Да изиграеш Анна Каренина, без да бъдеш изигран

Забележителната сценография е 13-ят актьор в „Анна Каренина“, новият спектакъл на театър „София“

14-1

Даниел Димитров

Ето че българско театрално представление може да изглежда естетско – без да е претенциозно, елитно – без да е снобско, и достъпно – без да е халтурно и малоумно. И ето, че трябваше да минат почти три години след премиерата на „Йерма“ в театъра на Армията, за да повторим без притеснение същите думи и за новия мащабен сценичен проект на театър „София“.

Няма голяма вероятност да изиграеш/поставиш „Анна Каренина“, без тя да изиграе теб, без да потънеш в нейните 900 страници и да превърнеш работата си в театрална сапунка, без да превърнеш първата българска сценична интерпретация на великия толстоев роман в поредното заглавие от афиша, а не в събитие.

Режисьорът Николай  Поляков е експерт по руската драматургия и това може би е най-простото обяснение за блясъка на спектакъла, разгърнат в рамките на 2 часа и 40 минути като приказка върху лед. Алюзия за това се създава и чисто визуално от огледалния бяп под, контрастно обграден с тъмни ръкописно изрисувани стени.

Тайната на успеха

Всъщност, забележителната сценография на Марина Райчинова е 13-ят актьор в „Анна Каренина“, който изнася на плещите си не само съдбите на останалите персонажи, но и труда на целия творчески екип. Всички те – пред и зад кулисите, не просто се приплъзват по ледената пързалка, но създават цялостното усещане за една история (неразказана в детайли, но това не е и нужно), която носи в себе си всички послания, приписвани и на литературната творба.

Изневяра, семейни войни, интриги, скандали и задкулисни игри бушуват през ревност, лъжи и лицемерие, забулени в страст и мъст, за да доведат до мъдростта, приятелството, честността и божествената прошка. Всичко преминава пред очите на зрителя като филм, изигран на живо и на един дъх, но с една особеност. Дъхът има вкус и той не е само от димящите през цялото време пури, лули и цигари, а носи неповторимата магия, която може да сътвори само добре играещия актьор.

Съединението прави представлението

Трупата на театър „София“ има поразяващо предимство пред колегите си от другите театри – единство на актьорите, режисьорите и всички останали в храма на Мелпомена. Между тях има взаимна симпатия и дори обич, което си казва думата и има пряко отношение към крайния продукт. Сплотеността на екипа прави силата на представлението.

По думите на Поляков разпределението на ролите е „най-личната и съкровена работа на режисьора и греши този, който я споделя“. Познавам актьорите, изборът ми е рационален, повече логичен, отколкото спонтанно-емоционален, допълва той.

Аплодисментите са за Юлиян Рачков (Льовин), София Маринова (актриса), Юли Малинов (актьор), Милена Гераскова (Доли), Мартин Гяуров (Стива Облонски), Антон Григоров (граф Вронски), Симона Халачева (Кити), Михаил Милчев (княз Шчербацки), Йорданка Любенова (княгиня Шчербацкая), Иреней Константинов (Каренин) и Лора Мутишева (княгиня Тверская).

Мила, която изигра Анна

В ролята на Анна Каренина е непознатата за широката публика 34-годишна Мила Банчева. Побързаха да я упрекнат в незрялост и липса на страст, но това е актриса, която умее да се развива професионално, и то във възходяща посока, за което красноречиво говори дори нейната професионална биография. Затова е въпрос на съвсем малко време постигането на един наистина вълнуващ образ на Каренина.

Мила е завършила НАТФИЗ през 2006 г. в класа на проф. Здравко Митков. Преди няколко години участва в уъркшоп в Ню Йорк при една от най-известните театрални режисьорки – Ан Богарт, и по метода за актьорски тренинг на прочутия японски режисьор Тадаши Сузуки. С него по-късно работи в Япония, в отдалеченото планинско селце Тога. Там е част от заниманията на Сузуки и неговата SCOT Company, запознавайки се с философията на театралните му пърформанси. Любопитната подробност е, че актьорите пребивават в комуна, в която се обучават и работят. Преди това Мила осъществи своята голяма мечта да изучава практиките на традиционния японски театър Но. Няколко дни тя работи в Осака със сенсей Ямамото – известен гуру в средновековната артистична дисциплина.

1 Коментар

  1. Прекрасна постановка.Отлична режисура,модерна сценография и костюми,новост за българския театър__отлична хореография.Препоръчвам на обикновения зрител,като мен,да си достави това удоволствие и гледа спектакъла.

Коментарите са ограничени.