Цецка Цачева в огледалния свят

Очертава се полярна дилема: или ГЕРБ иска да бие „на всяка цена“, доказвайки, че няма значение кого кандидатира, или съзнателно върви към загуба, за да провокира предсрочни избори и нова политическа конфигурация Снимка: Пресцентър на ГЕРБ
С нейния избор ГЕРБ издигна за президент не централен нападател, а арбитър
Снимки: Пресцентър на ГЕРБ
Снимки: Пресцентър на ГЕРБ

 

Петър Николов, политолог, Нов Български университет

petar-nikolov

С издигането на кандидатурата на Цецка Цачева, премиерът Борисов сякаш изненада повечето политически наблюдатели, които явно се бяха подготвяли за друга развръзка.

И все пак, коментарите не закъсняха, а заедно с тях и съмненията, доколко това е най-добрият и удачен избор… В хора на критиците, разбира се, има много и смислени въпроси, на които самата Цачева тепърва ще трябва да отговаря, но сред тях ясно се открояват четири внушения, които по-скоро показват отдалечеността на огледалния свят, в който коментаторите пребиват от реалната политика, такава каквато е. В общи линии, най-ожесточените критици на кандидатката за президент са единодушни, че:

  • не одобряват външността й
  • не става за президент
  • е аватар на Борисов
  • е слаб кандидат

Нека разгледаме тезите една по една…

Първото обвинение към кандидатката на ГЕРБ е, че не прилича на Моника Белучи. Факт. Цецка Цачева изглежда като нормална българска жена на близо 60 години. Тя изглежда точно така, както изглеждат нашите майки, лели и учителки от училище, които не прекарват времето си в клиники за разкрасяване, защото имат по-смислени занимания от това. Изглежда и така, както изглеждат жените занимаващи се с политика в белите държави, а не в Третия свят. Донякъде прочее физически прилича на друга популярна жена в българската десница, която може да се гордее с една от най-смислените, почтени и отдадени на обществото политически кариери. Става въпрос за Екатерина Михайлова, атакувана години наред по същия груб и просташки начин, който видях днес.

Второто обвинение е, че Цачева няма онази осанка, която критиците явно искат да видят в един държавен глава. Ако трябва да опиша профила на този идеален кандидат (както го разбирам) то той е по-скоро млад и енергичен човек, ново лице което ще има волята да играе контра на изпълнителната власт и да наложи нов дневен ред на обществото. Звучи хубаво, но дали е умно?

Всъщност, както всички добре знаем, българският президент е предимно представителна фигура, която (освен по време на кризи) не трябва да става част от злободневната политика, а да символизира единството на нацията, да я представлява пред света и да балансира умело между партиите в страната, така че да не проличават собствените му пристрастия. Българският президент всъщност трябва да отговаря на едно ключово политическо качество и то е да бъде умерен и балансиран човек, който вдъхва доверие. Защото ако оприличим българската политика на спортно състезание, то ролята на президента в него не е на център-нападател на единия отбор, а на съдия и арбитър. Всичко различно от това, автоматично подкопава институционалния ред и води до Боянски ливади, „Иване, кажи си!“, инженерстването на най-противната коалиция в новата българска история или просто до превръщането ти в бушон на жълтата преса. Е, ако има нещо, на което Цецка Цачева безспорно отговаря, то това е условието да е умерен и балансиран човек, който умее да налага авторитета си без да истерични пристъпи или показване на мускули. И който всъщност абсолютно никога не си е позволявал груб политически език и личностни нападки към опонентите.

Третото обвинение е, че Цачева ще бъде пореден аватар на Борисов (Борисов с пола и други духовитости от този порядък) и няма да може да се еманципира от него.

Всъщност, за да не бъде нечий аватар, един президент трябва преди всичко да е просто силна политическа фигура. Росен Плевнелиев например имаше всички шансове да се еманципира от Борисов (най-вече, докато ГЕРБ за кратко пребиваваше в опозиция), но така и не успя… Защо? Защото въпреки всичките ми лични симпатии към него, Плевнелиев несъмнено беше най-слабия президент в българската история и това личи както от безпрецедентно ниския му за тази институция рейтинг, така и от отказа му да се кандидатира за нов мандат. Защо всъщност един човек с впечатляваща професионална биография и с последователно и принципно поведение в политиката се превърна в слаба, а на моменти дори в бутафорна фигура? Не защото е нечий аватар – той не е, а защото не беше и никога не стана политик. Защото политик не се става в правителството или в някое кметство (там можеш и да си само технократ), а преди всичко в Народното събрание – там, където всъщност се води публичният дебат и където тупти сърцето на българската политика. Без опит от този дебат, няма как един държавен глава да се справи с отговорността си да арбитрира българската политика, просто защото няма да я разбира. Е, Цецка Цачева не просто е минала през Народното събрания, а е първия е повторил мандата си парламентарен председател от много време насам. Което без да гарантира, че ще се еманципира, определено ще я накара да си тежи на мястото и да не бъде ничия холограма.

Четвъртото обвинение е, че Цецка Цачева ще бъде слаб кандидат, едва ли не издигната за да поднесе на тепсия победата на някой друг. Така ли е в действителност? Всъщност не знам. Изборите ще минат и ще преброим резултатите. Дано тогава си спомняме и прогнозите, които днес сме направили…

И последно – преди точно пет години кандидатът за президент на управляващата политическа сила се казваше Росен Плевнелиев. Тогава бая народ се упражняваше върху него с обвинението, че той няма да бъде убеден проевропейски и проатлантически президент на България, дотолкова че когато преди балотажа Иван Костов се наложи да го подкрепя, той го направи под условие, че Плевнелиев ще защитава принципите на Меглена Кунева по отношение на националната и енергийната сигурност на страната… Днес същите хора изказват същите притеснения за Цачева. Дали след 5 години ще я номинират за премиер предстои да видим.

Знам, че с този текст ще ядосам мнозина и не го написах лесно. Уважавам избора на всеки в дясното политическо пространство за това, кого да подкрепя и кого не. И всъщност се отнасям с много симпатия към кандидатурата, както на Трайчо Трайков, така и на всеки друг, когото партиите от РБ и останалите десни можеха да издигнат. Единствената причина да напиша всичко това беше усещането ми, че за пореден път с лекота преминаваме границите на доброто възпитание без въобще да се усещаме, че го правим. Изборите ще минат и ще заминат, но дотогава ще е добре да водим политическия разговор малко по-разумно, без късане на ризи и без пускане на лафчета, които днес ни се струват оправдани, а утре ще се опитваме да забравим.

 

 

19 Comments

  1. Глупаците, на които, според мен, авторът е отделил прекалено внимание с тази дълга статия, са дошли тук и коментирайки са я подкрепили. Илюстрирали, по-точно. Те горе-долу са толкова. Коментиращите, пардон плюещите под статията са около половината от сплотената им и вреслива групичка, радваща се на медийно преекспониране. Точно медийното им преекспониране ги затваря в огледален свят.

  2. ЖАЛКО НИЩОЖЕСТВО Е ТОЗИ УЖ, ПОЛИТОЛОГ, ПЕТЪР НИКОЛОВ ОТ ТОЗИ РАБФАК, ПАРДОН, НБУ, ЛЪЖЕ И КРИЕ, ЧЕ Е НА ЗАПЛАТА ПРИ ТИКВАТА, КАТО НЕГОВ ПАРЛАМЕНТАРЕН ЛАКЕЙ. ЦЕЦКА ПРОСТАЧЕВА Е КАРИКАТУРА НА ЖЕНА, НА ПОЛИТИК, НА ПРЕДСЕДАТЕЛ, ПРОСТО ЕДНО НИЩО – ЦЯЛА БЪЛГАРИЯ Й СЕ СМЕЕ

    • Като Цачева е едно нищо, защо не се радваш бе Иване? Значи вашия безличен кандидат има някакви шансове, ако вие ръбовете не сте доволни и от собствените си заключения, по добре се гръмнете, това вашето живот ли е? Пълна мизерия сте, боже човек се ражда да е нещастен през цялото време???

    • Главните букви използвай по-малко!Те не са аргумент, както и тъпите забележки, че ЦЦ е карикатура на жена? е, ами не е Моника, а иначе си е председател, колкото и да ритате и още много може да се спори,ама с конкретика.

  3. Много слаб текст! Правото на авторът да изрази своето собствено мнение е безспорно, но в самия текст има тежки фактологични грешки, които са недопустими за един политолог, още по-малко за човек, който по един или друг начин твърди, че се занимава с наука.

  4. Много е жалко и за автора, и за приятеля му Биков. Приемах ги като разумни и принципни млади надежди на десницата. Оказаха се голямо разочарование. Срамувам се да чета тази простотия, подписана от Николов.

    • Ами не чети! Само че не бъркай понятията, които употребяваш!

  5. На Данчо Соколов зетя смешен смешен ….На заплатка при Бойко в МСъвет…

  6. Ако г-н Плевнелиев е слаб президент, какво да кажем за крадливия нагаждач и проспал мандатите си Първанов ?!…

  7. Плевнелиев бил най слабия президент. Хахаха, абе алооу, Института за лява политика, вие сте гола вода и кал в ушите.

  8. Плевнелиев беше неимоверно силен Президент, когото историята ще съди! Той за първи път в най-новата ни история се осмели да се опълчи на агресора Русия. За първи път, след Стамболов…

  9. Борисов отново издигна ПОЧТЕНИ ХОРА!

  10. Да сравняваш Тетка Цачева с Екатерина Михайлова си е нелепост.

  11. Само мнението на Радан е експертно,и когато троши пръсти,и когато прави нов десен проект и става президент,Да ЖИВЕЙ!

  12. Авторът е парламентарен секретар на Борисов, редно е да се представи като такъв. Иначе заблуждава, че представя независимо експертно мнение, а не такова на човек на заплата към началника на кандидата.

    • Авторът е Парламентарен секретар на Министерския съвет от 2014 г., когато Борисов беше в опозиция. Не е сменен досега, макар да е от реформаторите.

  13. Заглавието „тетка Цачева в огледалния свят“ да не би да е тънка асоциация с „Бойко Борисов в огледалния свят“, когато му зададоха въпроса КОЙ вижда в огледалото и мънкаше щуротии, а след това замлъкна за 15 дни и никакви публични изяви нарцистичния Боко не правеше, после си направи пошъл ПР, като спря ШУМНО обществените поръчки на фирми на Пеевски и след това ТИХО отново ги върна.

Коментарите са ограничени.