Нещо за четене. Елванген: „Един град пише книга“

Снимки: Авторката

Той е уникално средище на  паметта към Св. Методий

Венета Момчева*, специално за Вевести

Едно малко германско градче показа тези дни любопитен опит как да се запазват националните корени и ценности, като се откриват в мислите и чувствата на придошлите, на чужденците, събрани от тях в колективна творба със заглавие „Един град пише книга. Истории от Елванген на тема интеграция.“

Проектът „Един град пише книга“ стартира с интернет-платформа, приканваща желаещите да подредят от написаните си преживявания в Елванген пъзела на приключенията на литературната героиня – французойката Кристин, която на път от Хановер до Париж попада заради автомобилна авария в южногерманското градче.

След първото изречение, написано от инициаторите: „Вероятно всичко щеше да е различно, ако Кристин не беше опаковала тази сутрин нещата си в шума и суетнята …“ изминаха 3 години до излизането на книгата на 22 май 2017. През това време непрофесионални автори, сред които и аз, изпращахме весели, тъжни, но във всеки случай ценни за нас фрагменти от видяно и преживяно в Елванген. Сега разбрахме, че сме 14 съавтори, узнахме имената си и видяхме общата картина на „нашия Елванген“, дала 140 страници живот на въображаемата Кристин.

В 1250 годишната история на швабското селище има и 2 и половина български мъченически години /  870 – 873 г. /, носещи името на Св. Методий. За това реших да участвам в анонимното съавторство, въпреки че не живея в Елванген. От дипломатическата си работа познавам града като уникално средище на  паметта към Св. Методий. Тази година на 27 май тя бе тържествено почетена от българи в Германия за 47-ми път по покана и на кмета на Елванген под мотото „Младеж-образование- бъдеще“.

Осъденият от немските духовници Методий е бил затворен в манастира в Елванген. Градът поставя първата негова паметна плоча по повод 1100-годишнината от осъждането му и нарича градския площад Methodiusplatz. През 1975 г. там е вече има и български бронзов барелеф на проф. Величко Минеков. През 1987 г. в кулите на градската стена на Елванген е изграден параклис „Св. Методий“. От 2012 г. градската управа на Елванген ни даде възможност в двореца „Аделман“ в центъра на града да бъдем активни и за съвременния български дух чрез Югоизточноевропейския български културен институт „Методиев център” в Елванген, като филиал на Българския културен институт в Берлин.

По тези места „разведох“ литературната героиня Кристин, обикнала германското градче чрез разказите на непознати.

Елванген има 27 хиляди жители, като през 2013 година 20 процента от тях са с  миграционно минало и градската управа решава да стане част от кампанията  във федерална провинция Баден-Вюртемберг „Град с кураж – град без расизъм“.  Тогава бежанската вълна все още не е заляла Германия и ще минат 2 години докато в Елванген старата казарма ще бъде превърната в Център за първоначално приемане на бежанци.  Инициативата „Елванген без расизъм“ предчувствие ли е била? Или политическа прозорливост на Карл Хилзенбек, безпартийния кмет на града от близо 15 години.

През 2015 г. в Центъра в Елванген бяха настанени над 300 бежанци. Тогава в Баден-Вюртемберг търсещи убежище са 98.000, но в края на ноември  2016 г. броят им намалява три пъти.

Този период е белязан с усилия на властите за интегриране на бежанците, езикови курсове и професионално обучение. Но и с инциденти на насилие. През септември 2015 г. имаше ранени при масов бой, в който участваха 150 кандидати за убежище в приемателен център Елванген.  Миналата седмица пречупени кръстове и пароли на омразата бяха надраскани върху ученически рисунки в един жп – подлез. Може би и заради това кметът Хилзенбек заяви при официалното представяне на книгата, че би си представил нейна втора част.

Мнозина биха съзрели с пренебрежение идеализъм и наивност в усилията на един малък град, включително и с книги, да се опита да примири различни ментални светове, натрупани подозрения, стаен гняв и насилствени изблици.

В провинция Баден-Вюртемберг управлява коалиция на християндемократи и „Зелени“  и в повечето случаи те намират общ език по сложния миграционен комплекс. В предизборна Германия бежанската проблематика остава централна не само до 24 септември, независимо от намалелия поток.

В името на мира и спокойствието никое усилие не е излишно. То не е запазена територия на червените и сините килими на лидерските срещи и на правителствените канцеларии.

*Венета Момчева е Генерален консул за Баден-Вюртемберг / 2001-2006/

Носител на германския държавен медал „Щауфер“ за създаването на Междуправителствената комисия „България-Баден-Вюртемберг“ 2006