Изкупеното поколение

Евгени Петров
Евгени Петров

 

Евгени Петров

 

Ние не сме изгубеното поколение, драга ми Гертруд*. Ние сме изкупеното поколение.

Трябва да е вярно, защото се повтаря всеки ден от много години. И трябва да е страшно, защото не засяга нашето „имам”, а нашето „аз”. Защото засяга не това, което имаме, а това, което сме. Съвестта ни, морала ни, волята ни.

Купуват гласа ни на избори. Струва между 20 и 100 лева в зависимост от сергията и купувача. Бюлетината за всички е с еднаква тежест – ромската, селската, професорската, лидерската, младежката, пенсионерската. Брои се за едно. Това е пазарната стойност на гласа ми. Независимо, че моят не се продава. Оня, другият струва толкова. Значи и моят.

Всеки ден чуваме за купени медии. За купени журналисти. Социолози. Политолози. Политици. Цели НПО-та. Цели браншове. Те са купени от едните. А тези с противното мнение са купени от другите. От противника. От врага. Излиза, че няма свободна воля, чиста съвест и морал. И не може да ги има, защото едните ни казват, че другите са купени. И обратното. Празно няма.

Купени са протестиращите. От ГЕРБ, Сорос и кръга „Капитал”. Купени са и контрапротестиращите. От БСП, КТБ и Путин. Такива простичко казано хора със свободни убеждения, които протестират и контрапротестират по съвест няма. Заето е. Мястото е купено. Такова животно няма.

Купени са и студентите. От едните посочени по-горе. Купени са и контрастудентите. От другите, също посочени по-горе. Мисълта дори, че някой може да действа „безплатно”, по съвест и убеждение, отдавна е отхвърлена.

Внушението, че духовните стойности са заменени изцяло с парични, материални ни поглъща все повече и повече

Колко струваме? Нищо не струваме. Машина за данъци. Ясла за бюрокрацията. Бутафорен скелет на бутафорна държавна фасада за фирмените табели на институциите. Политически параван за „демократична” реализация на лични амбиции за богатство и власт по олигархичната схема „пари-власт-пари прим”. И параванът нищо не струва – овехтял от използване, дриплив от бедност, прокъсан от вечно дърпане. Изтънял до прозрачност, защото всички виждат циничната вакханалия зад кулисите.

Вече не питам колко струваме. Питам се за колко ни продадоха. И колко взеха? Тогава ще разбера колко струваме. Но ще бъде късно.

Има и друг начин да разберем колко струваме. Но ще бъде трудно.

*Гертруд Щайн. Който не знае – да пита Гугъл.