„Сенека и разумното щастие“ – избрани притчи и афоризми от римския философ

„Милениум“ издава том 4 от хитовата поредица „Философия за всеки“

 

„Най-прекият път към щастието е да живееш добродетелно. Това е напълно достатъчно, за да е душата на човек в хармония, а оттам вече произлизат и другите радости в живота“, казва римският философ Луций Аней Сенека.

Тази и още много негови мъдрости ще достигнат до читателите с новата книга „Сенека и разумното щастие“ на София Петрова, премиерното заглавие на издателство „Милениум“.

Това е дългоочакваният том 4 от поредицата „Философия за всеки“. От момента на излизането си до сега на голям читателски интерес се радват останалите сборници от серията: „Сократ и изкуството на диалога“„Конфуций и търсенето на пътя“ и „Соломон и мъдростта на вековете“. Чрез тях издателството се стреми да възроди интереса към извечните прозрения на знаменитите мъдреци в човешката цивилизация.

Поредицата „приземява“ сложната философия и я прави близка и понятна за всички. Подходяща е дори за деца – това ще бъде първото им пътешествие в света на идеите.

Първите страници на премиерния том са посветени на биографията на Сенека, на най-важните моменти от живота му и на основните тези, към които се е придържал. Следват 44 разказа, представящи неговата философия, отнасяща се към универсалните човешки проблеми и стремежи. Тези кратки, синтезирани притчи са изключително подходящи както за ученици, които тепърва прохождат в дебрите на сериозната мисъл, така и за онези, които обичат проникновените истории. За финал са включени всички афоризми и цитати на големия мъдрец, с които човек може да блесне като ерудит в дискусии на различни теми.

Луций Аней Сенека (4 г. пр.Хр. – 65 г. сл.Хр.) е един от най-видните римски мислители и пръв представител на т.нар. Нова стоа – заключителния етап от историята на стоицизма. Произхожда от аристократичен род – баща му е ретор, принадлежащ към съсловието на конниците. За да даде по-добро образование на децата, той се преселва в Рим, където учители на младия Сенека са Сотион и Атал, чиито идеи са близки на стоицизма. Заради забележителните си ораторски умения Сенека привлича вниманието върху себе си още съвсем млад. Талантът му в боравенето със словото омагьосва слушателите и той бързо добива славата на красноречив трибун и мъдър човек. Влиза в Сената по времето на Калигула, който е така обзет от завист заради една от речите на Сенека, че заповядва да го екзекутират. Жената на Клавдий – Месалина, също настоява за смъртта му, но вместо това той бива пратен на заточение, а след смъртта ѝ, по молба на Агрипина, става учител и наставник на Нерон.

Значително място в етиката на Сенека заемат понятията „добродетел“, тълкувано и схващано като основна цел на всеки човек, и „въздържание“, приемано като единствен път за постигане на свобода. Рационализмът във философията му кристализира в крайно отричане на хедонизма и на материалните ценности в живота. Според него човек, устремен единствено към непрестанното добиване и увеличаване на благата и богатствата си, не е свободен. За римския стоицизъм характерна е още и идеята, че провидението направлява света, а „действието на духа е движещата сила на всички неща”. „Съдбата води желаещия, а нежелаещия го влачи.“, е казал Сенека.

По-долу четете откъс от книгата

Притчи

За нагласата на човек

В едно утро Сенека вървял по прашен път, когато пред него се разкрили силуетите на трима мъже. Те работели под жаркото слънце без почивка. Приближил се мъдрецът и решил да ги заговори:

– Добър ден, млади хора! Ще простите ли моето любопитство? Кажете ми какво правите?

Първият махнал пренебрежително с ръка и едва промълвил ядно:

– Не виждаш ли? Мъча се под слънцето и пренасям тежки материали!

Кимнал с разбиране Сенека и се обърнал към втория:

– А ти? И ти ли страдаш непосилно?

– Аз – рекъл той – и да се мъча, дошъл съм тук, за да изкарам нещо. Така че, ако ме питаш и искаш най-честен отговор от мене – в момента изкарвам пари.

– Разбирам – казал Сенека и задал същия въпрос и на третия работник.

Той се усмихнал и казал:

– Аз съм щастлив, защото строя дом – и не след дълго той ще е готов да приюти новите си обитатели.

Сенека му благодарил и рекъл и на тримата:

– От всички ви единствено той – и посочил третия – има правилната нагласа. Той строи дом, а вие се мъчите и добивате благà за себе си. Затова и само на него ще му спори работата.

С тези думи мъдрецът отминал работниците.

За отлагането

Един разгневен баща довел двамата си малки синове при Сенека и го помолил за съвет:

– Не ме слушат каквото и да им говоря! Затова съм тук, при теб, като последен шанс – ти си мъдър, моля те, поговори им!

Сенека вдигнал вежди:

– В какво се са провинили децата?

– Изпратихме ги при скъп учител – заговорил бащата – да се учат, а те не се стараят хич! Отлагат всичко, не искат сутринта да стават, все някой иска да си доспива! Та те не оценяват какво правим за тях! Такива ли са всички подрастващи днес, а?

– Ще се учудиш, драги – отвърнал Сенека, – колко много хора се държат така, макар че отдавна вече не са деца. – След това философът се обърнал към момчетата: – Разбирам, че на разсъмване, когато трябва да напуснете леглото и да отидете при учителя си, се оплаквате и се мотаете, така ли?

– Така е – рекло по-голямото. – Но толкова е хубаво да полежиш, изобщо не ни се става…

– Тогава защо не си помислите, че има животни, които по цял ден се излежават – като котката например, ако я оставиш, не ще помръдне от топлото и уютно кътче. Нима не сте поне малко благодарни, че сте човеци от плът и кръв, че можете да се учите, да се изправяте срещу предизвикателствата, за които сте родени?

Умълчали се децата, а Сенека продължил:

– Не мисля, че е удоволствие голям човек безцелно да се излежава. Казвате, че било хубаво… Е, аз пък не мисля така. Мога още сега да ви издам една тайна, която с времето и сами ще откриете: човек не е роден на този свят, за да се чувства просто „хубаво“ от своята почивка. Делата могат да ви донесат повече облаги! И котката дори се труди! Не виждате ли – растенията, птиците, мравките и паяците и пчелите, и те следват своите задачи, а вие не сте готови да си свършите работата като човешки същества, така ли?

– Но ние спим, защото сме изморени… – казало по-малкото момче.

– Съгласен съм, има умора, но за съня, точно както и за храната, е важно да не се прекалява. Без храна човек загива, ала и с преяждане не ще живее дълго. Така че тайната е – всичко с мярка!

Кимнали децата, а Сенека довършил:

– И не на последно място, младежи, намерете своята страст – онова, в което ще горите, заради което няма да спите, а ще желаете постоянно да му се отдавате, онова, за което ще си казвате „по-добре да не ям и да спя, отколкото да отложа труда си“!

С тези думи философът отпратил бащата и децата му и се заел без отлагане със своите задачи.

Афоризми

Ако не можеш да промениш света, промени отношението си към него.

Ако си умен, бъди трудолюбив като пчела.

Броят на тия, които се възхищават от нас, е толкова голям, колкото броят на тия, които ни завиждат.

Величието на някои неща се състои не толкова в мащаба им, колкото в тяхната навременност.

Всеки е толкова нещастен, за колкото се мисли.

Голям подвиг е да вършиш това, което трябва, а не това, което искаш.

Живей така, че дори пред врага си да можеш да признаеш всичко, което признаваш пред себе си.

Златото се изпробва с огън, жената – със злато, а мъжът – с жена.

И след лоша реколта трябва да се сее.

Колкото по-несправедлива е омразата ни, толкова е по-устойчива.

Направи целия си живот приятен, като чисто и просто престанеш да се тревожиш за него.

Нищо от това, което ни плаши, не е толкова сигурно: както надеждите ни мамят, така страховете ни се разсейват.

Нещастието е повод само да проявиш мъжество.

Ползвайте живота, защото е бързотечен.

Поправяй миналото, ръководи настоящето, предвиждай бъдещето.

Само малките скърби говорят, големите са безмълвни.

Там, където нищо не можеш, не трябва нищо да искаш.

Щастието няма дълги ръце. То прегръща онзи, който се доближи до него.

„Сенека и разумното щастие“
Автор: София Петрова
Категория: Философия
Оформление: Николай Киров
Меки корици
Формат: 13×20
Страници: 144
Година: 2017
ISBN: 978-954-515-394-5
Цена: 8.00 лв.
Публикацията е част от кампанията на Вевести.бг „Нещо за четене срещу неграмотността“.