МОСВ изяснили собствеността на 253 от общо 268 „безпризорни” язовира (стенограма)

Видяхте ли как се държат хората в Ню Йорк при код „червено”, пита премиерът

МС заседание

От описаните в началото на м. декември м. г. 268 язовира с неустановена собственост, собствеността на 253 от тях е изяснена.

Контролът върху останалите 15 е поет от областните управители, информира министърът на околната среда и водите Ивелина Василева по време на днешното правителствено заседание. Тя посочи, че по време на наводненията не е имало никакви сигнали за проблеми с техническото състояние на тези съоръжения.

Министърът дава тези данни в отговор на въпроси на премиера Бойко Борисов за състоянието на съоръженията и отговорността на тези, които ги стопанисват.

На оплакването на Ивелина Василева, че хората не обръщат внимание на предупредителните кодове «жълто» и «червено», Борисов прави сравнение между Ню Йорк и Монтанско: «Видяхте ли при код „червено” в Ню Йорк – нито кола, нито човек на улицата. Нито кола, нито човек! При код „червено” в Монтанско цяла нощ вадихме автомобили на хора, които решили, че могат да минават през преспите при затворен път”.

Ето текста на стенограмата от заседането на МС, публикувана на сайта на правителството

БОЙКО БОРИСОВ: Няколко думи от Ивелина Василева по язовирите.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Господин премиер, съгласно решение на Министерския съвет от 1 декември 2014 година бяха взети спешни мерки и бяха възложени задачи за осигуряване на гаранция и сигурност за това, че няма да има проблеми свързани с техническото състояние на язовирите, които са определени в предаварийно състояние. Също така, че ще бъдат предприети бързи действия за установяване на собствеността на 268-те язовира, които бяха определени в предаварийно състояние.

Беше възложена задача за разработването на бързи промени в Закона за водите, съгласно които да бъде определен единен национален контролен орган за контрол на техническото състояние на хидротехническите съоръжения, както и да се въведат строги мерки за това да бъде ясна и да има санкции по отношение на отговорността, ако има пропуски – да бъдат налагани санкции на собственици и оператори на хидротехническите съоръжения.

Съгласно решението бяха сформирани две междуведомствени работни групи с участието на представители от Министерството на околната среда и водите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на земеделието и храните, Министерството на енергетиката и на Министерството на вътрешните работи.

Вече е разработен законът за изменение и допълнение на Закона за водите. Премина общественото обсъждане. Предстои внасянето му в Министерския съвет след приключване на междуведомственото съгласуване и съответно в Народното събрание.

С този законопроект се определя единният държавен контролен орган, който да следи за състоянието на всички хидротехнически съоръжения на територията на страната – Държавната агенция по метрологичен и технически надзор, както и яснота по отношение на отговорността на собствениците и операторите на язовирите.

Междуведомствената работна група, която има за задача да контролира и наблюдава напредъка по решаването на проблема с язовирите в предаварийно състояние, както и установяване собствеността на язовирите с неизяснена собственост до приемането на Закона за водите, извърши следното:

За краткото време в продължение на два месеца бяха извършени поредица от проверки от страна на басейновите дирекции, НЕК, „Язовири и каскади”, „Напоителни системи”, МВР и съответните общини в пълна координация с областните управители и това допринесе до изясняване на собствеността на 253 язовира от общо 268 с неопределена собственост. Останалите се контролират от областните управители.
Язовирите в предаварийно състояние са под непрекъснат контрол от страна на „Напоителни системи”…

БОЙКО БОРИСОВ: Първо, изясни ли се вече кой язовир на кого е, ме интересува?
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: От тези 268, които към началото на мандата ни бяха с неопределена собственост, в момента е изяснена собствеността на 253. Това беше в резултат от усилените и координирани действия.
БОЙКО БОРИСОВ: Сиреч, колко има неизяснени?
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Петнадесет, които се контролират от областните управители и те докладват редовно за състоянието…
БОЙКО БОРИСОВ: Не се знае на кой са, сиреч, все едно са държавни?
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Точно така.
БОЙКО БОРИСОВ: Понеже областите ги контролират вече.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Областните управители упражняват контрол върху тях.
БОЙКО БОРИСОВ: По темата „неизяснена собственост на язовир” нямаме тема.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Държа да подчертая, че по време на наводненията нямаше никакви сигнали за каквито и да било проблеми с техническото състояние на тези съоръжения.
БОЙКО БОРИСОВ: Става въпрос, понеже всяка сряда в 9 часа събирам вътрешния и финансовия министър, НАП, „Митници”, ДАНС, главен секретар, заместник-главен прокурор по различни теми, най-вече увеличаване приходите в държавата, борба с контрабандата, данъчните измами, акцизи и всичко останало. И днес сутринта на срещата поставих въпроса и с изясняването на собствеността. Защото вчера или кога чух, че 70 язовира не се знаело на кого са, чух го по телевизията някъде.

Затова още днес в писмо да се отговори на тази тема и да се приключи и вече всеки да носи отговорност за това, което притежава, или съответно пък тези, които – в случая 15 язовира има с областни управители, да си предприемат всички действия. Дали им трябват тези язовири и ако не им трябват, да ги махат. Ако им трябват… Защото сега както е киша, ще дойде лято и ще е жега и ще им трябват със сигурност за напояване, но темата трябва да е с „да” и с „не”. Няма междинни, средни и повече варианти.

Какво стана Ненчев с „Миджур” с мините?

Първо, искам да благодаря на всички министри от Дончев, Ненчев, Вучков, Калфин по социалните дейности, Ивелина и Лили (ако пропусна някой не е нарочно), които на място контролират, действат, вземат решения. На жандармерията, на полицията, на пожарната, на армията – особено в Смолян на алпийския батальон. Много надеждно и успокояващо беше за хората, защото като гледахме реката какво чудо е и каква стихия е. Сега съответно Вучков, това е пък хубаво, че на място присъстваш, защото в междуведомствената група като слушаш какво ти докладват, ти съответно вече си го видял.

За това дай, Боже, да спрат, макар че в събота и неделя пак дават обилни валежи, а е лошо че почвата вече действително не може да поема, особено там, в тези глинести почви около Ямбол, Сливен и надолу Елхово. И проблемът е сериозен. Факт е, че тези климатични промени такова изпитание няма да е епизодично, няма да е временно, ще бъдат чести и за това трябва действително да знаем какво правим допълнително по темите да ги предотвратяваме.
Вучков!

ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ: Господин премиер, накратко да кажа някои изводи, които ми се оформят, като се случиха особено през последните дни.

Първо, за първи път правим по-мащабна предварителна евакуация на хора. Трябва да ви споделя, че хората се отнесоха с разбиране към това. Колкото и да е неприятно да си оставиш имота за един-два дни, а и животните (защото много от тях имат селскостопански животни), хората го възприеха. Бяха настанени в прилични условия, Българският червен кръст помогна много за прехраната и отоплението, а полицаите помогнаха да няма мародери, защото имаше и такива инциденти – с мародерски набези, но въпреки това и като изключение мога да ви кажа, че имаше някои хора, особено в село Одринци, Добричко, които до последно отказваха да се евакуират доброволно. По-добре е да ги евакуираме доброволно, предварително, вместо след това… знаете за какво става дума. И мисля, че тази предварителна евакуация, която направихме в няколко села във Варненско и в Добричко, беше добър пример и в бъдеще да се спазват указанията. Хората общо взето спазваха указанията.

Второто, което прави впечатление – масово липсват застраховки на домашно имущество. Повечето къщи са с много ниски данъчни оценки и пазарна стойност и премията, която трябва да се внася годишно като вноска, не е никак висока, но това е проблем. Това е проблем. Не можем да укоряваме винаги хората, но в същото време да даваме добри примери с хора, които са си застраховали имуществото.

Няма да забравя, ако ми позволите да ви разкажа, в Берковица, когато бяхме септември месец, една възрастна жена – бивша учителка, на улицата, на която помагахме (госпожа Бъчварова беше с мен точно тогава в екипа), беше най-пострадала с къщата на улицата успоредно на реката в Берковица, където имаше много голям проблем. Къщата й беше най-пострадала, обаче тя се измъкна с най-малко щети. Единствената жена, която си беше направила застраховка на къщата от цялата редица къщи! Никой друг нямаше застраховка. Просто трябва да стимулираме хората да си правят застраховки.

Трето, което като извод искам да насоча внимание, е междуведомствената комисия. Аз я оглавявам пръв сред равни, тя е от много институции. Първото заседание за тази година ще бъде към края на февруари. Искам приоритетно там да насочим средства за превенция и да подпомогнем, разбира се, и на хора, доколкото е възможно. Общините започнаха да си изпращат комисии, които конкретно да си направят своите разчети и да спазват юридическата процедура, за да може да се предложи нещо, ако трябва, на междуведомствената комисия. Но все пак искам да подчертая, че тази комисия има за цел да възстановява преди всичко публична инфраструктура – държавна или общинска. Това е смисълът от създаването на тази комисия, а не толкова да възмездява разрушения върху частни постройки. Трябва да намерим начин да стимулираме хората да си застраховат имуществото.

Само мога да ви кажа като информация – годишният бюджет на тази комисия е около 70 милиона лева. В момента в нея има внесени искания за над 410 милиона лева и всички са неотложни, животозастрашаващи, спешни, но ще приоритизираме нещата, така че да откликнем и на кметовете, и на областните управители, а и в случаите на неотложност – и на хората, които пострадаха от тези бедствия.
Благодаря ви.

БОЙКО БОРИСОВ: Дончев!
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: На първо място, един принципен коментар. Изключително важно е да се направи анализ каква част от пораженията от бедствието се дължат на стихиите на природата и каква част се дължат на стихиите на човешките грешки, защото със сигурност имаме дял на едното и дял на другото.

Трябва да са ясни няколко неща. Нито по принцип реакцията да се търси вина в конкретния политически ръководител (разбирайте министъра) е правилна, нито, например, е правилен подходът да търсим вината във виновните за измененията в климата. Всеки случай, доколкото има виновен човек, си има конкретен виновен. До момента има заведени 17 проверки и досъдебни производства по всички регистрирани случаи – незаконна сеч, незаконни постройки, лошо стопанисване на язовири, и аз се надявам прокуратурата бързо да завърши тези случаи. Както и съм убеден, че това едва ли е целият спектър от виновните.

Важно е друго. Настоящите бедствия се дължат на изключително кратки, но интензивни извалявания, на първо място. На второ място, поради резките температурни амплитуди, които имаме. Имаме ниски температури, снеговалеж, натрупване на снежна покривка (казвам ви го като човек, който е бил на много от местата) и вдигане на температурите над 10 градуса и интензивно топене на снега за много кратко време. Това е непозната ситуация за нас в исторически план или поне изключително рядко срещана.

БОЙКО БОРИСОВ: То е същото и за Турция, и за Албания, и за Македония, и за Сърбия – целият регион. Не го е имало и затова е непознато.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Както и ураганните ветрове, които има в редица региони.
В този смисъл това е един призив към всички колеги, ще видим как ще го институционализираме. Редно е едно принципно преосмисляне на начина, по който се работи, като започнем от нормите, свързани най-вече с публичната инфраструктура. Примерно – дебит на дъждоприемните шахти в урбанизираната територия, подпорни стени, концепцията за корекция на речните корита. Има теоретични спорове дали голяма част от направените корекции през последните години носят ефекта, който трябва да носят и дали дори не ускоряват ефекта от водната стихия. Но това е процес, който трябва да тече сега. Много не искам да започне след втората, третата вълна бедствия, а трябва да използваме повода. Това са няколко министерства – и на околната среда и водите, разбира се Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на транспорта, после е Министерството на земеделието и храните. Ако погледнем статистиката, площта на гората в България се увеличава, само че възрастта й пада. Възрастта й пада, гората става все по-млада, говорим за млади дървета, които нямат същата възможност като старата гора да абсорбират вода и да задържат водни количества.

Трябва да се преосмисли изобщо държавното управление и регулацията в редица сфери, ако говорим за превенция. Доколкото до реакция на място и наблюдавайки процеса в предходните години считам, че всички служби – като започнем от МВР, армията, общински служби, са извървели много голям път напред от гледна точка на координация и скоротечност на работата.
Последно, преповтарям темата с единния контрол. Ако имаме колективна отговорност, това е като колективен брак, в който участват трима-четирима души и не е ясно кой за какво е отговорен. Няма да имаме прогрес по темата, ако не е ясно кое ведомство точно за какво отговаря. Това включва всичко – от горите, достигайки до язовирите.
И последно по темата – подпомагане и обезщетяване на частните собственици. Стара тема, коментирана в предходните години. В рамките на този месец заедно с колегите, на първо място от Министерството на финансите и Министерството на вътрешните работи, ще представим на българската общественост предложението ни за модел, по който да се случва това. Това е обмислено през последните седем или осем месеца, правейки анализ и на практиката в България, и на международния опит.
Благодаря ви.

БОЙКО БОРИСОВ: Павлова!
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Уважаеми колеги, използвам случая още веднъж да кажа, най-вече и на министър Вучков, тук присъстват и областни управители. Тук на Министерски съвет миналият месец утвърдихме механизъм за фонда за солидарност и как България да кандидатства.
Миналото бедствие, за мое голямо съжаление, не можахме да кандидатстваме – бедствието, което беше буквално преди месеци, защото се оказа, че съгласно правилата на фонд „Солидарност” не събрахме достатъчно финансов обем като щети, за да кандидатстваме за бедствието, и давам пример за Югоизточна България. Минимума, който можем да имаме като апликационна форма, като заявка за бедствие, беше 140 милиона, а щетите бяха по-малко от тези 140 милиона и за това не можахме да кандидатстваме.

Този път имаме много области, които пострадаха и щетите са много, и свлачищата.
Съгласно утвърдения механизъм имаме осем седмици от настъпването на бедствието, което означава най-късно до 26 март, можем да съберем и комплектоваме от всички области една обща апликационна форма, с която да кандидатстваме в европейския фонд „Солидарност”.
За целта, съгласно утвърдения механизъм, всеки областен управител трябва да изпрати детайлно проектите, щетите и описанието на междуведомствената комисия, тя да ги разгледа и приеме, след което ги предоставя на Министерството на регионалното развитие като управляващ фонда „Солидарност” и ние ще кандидатстваме. Но тук трябва пълната мобилизация, най-вече на всички областни управители, да съберат и опишат…

БОЙКО БОРИСОВ: Разбрах те. Една заповед от мое име за дата областните управители на засегнатите области да дойдат тук, да им поставим триседмичен срок, за да имаме време да влезем в осемседмичния. Така че това най-лесно става – да се подготви и още понеделник-вторник да ги извикаме тук и да им се даде пряко задачата.
Христо Иванов!

ХРИСТО ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин премиер. Само една бележка.
Аз съм разпоредил на директорите на затворите и местата за лишаване на свобода да се свържат с кметовете и областните управители на засегнатите места, защото има практика и тя при предишни подобни случаи показва, че добре работи – при разчистване на последиците да се включват лишени от свобода. Директорите на затворите знаят и имат готовност да организират това нещо по подходящ начин.
Просто за информация да се знае, че има такава възможност.
Благодаря ви.
БОЙКО БОРИСОВ: Чудесно, те като работят им се води два за три.
Ивелина Василева.

ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Уважаеми господин министър-председател, във връзка с коментарите искам да подчертая и още нещо друго, предвид на това, че ставам и свидетел на такива екстремни явления.
Знаете, че в Министерството на околната среда и водите непрекъснато се следи нивото на реките и състоянието на водните обекти. Изпращат се предупреждения своевременно. Това, за което е необходимо наистина повече внимание – при код „червено”, „оранжево” и „жълто” съответно всички да внимават, особено при код „червено” – тревога, наистина да не излизат от домовете си и хората да бъдат внимателни. Институциите са уведомени своевременно и вземат всички мерки за това да не се допуснат щети и рискове за здравето на хората.

БОЙКО БОРИСОВ: Видяхте ли при код „червено” в Ню Йорк – нито кола, нито човек на улицата. Нито кола, нито човек! При код „червено” в Монтанско цяла нощ вадихме автомобили на хора, които решили, че могат да минават през преспите при затворен път. Така че, макар и бавно, все пак моите наблюдения са, че започват хората да обръщат внимание като им се каже „жълто”, „червено” и т. н. Но направи ми впечатление в Ню Йорк – разчистиха веднага и пътища, и всичко, защото няма коли, няма кой да пречи, няма паркирали, няма задръстени, около които да са станали преспи. Така че всичко си има и своите последствия от глупостта.
Ненчев!

НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Уважаеми господин премиер, уважаеми колеги, оказахме пълно съдействие по отношение на наводненията и в Смолян, и в Попово, бяхме във връзка с областните управители там, където имаше засегнати места, и с кметовете. Според мен беше създадена изключително добра организация. Имаме готовност и за вбъдеще да окажем съдействие при всеки конкретен случай. Разпоредил съм да бъдат във връзка…

БОЙКО БОРИСОВ: Включително, Калфин, имай предвид, че военните имат и кухни, стане ли необходимо.
НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Бихме могли с подвижни кухни и не само това. В Елхово, тъй като там положението продължава в някаква степен да бъде критично, съм предоставил едно поделение, което би могло да послужи за евакуация – то е на високо, освен за хора, и за животни. Във всеки един конкретен район съм разпоредил да влязат във връзка и с областната управа, и с кметовете и считам, че е създадена изключително добра организация. Пък и получих много висока оценка от страна на областните управители и кметовете.
Що се касае за мините. Няма, очевидно, възможност в България да бъдат утилизирани в кратки срокове. Ние продължаваме да мислим. Имаме готовност, вече споменах на едно от миналите заседания, за тази немска линия, която би могла в кратки срокове да ги утилизира и, разбира се, струва пари. Въпросът ми към министър Горанов е дали бихме могли някакъв заем поне да получим, ако не друго, за да инсталираме тази камера.
БОЙКО БОРИСОВ: Добре, защо Германия – имат линии, не са ги взели от Гърция да ги утилизират, а ние сме ги взели, в смисъл – в България, където с чука и с длетото са ги утилизирали, и сега да се чудим как да свършим работа. Този частник, който ги е докарал тук, да си плати това, че ги е докарал в България. Как така? Не стига, че ги е докарал, а сега да дадем пари да му ги утилизираме! Той може и пари за печалба да си е взел предварително.

ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ: Въпросът е, че трябва да придвижим напред решаването на този проблем, защото шест поста стоят вече два месеца и половина.
БОЙКО БОРИСОВ: Вучков, чуйте се с главния прокурор. Вижте докъде и как и на този собственик да му се търси отговорност, да му се зададат въпросите. Хубаво, ще извадим пари и ще ви дадем заем, ние ще ги върнем тези пари.
НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Въпросът е, че и ние имаме около пет-шест хиляди тона, които трябва да бъдат утилизирани, и една такава камера би свършила чудесна работа. И нашите складове са препълнени с взривни вещества, които са с отпаднала необходимост.
БОЙКО БОРИСОВ: Професоре, заповядай!
ТОДОР ТАНЕВ: Господин премиер, колеги, слава Богу, този път нямаме училища и детски градини сериозно повредени, с малки изключения, може би Шабла. Там има един физкултурен салон, който е в много лошо състояние. Покривът е опасен. Може би там ще трябва малко финансова помощ, не знам как ще бъде.

Имам два въпроса и се обръщам най-вече към двама-трима колеги, които споменаха такива неща преди малко. Може би застрахователната политика на министерството за догодина трябва да се промени, защото ветровете и наводненията ще създават все повече проблеми и моля за колегиална помощ в това отношение.

Второто е, че при направената от мен проверка по страната (сега последния път специално обърнахме внимание върху това) доколко са подготвени учениците, да го кажем, за действие при аварии и бедствия. Въпреки една стратегия и документи, които са сравнително от скоро време, от две-три години правени, положението е критично. Затова се обръщам към всички колеги тук, които чувстват, че могат да помогнат, за създаването на по-адекватна документация и съответно мерки. Нека да бъдат така добри да се обадят в рамките на няколко дена преди следващия Министерски съвет, за да може да направим необходимото да не се случи нещо с децата. Това е повече от застраховка.
Благодаря.
БОЙКО БОРИСОВ: Приема се.