ЗАГЛАВИЯ

Още веднъж за абортите и за века в който живеем

Петър Николов

Петър Николов

 

Петър Николов, политолог, Нов Български университет*

Почти полунощ е, а аз седя в малък уютен ресторант, в компанията на няколко симпатични момичета. Разговорът е интересен и приятен и прескача с лекота от въпроси от сферата на изкуството, през светски клюки до задължителната политика. За разлика от мен, събеседничките ми са либерални, гордеят се с широтата на възгледите си и се забавляват с моите тесногръди разбирания. Снегът навън спира, дървата в камината догарят и вечерята сякаш върви към своя естествен завършек, когато се разразява бурята…

„За мен е странно, че в България никой не проблематизира правото на аборт… „

Казвам това изречение без да искам. Свикнал съм с реакцията, която то предизвиква и затова обикновено избягвам темата, освен в случаите, когато съм в преднамерено заядливо настроение. Днес не е така. Имам нужда от спокойствие, а не от излишни спорове. И не искам да обиждам ничии чувства и душевни нагласи. И все пак някакси съм произнесъл фаталните думи.

Реакцията е мигновена!

„Как можеш да кажеш такова нещо?“

Знам, какво ще последва, но вече нямам право да спра…

„Какво съм казал?“

„Амиии… ти – какво, да не искаш да забраниш абортите?“

„Просто смятам, че не е нормално в едно общество да няма никакъв сериозен глас, който да предупреждава, че абортът е нещо лошо…“

„Ти не си добре!“

„Защо? Какво му е доброто на това, да защитавам правото да се убиват неродени деца?“

„Как можеш да кажеш такова нещо?“ (втори път)

„Ами просто казвам, каквото мисля.“

„Това е мракобесие! Да не сме в Средновековието? Ти още малко ще поискаш да върнеш и инквизицията…“

Опитвам се да обясня простичкия факт, че убийството на деца има много повече общо с практиките на инквизицията, отколкото забраната на убийства на деца. Но срещам ледени погледи и нито капка съчувствие. Опитвам се да продължа:

„За мен абортът си е убийство. Убийство на невинно детенце. Не е мракобесие да се забранят абортите. Мракобесие е да са разрешени. Аргументите, които защитниците им използват са идентични с тези, които национал-социалистите са използвали за да защитят евтаназията на хора с умствени и физически увреждания (те не са точно хора, да ги оставим живи означава да ги обречем на страдание). А дъното на всичко са аргументи от типа на – колко е трудно да се гледат деца от млади момичета и т.н. Да, трудно е. Хайде да ги избием!

Контрааргументът е кратък и ясен:

„Това не са деца. Това се фетуси. Дете става чак след като се роди…“

Решавам, че след като говоря с либерали трябва да използвам аргументи, които те ще разберат:

„Дехуманизирането е важен елемент по пътя на това да легитимираш в обществото един геноцид. Ако например решиш да избиеш инвалидите, психически болните или евреите, първо трябва да кажеш, че те не са хора. Можеш например да ги наречеш подчовеци. Тогава става някак по-лесно: „Да евтаназираме ли подчовеците?“ „Да, те са подчовеци, не са хора. Нямаме морален проблем.“ Същото е и при бебетата. Няма да ги наричаме бебета, а фетуси. Става някак по-леко. „Ще абортираме ли фетусите?“ „Да, те са фетуси, не са хора. Нямаме морален проблем.“ Да ама не. Евреите са си хора. И неродените дечица също.“

На мен лично ми се струва, че доводите ми са железни, но погледите насреща ми от гневни, започват да стават съчувствени. И съчувствено ми се обяснява, че съвременното общество е достигнало степен на развитие (харесва ли ми, или не) в контекста на което е невъзможно да принудим жената да отгледа нежеланото си дете.

Опитвам се да отговоря, че за мен степен на развитие, в която се избиват деца не е степен на развитие, а степен на упадък. Всъщност някога точно такава степен на развитие са представлявали инквизицията, концлагерите, и насилствената стерилизация. А тогавашният мейнстрийм, също както и днешният, вероятно е обяснявал, колко е цивилизовано всичко това…. Тук вече събеседничките ми изгубват търпение и рязко заявяват, че като мъж аз нямам право да говоря по този въпрос, че това е право на жената върху нейното си тяло и че повече няма да разговарят с мен.

Опитвам се да вмъкна, че явно все пак това не е точно тялото на жената и че е абсурдно до третия месец да приемаме едно дете за част от нечие тяло, а от четвъртия за човешко същество. Питам и как точно се изчислява, кога свършва третият и кога започва четвъртият месец. Ами ако объркаме? Ако закъснеем с 10-15 минути, значи ли, че абортът на фетус вече се е превърнал в убийство на дете?

„Не. Спри!  Няма да говорим повече. Това е абсурдно. В кой век живееш ти?“

Огънят в камината изгасва напълно, келнерите са изнервени и скоро компанията ни се разпуска. Когато окончателно се разделяме, аз решавам да се прибера пеша по красивите заснежени софийски улици, разсъждавайки върху основателния въпрос – в кой век точно живея…

Роден съм през 1979 г. Това се пада общо взето в 20-ти век, същият този, който донесе на човечеството арменския геноцид, голодомора, двете световни войни, комунизма, национал-социализма, холокоста, концлагерите, атомните бомби и да – легализирането на абортите. Легализирането прочее е измислено не от друг, а от Владимир Илич Ленин, аргументирано е като „защита на елементарни азбучни права на гражданите и гражданките“ и през 1920 г. – претворено в закон. Оттогава до днес, жертвите на легални аборти по света са някъде около милиард и половина души!

Иначе сега сме 21-ви век. Вече да се говори за права на гражданите и гражданките е почти досадно. Има нови и вълнуващи каузи като например тази да се бранят правата на животните (кауза, която също датира от 20-ти век и първият й защитник е Адолф Хитлер). Странното обаче е, че едни и същи хора, които са толкова чувствителни към правата на животните, показват пълно пренебрежение към жертвите на аборти.

Защо?

Защото 21-ви век е век без Бог. Или по-скоро с Бог сведен до псведорационалната вяра в някаква положителна енергия. Защото 21-ви век е век без грях. Понеже, когато няма Бог, няма божия воля и божествен гняв, то не може да има и грях. Както не може да има добро и лошо, красиво и грозно, правилно и неправилно. Затова 21-ви век е век на относителността и в него няма нищо абсолютно, освен може би общественото мнение и гражданските права. Някои харесват този относителен век, с неговите относителни принципи, относителни ценности и относителни постижения. Аз обаче не съм сред тези някои…

Така че мога да си призная. Явно не съм човек нито от 20-ти, нито от 21-ви век. Израсъл съм с ценностите на 19-ото столетие и не ме е срам от тях. Харесвам картините, паметниците и сградите от онова време. Харесвам книгите на романтиците и вярвам в смелостта на героите им и в щастливия им край. Възхищавам се на благородството у мъжа и на красотата у жената. Виждам красивото във всяко Божие творение и не се срамувам да го различавам от грозното. Вярвам в абсолютното добро и в абсолютното зло. Вярвам и в абсолютната любов. А също и, че има както видим, така и невидим свят. Всъщност направо като човек не от 19-тото столетие, а от Тъмните векове, вярвам дори в силата на иконите и в мощите на светците.

Да, аз съм назадничав и ретрограден. И заради тази своя назадничавост и ретроградност, вярвам, че човекът има безсмъртна душа. Вярвам, че тази душа се ражда със зачатието, а не на границата между третия и четвъртия месец на бременността. И, че който има душа – вече е човек в пълния смисъл на тази дума.

Като човек от миналото, аз убедено вярвам, че никой, дори и неговата собствена майка, няма правото да отнема живота на невинно човешко същество. Общественото мнение и гражданските права свършват там, където започват да погубват човешки животи. Защото, скъпи мои приятели от 21-ви век, всеки фетус, който не убиете, утре ще стане човек, той ще расте, ще се радва, ще страда, ще обича и ще гради. Точно като Вас и като всяко друго помилвано човешко същество, животът му ще създаде нова вселена и няма никаква гаранция, че тази вселена няма да бъде по-красива и по-истинска от Вашата. Смилете се над душата му и може би ще спасите своята!

*Шрифтовите акценти в статията са на автора

43 Comments

  1. (Ѿ тази нощ и час ей в тоя миг застъпвам аЗ!)

    Уви, не всеки ембрион пораства до човек. На всеки трима двама не достигат даже там в стена утробна да се сврат и с кървавия тек избавят се от този свят и плисват в моЙ казан. Небесното ни Татенце е тъй разпоредил – некръстени душици да прииждат в моЯ двор. Жестоко и прекрасно е, но не бъди унил – и ти си грешен, клетнико, и теб те чака мор!

  2. Поздравявам Ви за направения избор! Хубаво е да имате право на избор, нали?

  3. Аз пък искам да разкажа на господин Петър Николов моята история и ще се радвам, ако ми отговори. Съжалявам, че не съм била сред тяхната компания. Не заради огъня и виното, а защото обичам разговорите между хората в търсене на истината. И аз по сърце съм старомодна и романтична. Но като че ли не срещнах нито един рицар, макар и да мечтаех. И аз не съм била истинска „дама“. Сама стигнах до извода, че мъжете искат две неща – ти да им се отдадеш (физически) и да не ги обвързваш с никакви изисквания. Примирих се с такава връзка. Да изискваш любов не можеш, нямаш право. Връзката не ми доставяше нито радост, нито удоволствие, но бях много влюбена. „Ходихме“ две години, накрая забременях, той поиска да „направя аборт“, както се изразяват, аз не можах – този път не отстъпих, и той ме остави. Много гневен, с думите „И кой ще има ПРАВА над това дете!“ Родих и бях едновременно нещастна и щастлива. Нещастна, защото нямах мъж, а мъжът, когото обичах, ме разиграваше и накрая се върна при предишната си приятелка, и ми го представи по безумен начин. Щастлива – защото имах син! Господин Николов, моля ви да говорим още. Нека не оставяме темата недовършена.

  4. Два въпрос към религиозните противници на аборта!

    1. Защо приемате за нормално, монасите и монахините да нямат деца?
    Те имат милиони сперматозоиди и стотици яйцеклетки, но предпочитат да не ги използват и да бъдат – стерилни. Това не е ли личен избор да не уважаваш живота?
    Още повече, че в момента науката дава възможност да се зачене и без секс, т.е. без грях? С какво тези хора са по-различни от хемосексуалните например, които по-принцип биологично нямат възможност да имат деца? От гледна точка на обществото монасите и монахините са безплодни и ЕГОИСТИЧНИ!

    2. По време на гражданската война в Босна и Херцеговина от 20 000 до 50 000 жени-мюсюлманки са изнасилени от сърби-християни. Многократно, имали са лагери където са държали такива жени и са ги ползвали само за секс. Това се е правило с цел религиозно и етническо прочистване, съвсем целенасочено. Тези зверства са ставали със знанието на Сръбската Православна Църква.
    Как смятате, трябва ли тези жени да отгледат деца заченати с омраза? Ще им дадете ли правото на личен избор?

    • Имаше един много хубав сръбски филм точно на тази тема. Там жената роди и запази детето си. Накрая дори умря за него. Филмът се наричаше „Спасителят“. Намерете го.

      • Да, много жени са държани толкова дълго в лагерите, че са раждали там, или не са могли да вземат своето решение.
        Щом е сръбски филма, ясно. Те са извършвали зверствата все пак.

  5. Най-странното е, че бездетни брадясали мъже, облечени в рокли живеещи в затворени мъжки общества умират да се занимават със сексуалният живот на жените.

    Има медицински показатели какво е и какво не плод. Какво е живо и какво не живо. Прави са горните коментиращи, че по тази логика и сперматозоидите и яйцеклетките трябва да се считат за живи същества. Не случайно в католицизма са против контрацептивите!

  6. Индия, Бангладеш, Пакистан – където абортите не са разрешени, но изнасилванията и убийствата стават всеки ден и родителите продават децата си за роби, поради отчаяната мизерия.
    Авторът няма представа за това, което е написал, макар да се води „политолог“. Измисления диалог в този пасквил вече не е тема за размисъл дори в Ирландия.
    А защитниците на правата на неродените деца в САЩ, откъдето авторът черпи своя устрем така са си повярвали, че са „защитници на живота“, та във фанатичния си устрем взривяват клиники за аборти и убиват живи и здрави хора, пациенти и персонал, само защото за тях няколко неродени клетки са по-важни и ценни от живите хора, които родителите са отгледали и образовали.
    Благодаря за размислите за вярата в душата и как се вмъква тя в оплодената зигота.
    Остава да разрешим и философския въпрос – отде иде самата душа, от сперматозоида или от яйцеклетката?

    • В Индия абортите не са забранени, напротив – там се извършват огромно голичество аборти на момичета в утробата на майките им, защото в Индия момичета не са желани деца. Поради там това има населени места, където съотношението мъже-жени е вече 8:1.

  7. Аплодисменти за автор! Аз като жена съм напълно съгласна с него. Никога не бих посегнала на детето си. Достатъчно съм интелигентна, за да се предпазя от бременност , ако сметна, че не мога да поема грижата за дете.Това е такава привилегия и благословение, да дадеш живот.
    А всички, които защитават аборта, замислят ли се, че те самите НЕ СА ПЛОД НА АБОРТ.

  8. Ако абортът е убийство, то свирката е канибализъм!

  9. Докато бебето е в тялото на майката, тя може да го прави каквото си иска, включително и да го абортира. То още няма съзнание, не е формирано и не е убийство да се абортира. Иначе по същата логика дайте да забраним мастурбацията или сексът с презерватив, защото всеки пропилян сперматозоид е едно убито дете.

  10. Ами защитниците ще ги питам само едно: ако дъщерите им бъдат изнасилени и забременеят, ще защитават ли правото на живот на още не роденото дете? То сега и без това от 12 до 20% от новородените са сети от други сеячи в градината на уж собственика. Та оставете жените сами да се разпореждат с този свой орган, който им носи едновременно радост, мъка и немалко пъти смърт.

  11. Материалът е добър, макар че имам забележки за иронизирането правата на животните:ако приемем, че бебето в третия месец има права заради усещанията си, кравата на една година също има такива права на живот. Но да започнем от това, че трябва да се смени терминологията. Нека вместо „аборт“ се казва истинската дума „убийство на детето“: влиза жената при лекаря и той я пита не“Искате да абортирате!“, а „Искате да убиете детето ли? Няма проблеми, струва 500 лева“.То е същото като с клането на животинки – който иска да яде плътта им, да бъде достатъчни честен пред себе си и вместо да делегира убийството на касапи, да си го прави лично.А иначе прави впечатление егоцинтризмът на привържениците на аборта „Това е МОЕ право“, „Тялото си е МОЕ“…ами като са твои, изнасилена ли си, или доброволно си го даде за временно ползване това ТВОЕ тяло?!

  12. Точно така никакъв аборт и бурки ,бурки и да не гласуват и да не работят и ако някоя ти каже нещо ВЕЩИЦА а? 21 век а?

  13. Абе луд…И ти имаш право да преподаваш в университет…Как да вземем НБУ на сериозно после…?

  14. Споделям напълно възгледите на автора. Прекрасна статия!

  15. Не е правилно да се нарича аборт, а беборт!

  16. Аз съм плод на решението на майка ми да ме остави да се родя, за което ѝ благодаря. От всички жени, с които съм имал взаимоотношения, само съпругата ми е искала да има деца. Всички мъже се пишем големи кавалери, неотразими събеседници и т.н., остава да сме и внимателни към жените,
    и всичко ще е наред!

  17. Един мой приятел във Фейсбук правилно каза: Мъж, който не може да забременее, има същото право да коментира темата, както и жена, която не иска да забременее 🙂 Правотата не е еднопланово, нито еднополово понятие.

  18. Ще цитирам президента на САЩ Роналд Рейгън, който е ярък противник на абортите и вярващ в Бога човек: „Забелязал съм, че всички които покрепят абортите, вече са се родили“. Сиреч, лесно е когато си вече роден и няма опасност да те убият чрез аборт, да решаваш съдбите на неродените все още деца.

  19. Масовата нагласа на жените да претендират за еднолично право на избор да направят аборт или да износят и родят детето е следствие на масовата еднолично бягство на мъжете от бащинството. За съжаление това не прави нито жените по-свободни, нито мъжете по-мъже, т.е. един аборт прави и жената и мъжа потърпевши, а не печеливши.

  20. И аз живея в една и съща държава с тоя отпадък?

  21. Жалко, че майка му не е абортирала и сега тоя ни залива с глупостта си. Съжалявам, но когато можеш да забременееш имаш право да глас по темата. Нали Петре?

  22. Самата статия е доказателство, че абортите трябва да бъдат легални и изобщо не стои на дневен ред дискусия по този въпрос във времената, в които живеем (аргументите в статията няма да коментирам, защото си имам правило – в момента, в който видя някой да намесва бог, библейски морал и прочее в защита на тезата си, автоматично започвам да чета по диагонал и с насмешка сътвореното от автора). Ето например, ако майката на Пепи беше взела това решение 1979, този пасквил нямаше в момента да ни занимава и да поражда подобен тип дискусии.

  23. Да, темата е тежка и изобщо не е еднозначна. Неслучайно с нея се прави политика – едни са за, друге са против, гласуват, пък после никой не може вече да забрани реално абортите… Факт е, че нации, за които е по-евтино да раждат деца, отколкото да планират и не дай си Боже да се наложи да правят аборти, се размножават безконтролно, а населението на строгите католически държави намалява, намалява… Та нещата изобщо не са прости и признавам на всеки правото на мнение, но не и на решение…

  24. Добре де, по пътя на логиката, ако фетуса е с право на живот, то и зиготата трябва да е с право на живот, а също така и сперматозоида. Нека забраним произволната еякулация тогава и да обявим жените, че са нечистиви в периода на менструация.

    • Яйцеклетката и сперматозоида не са човешки същества по много причини. Например от генетична гледна точка – имат само половината гени от една нормална човешка клетка.

    • нали православието точно това казва.

  25. Абортът е убийство, независимо как се оправдава. Абортът не е право, а имитация на такова – да имаме ли или да нямаме право да убием собственото си дете, па макар и неродено. Очевидно обаче мисленето на някои хора (коментарите по-горе) е вече окончателно изкривено.

  26. Уважаеми дами, не сте разбрали НИКАК казаното от г-н Николов.

    А именно: по отношение на тази дискусия водещият въпрос не „Кой си ти, че да ми казваш какво да правя с тялото си?“

    Водещият въпрос е: „Може ли да се счита за човек нероденото дете и има ли то право на живот?“

    Това, че игнорирате този въпрос и не желаете да го обсъждате, си е ваш проблем.

    • Уважаеми господине, имате право, ама само ДОНЯКЪДЕ! Волно или неволно, авторът още отначало сам противопоставя мъжете на жените. Проследете линията на смелия рицар от Средновековието с възвишения си морал и интелект, който се противопоставя на съвременните вещици-убийци на деца… Съжалявам, макар да съм твърдо против абортите, считам, че г-н Николов не е сполучил с писанието си.

  27. Роден 1979…без коментар. Циганките си раждат, без да ги броят.Най-хуманните, интелигентно- аргументирани същества от женски пол. Нямам к’во друго да прибавя.

  28. Чета текста и си мисля „що мъж, дето не може да забременее, се бута да коментира темата? На тия кой и защо им дава трибуна?“ и нещо не мога да намеря отговор.

    Все повече се убеждавам, че това е тема, в която мъжете не трябва да имат право на глас. Никак не ми харесва като идея, основно защото все пак това са (поне) двама души, пък и какво правим ако мъжът не иска да е баща, а жената иска? Проблемът е, че в тези дискусии винаги стигаме до дехуманизация на майката и отнемане на телесната й автономност. В какво вярваш индивидуално ти, трябва да засяга само теб. Не вярваш в аборта? Не правиш аборт. Недопустимо е личните ти вярвания да се простират над индивидуалните избори на други хора. Защото искаш, не искаш, крайния ефект е, че решението е на човекът, който носи плода. И ако те не искат да са родител, никой и нищо не бива и не може да ги накара насила. Нямаме стопроцента работеща контрацепция, не говорим за „не са поели достатъчно грижа“, нямаме и добро сексуално образование. Забременяването НЕ по желание СЕ случва. Докато има шанс, дори минимален, да забременееш без твоето желание (дори да си внимателна с контрацепцията, пак може да се случи), абортът трябва да е задължително достъпен за всяка.

    • Прекалено сте вглъбени в собственото си аз и визирате всеки проблем само от своята ограничена, егоистична гледна точка. Не случайно съм много добре с проблема и знам, че в 90 на 100 от случаите, казуса дали да се направи аборт не е заради нежелание жената да носи 9 месеца детето, а за това, че смята, че няма да може да го гледа или се плаши, че ще е трудно. Ами като е така, ако не се намери доктор да и убие детето преди раждането, що не си го роди и самата тя да си го убие?!? Често казват: „имаме 2 деца не можем да гледаме трето“ Това значи ли, че ако изпаднете в затруднение, ще си убиете и вече родените? Жалки егоистични убиици!

    • Аз съм жена и лекар и подкрепям автора. Абортът е узаконено убийство! При бременност около 20 ден у зародиша се усещат сърдечни тонове и започва изцяло да действа обособената му кръвоносна система.При продължителността на бременността от 7 седмици (50 дни), при нероденото още дете се фиксират мозъчни импулси. малкият Човек вече има напълно оформени външни и вътрешни органи. Една позната,защото гаджето й я остави като разбра,че е бременна,направи аборт. До ден днешен,макар вече да има дете се разкайва много,защото след време жената осъзнава какво е направила. Като някой забременява ще си носи последствията и отговорността,ако не може-да не бърза със сеска,а те днешните на по 15-16 вече са минати от 10 и повече…какво е виновно детето,че не мислят. Къде щяхме да сме всички ние,ако нашоте майки са решили да ни абортират?

    • Това да родиш дете е благословение, не е срамно, нито тежи. Не вярвам, че жена може да разсъждава така…Това е абсурдно, то граничи с лудост и промиване на мозъка, ще ме прощавате, ама съм пряма.

  29. Да се върнем обратно в 21 век когата жената има право на избор! Право, за което са се водили много битки. С тази статия трябва да бъдете готов за ожесточена словесна битка!
    Не би трябвало да е лесно да се направи аборт, това трябва да е добре осмислено след разговори и психоаналитически съвет решение. Но решението остава в ръцете на майката. Именно защото това е нейното тяло, което е подложено на огроно изпитание и дори на опасност за живота по време на бременността. И защото това е нейната съдба, която е лична и никой друг не разбира. И тук не искам да изброявам причини за аборт, всекиси има своя, важното е някрая да опрвдаят гузната съвест.

    • ТОВА ТРУДНО РЕШЕНИЕ ТРЯБВА ДА ГО ВЗЕМЕ ЖЕНАТА И НИКОЙ НЯМА ПРАВО ДА Я СЪДИ, СЛЕД КАТО ЕДИН МЪЖ НИКОГА НЕ МОЖЕ ДА ИЗПАДНЕ В СИТУАЦИЯТА НА ЖЕНАТА ! КАКВАТА Е ОТГОВОРНОСТТА НА ЖЕНАТА, ТАКАВА Е И НА МЪЖА !МЪЖЕТЕ НЕ МОГАТ ДА СЪДЯТ ! А АКО С ТОВА ЕДИН МЪЖ ИСКА ДА ПРИНУДИ ЕДНА ЖЕНА ДА СЕ ОЖЕНИ ЗА НЕГО ?! И АКО ЖЕНАТА Е СЛАБОХАРАКТЕРНА И СКЛОНИ ЗА ЗАЖИВЕЕ С НЕГО, В КАКВА АТМОСФЕРА ЩЕ ЖИВЕЕ ТОВА ДЕТЕ – НЕЖЕЛАНО И НЕ ДОТАМ ОБИЧАНО, ПРИЧИНА МАЙКА МУ ДА ЖИВЕЕ С ЧОВЕК, КОЙТО Я Е ПРИНУДИЛ ДА ЖИВЕЕ С НЕГО ?!УБИЕЦ НА ФЕТУСИ НЕ Е САМО МАЙКАТА !ЧУДОВИЩНО Е ДА ПРИНУДИШ ЕДНА ЖЕНА ДА ЗАЧЕНЕ И РОДИ БЕЗ НЕЙНОТО СЪГЛАСИЕ, А ПОСЛЕ ДА ОПЛАКВАМЕ НЕЩАСТНИЯТ ФЕТУС !

      • Толкова нелепи аргументи не бях чела… А тази жена, тя не е участвала в зачеването ли? А тя като не си иска детето , това за силен характер ли говори? А , че съвременните жени са пълни егоистки, които ще си намерят 1001 извинения, за да подсигурят собствения си комфорт- даже , ако трябва да убият собственото си дете. И защо то е нежелано? Да не би да падат тия съвременни , интелигентни жени от М
        арс, че да не знаят, че като спиш с мъж без предпазни средства , има голяма вероятност за зачеване??? ИЗВИНЕНИЯ са това, нищо повече.

        • Госпожо Иванова, ако недай си Боже изнасилят дъщеря ви и тя забременее ще държите ли да запази фетуса и ще и кажете ли „Егоистке такава, защо не ползва презерватив?“

    • Детето не се получава от само себе си, за да бъде раждането му оставено единствено „в рецете на майка му“. Дори да оставим духовната страна, която е най-важната, от биологична гледна точка то е наполовина на бащата, така че най-малко и той трябва да има думата. А иначе и един вагон думи да изпишем, както и да го усукваме – абортът по желание си е убийство на невинни деца от собствените им майки.

Коментарите са ограничени.