заявление за отказ от съставяне на управляваща коалиция с Реформаторския блок. Достигната бе определена степен на насищане в продължилата няколко седмици размяна на декларации и позиции. След днешното изявление, развитието на политическата ситуация навлиза в нов етап.

 

Стратегията на ГЕРБ ще бъде насочена към максимална мобилизация на избирателите, основана на представата, че това е единствената алтернатива на предишното управление. Тази теза ще проработи по отношение на избирателите, но поставя ГЕРБ в уязвима позиция. Тези около един милион избиратели, които подкрепят партията на Борисов са готови да продължат да го правят само доколкото пред нея има ясна и недвусмислена властова перспектива. Съществена част от тези избиратели не биха били готови да следват партия, която ще остане отново в опозиция, дори и да е спечелила най-много гласове.

 

Политическата теза за предимствата на еднопартийното управление, върху която е изградена част от предизборната кампания, бе подложена на съмнение след предсрочното прекратяване на мандата на правителството Борисов. Вместо да завърши мандата си, правителството подаде оставка през февруари 2013 година и до голяма степен предизвика тежката политическа криза, в която се намираме в момента. В този смисъл, декларация от типа „всичко или нищо“ изглежда по-скоро слаба политическа позиция, отколкото проява на решителност и отговорност, в каквато се опитват да я превърнат от ГЕРБ.

 

Позицията на Реформаторския блок, на свой ред, представлява опит за отговор на асиметрично предизвикателство. От една страна, Блокът е принуден да се структурира в движение, в условия на силен „страничен вятър“, който доведе до появата на паралелната структура на Десните. От друга, РБ изглежда по-готов да спори с ГЕРБ, отколкото с тезите на БСП или с национал-популистките партии. Едновременно с това, Блокът се ангажира с критика към служебното правителство, която не подобрява общото му политическо позициониране. Но, за разлика от ГЕРБ, РБ все още не ориентират посланията и усилията си към предстоящите избори.

 

Новият етап, в който навлиза политическата ситуация се определя от нарастващата неопределеност относно характера на следващото управляващо мнозинство. При възможен силно фрагментиран парламент, с шест и повече парламентарни групи, както и при евентуален отказ на ГЕРБ да сключи коалиционно споразумение за управление, съставянето на мнозинство се оказва все по-проблематично. Поне засега, тенденциите в електоралните нагласи подсказват, че коалиция между ГЕРБ и РБ би могла да изглежда най-разумна и стабилна перспектива за управление. Подобно управление би могло да разчита на парламентарна подкрепа в рамките на 130-140 народни представители. Но, отказът на ГЕРБ от всякаква форма на коалиция повишава шансовете на други, тройни или четворни съюзи, които биха могли да се опитат да съставят правителство.

 

ГЕРБ се опасяват от коалиционно управление. Причините за това са много – преди всичко, необходимостта от споделяне на контрола върху властта. Най-голямата партия в България няма позитивен опит за политическо взаимодействие, основано на равноправно партньорство. В същото време, за разлика от БСП, която винаги е използвала този факт, за да формира около себе си шлейф от сателитни политически формации, ГЕРБ предпочитат да печелят сами, дори и когато нямат възможност да управляват. Коалицията предполага взаимни отстъпки и споделяне на отговорност, а това не се вписва в модела на партия като ГЕРБ.

 

Реформаторският блок също има проблем с коалициите. Основната критика на Радан Кънев, изразена в декларацията за напускането на поста Говорител, бе съсредоточена в това, че РБ се развива като многопартийна коалиция, а не като политическа иновация, която би могла да консолидира усилията на различни по своя характер политически субекти. Преди формирането на устойчив модел на коалиционни взаимоотношения вътре в самия РБ, участието в управляваща коалиция и то с партия като ГЕРБ, би могло да се окаже сериозно предизвикателство.