Пътят на кралица Меркел

Влязла в някогашната роля на кралица Виктория, канцлерът на Германия пази европейския континент от собствените му демони

Д-р Ирена Тодорова*

Председателят на ИДП д-р Ирена Тодорова

 2017-та година започна повече от добре за Мартин Шулц. Докато празничните фойерверките озаряваха ясното зимно германско небе, облаците над основната му конкурентка за канцлерския пост в Германия ставаха все по-мрачни. Още в новогодишната нощ, Ангела Меркел трябваше да се справя с нови прояви на сексуално насилие от развилнели се мюсюлмански бежанци, които извисиха гласовете на крайната десница. Далеч по-сериозен обаче се оказа проблемът с новоизбрания американски президент Доналд Тръмп, който директно беше построил предизборната си кампания върху отрицанието на “досадната” германка. Същите критики се чуваха и от другите двама популярни популистки лидери – руският президент Владимир Путин и турският му колега Реджеб Таип Ердоган. И като капак на всичко Британия вече беше взела решението си да напусне Европа, вишеградската група все по-смело оспорваше европейския консенсус, а Франция изглеждаше на ръба на опасен крайно-десен експеримент.

На фона на всичко това обаче, в началото на 2017 г. Ангела Меркел имаше един далеч по-голям проблем. Тя просто беше омръзнала на всички. Бяха омръзнали скучните й речи, непретенциозният й начин на живот като на домакиня от средната класа и късогледото придържане към политически принципи и ценности, меко казано изглеждащи старомодни и неадекватни. В началото на 2017 г., големият проблем на Ангела Меркел беше, че тя просто изглеждаше твърде остаряла, за да може да спечели избори още веднъж.

Девет месеца по-късно, картината изглежда по-съвсем различен начин.

Броени дни преди изборите, старата християндемократка не само спечели единствения си предизборен дебат с Шулц, но през цялото време изглеждаше по-жизнена от значително по-младия си опонент. Какво и как върна достопочената фрау Меркел в играта? И какво продължава да я поддържа в кондиция на фона на тестостеронните й колеги от други страни – Саркози, Берлускони, Буш, Камерън, Обама, Тръмп, Трюдо, Макрон… които един след друг нахлуваха, блясваха и излизаха от политиката, докато тя просто си седеше в нея!? Възможно ли е всъщност толкова скучен образ като Ангела Меркел да се превърне в олицетворение на цяла една епоха, броейки политическите еднодневки около себе си?

Колкото и да е невероятно тя има своя политически еквивалент и той отново е жена. През почти целия 19 век Обединеното кралство беше управлявано от една кралица, която изглеждаше точно толкова нелепа, колкото и германската канцлерка столетие по-късно. Нищо, нито външността й на охранена английска гувернантка, нито политическата й дейност или по-скоро бездействие, свило кралската власт до чисто церемониални функции, нито плахите й опити да конкурира на международната сцена харизматични владетели като кайзера Вилхелм, Наполеон III или руските самодържци, не обясняваше как цялата епоха остана известна като Викторианска, как от кралство страната й прерасна в империя и как единствено нейната монархия в крайна сметка оцеля.

Общото между Меркел и Виктория е много.

Едната е приела образа на типична немска бюргерка, другата – на английска вдовица, едната се облича в безформени и скучни дрехи, другата винаги в черно, едната е наричана „Бабата на Европа“, другата – също…

Всъщност именно в това прозвище се крие и разковничето на всички въпроси. И в края на 19 век, и в началото на 21-ви, историята в Европа се ускорява: нови идеи, кризи, революции, технологии. Континентът ври и кипи и е нетърпелив да счупи политическия ред. В първия случай – равновесието на силите, прокламирано от княз Метерних, във втория – либералния консенсус, наложен след падането на Берлинската стена. На фона на целия този младежки ентусиазъм, умерените и уплашени от експеримента европейци имаха нужда от нещо старомодно и предсказуемо, за което да се хванат. Имаха нужда точно от нея.

Всъщност основната стратегия на Ангела Меркел в последната година беше именно тази, на фона на все по-пубертетската политика в Европа и света, тя да се държи достолепно и да размахва пръст, когато е необходимо. Консервативната канцлерка стартира предизборната си кампания с обещания за справяне с Тръмп, Путин, Ердоган и Ким Чен Ун, които с политически си действия заплашват световната сигурност. Само в няколко изречения, макар силно изнервена от непредсказуемостта на американския президент, тя обеща да води разговори с него и да не заобикаля институцията му, така както призова Шулц по време на решаващия предизборен дебат. С изненадваща решителност заяви, че Турция може само да сънува Европейския съюз, а добрата й комуникация с Китай ще й даде възможност да овладее лудостта на северно-корейския вожд.

Но коя всъщност е Ангела Меркел и как стига до своя политически връх?

Когато през 1954 г. в Хамбург се ражда момиче на име Ангела Доротея Каснер никой не подозира, че на бял свят се появява новата желязна лейди, която коренно ще промени света на политиката. Ангела е отгледана в семейството на лютеранския пастор Хорст Каснер и съпругата му учителка по английски и латински език. Първият ключов момент в живота на младото момиче настъпва скоро след раждането ѝ, когато семейството взима решение да напусне Хамбург, за да може баща ѝ да проповядва Евангелието в доминираната от комунистическия атеизъм Източна Германия. Детството и младостта, прекарани в ГДР, оставят неизлечим отпечатък върху психиката на младата Ангела и предопределят бъдещото ѝ политическо поведение и особено нейната потайност и предпазливост, така характерни за общество, в което под угрозата от репресии винаги трябва да внимаваш какво правиш, говориш и дори какво мислиш.

В малкия провинциален град Темплин, в който преминава детството на Ангела, тя неколкократно става жертва на издевателства на войници от съветските окупационни части, които дори ѝ крадат велосипеда, любим момент за по-сетнешните ѝ биографи. Като ученичка тя е отличничка по всички предмети, но проявява интерес към физиката, химията и особено към руския език.  На олимпиада по руски език бъдещият канцлер дори печели първа награда и пътуване до Съветския съюз.

Първият политически спомен на Меркел е от 1961 г., когато Германия официално е разделена на две. Между източната и западната част вече не седи невидимата разделителна линия комунизъм – антикомунизъм, а истинска бетонна стена. Тя вижда пред очите си как нейния народ страда и ридае от безумието на политическия ред и единствено страхът от репресия заглушава мнението й. По това време баща й, който има силно влияние върху нейните консервативни – религиозни възгледи се увлича от идеите на Карл Маркс, но въпреки това не споделя начинът, по който Източна Германия ги прилага на практика. Това е моментът, в който двамата изострят отношенията си. Всяка вечер около масата се водя толкова разгорещени диспути, че никой не може да ги овладее. Макар предпазливо и въпреки препоръките на родителите си, Меркел не спира да следи западно-германските медии, откъдето се информира за така желания демократичен свят.

След като завършва гимназия, тя учи физика в Лайпцигския университет Карл Маркс, след което работи в отдел „Теоретична химия“ към Централния институт за физична химия на Академията на науките в Берлин. По време на следването си е записана в Съюза на свободната немска младеж (аналогичен на българския Комсомол) и се включва в различни политически активности, но отказва да сътрудничи на ЩАЗИ и така и не заявява желание за членство в Комунистическата партия. Вероятно по тази причина властите я възпрепятстват да изпълни детската си мечта и да спечели преподавателско място.

През 1977 г. Ангела Каснер се запознава с привлекателния студент по физика Улрих Меркел. Двамата се влюбват и спонтанно се женят, но бракът им се оказва несполучлив и приключва още през 1982 г., оставайки на Ангела единствено фамилното име Меркел, с което тя и до днес по неясни причини отказва да се раздели. По това време тя вече се е срещнала със своя научен ръководител проф. Йоаким Зауер, който се превръща в голямата ѝ любов. Брак между двамата е сключен едва през 1998 г., когато Меркел вече е ключова политическа фигура и решава да се съобрази с отрицателно настроеното към неофициализираното ѝ съжителство обществено мнение. Практически влизането ѝ в политиката започва с рухването на комунистическия режим, когато в Източна Германия се появяват демократични политически структури. Когато през прохладния ноември всички се втурват, за да си вземат парченце от стената, Меркел остава хладнокръвна и се отдава на други дейности, не показва интерес и емоция, сякаш това за нея не е от съществено значение. Всъщност това въобще не е така. Тя знае, че моментът за нейната политическа кариера настъпва. Тъкмо навършила трийсет, съвсем наясно със себе си, започва да се оглежда за подходящата политическа трибуна.

По това време Германия се развива стремглаво.

Превръща се в политическия и икономическия гигант на Европа. Западните лидери са обезпокоени от това, французите са особено разтревожени, защото виждат как не могат да отнемат лидерското място на Германия в последващите евро-интеграционни стъпки. Приема се договорът от Маастрихт, Германия става водеща при дискусиите за обща европейска валута. Редица европейски въпроси се разрешават, а наред с тях интереса към водещата роля на Германия в бъдещия ЕС се превръща в централен за Меркел. Това е! Това е нейната водеща кауза: Германия център на Европа.

В края на 1989 г. тя започва работа в новосформиралата се партия Демократичен пробив (нем. Demokratischer Aufbruch) и става заместник-говорител на последния премиер на ГДР. Малко след това Демократичен пробив се влива в Християндемократическия съюз, ръководен от Хелмут Кол и в края на 1990 г. момичето от комунистическа източна Германия е избрано за депутат в Бундестага от листата на западно-германските консерватори. За младата Меркел това е поредното предизвикателство, да се справи с предразсъдъците и да докаже, че именно жена може да владее в политиката. Германската политика не познава жени начело, нито кралици са познати на върха на германската империя, нито канцлер-ки са управлявали германската държава.

Седмици по-късно, в самото начало на 1991 г., Кол изненадващо я назначава за министър по въпросите на жените и младежта. Канцлерът вижда в нея перфектния политически кадър. Жена от Източна Германия, с висок интелект и бърз ум.

През следващите години Меркел се превръща в любимката на Кол и той стъпка по стъпка я утвърждава в средите на германските християндемократи, докато през 1994 г. я прехвърля в значително по-важното министерство на околната среда.

Повратният момент настъпва през 1998 г., когато ХДС губи изборите за Бундестаг, правителството на Кол пада от власт и той подава оставка като партиен лидер, посочвайки за свой наследник на лидерския пост финансиста Волфганг Шойбле, а за главен секретар на партията Ангела Меркел. През следващата година избухва скандал с незаконни черни каси в ХДС и Кол и Шойбле се оказват във фокуса на разследването. Изведнъж източногерманската биография, която до този момент по-скоро пречи на Меркел и политическата ѝ кариера, се оказва плюс, който я оставя неопетнена от скандала и ѝ отваря пътя към председателския стол. По пътя към лидерството тя прави и може би най-спорната стъпка в биографията си, като в своя статия за един от най-консервативните вестници в Германия, категорично се разграничава от доскорошния си ментор Кол и остро го напада за моралните вреди, които е нанесъл на партията.  Това е невиждан акт в германската политика. Някои дори я наричат феминистка-макиавелистка.

Вероятно този ход е добре премислен, всяка дума е на мястото си, всеки знак е политически. Малкото момиченце на Кол, всъщност се оказва неподозиран политически хищник.

Предателството сякаш обаче не прави кой знае какво впечатление и в началото на 2000 г. Ангела Меркел е избрана за лидер на ХДС. Първите години начело на ХДС тя трябва да се справя с тежкото недоверие към нея, породено от факта, че е жена, физик по професия, източногерманка и протестантка. Това е и причината на изборите през 2002 г. ХДС да издигне като кандидат за канцлер не нея, а Едмунд Щойбер – председател на присъдружния ХСС. Всичко това обаче се обръща в полза на Меркел, тъй като изборите са загубени, основната вина е поета от Щойбер и тя не само запазва поста си, но и видимо се укрепва на него. През следващите четири години с усърдие и оптимизъм Ангела Меркел изважда партията си от кризата.

Изборите през 2005 г. наближават. Меркел е убедена, че това е нейният звезден миг, та тя е пълен контрапункт на Шрьодер, който е започнал да уморява германците с напудрения си образ, избелени зъби и дебели кубински пури.

Социалдемократите знаят, че губят и отварят широк фронт срещу нея.

През септември 2005 г. е финалният дебат. Шрьодер е извън кожата си, решава да я атакува, излива целия си яд върху нея. Лицето на Меркел изглежда учудено, но спокойно. Точният й нюх й подсказва, че трябва да замълчи….Изборите минават, новият канцлер на Германия се казва Ангела Меркел. Предстоят и преговори за съставяне на голяма коалиция. Управляващата коалиция е формирана, идва момента за първата й голяма реч. И да, без изненади, в центъра на словото й е Европа: не искам повече Европа разделена. Германия с жена-канцлер, та това е революция. Тя променя правилата на играта, на старите елити им е нужно време да се адаптират, но го правят. Всъщност нямат избор във въздуха се усеща, че тя ще владее европейския континент, макар никой да не подозира за колко дълго.

С безвкусните си костюми, нулевия си блясък и липсваща харизма в началото на своя първи мандат Меркел е възприемана като политик с краткотраен късмет, чието коалиционно правителство бързо ще падне от власт, разкъсано от вътрешните си противоречия. Много скоро обаче внимателните ѝ, дълго обмисляни ходове започват да печелят уважение, а умението ѝ още в зародиш да унищожава всеки свой потенциален конкурент – даже страх. За германското общество, уморено от харизматичните лидерства на Кол и социалдемократа Герхард Шрьодер, боязливият и ненатрапчив начин, по който Mutti (нем. мама) упражнява властта, се оказва особено симпатичен. И превръща Ангела Меркел в най-дълго съхранилия популярността си канцлер след самия Конрад Аденауер.

Отговорностите на Ангела Меркел начело на изпълнителната власт съвсем не са малки. Всъщност с поемането на канцлерския пост тя на практика се превръща във фактическия лидер на обединена Европа и наред с германските проблеми трябва да се ангажира и с глобалната икономическа криза от 2008г., новата Студена война с Русия започнала през 2014 г., мюсюлманската бежанска вълна към Европа, фактическият фалит на Гърция и заплахата от излизането ѝ от еврозоната и решението на Обединеното кралство да напусне Европейския съюз. Всъщност най-голямото предизвикателство пред Mutti е не друго, а новият популистки консерватизъм, който заплашва да разруши основите на обединена Европа.

Меркел не е типичния консервативен политик, особено познатия във Великобритания.

Често я критикуват, че не реагира бързо, че не действа светкавично, но тя по-добре от всеки друг знае, че това е опасно, тя не е лидер само на Германия, на раменете й пада балансът на цяла Европа. Съпартийците й не понасят твърде либералните й залитания, с които често изправя на нокти християндемократичния съюз, но Меркел е безкомпромисна, защото вярва, че няма друг начин за оцеляване освен балансът на различните интереси. Макар твърдите й консервативни избиратели да се смайват от не-консервативните й решения, никой не се съмнява, че тя иска да запази Европа, защото както за тях, така и за нея Европа е символ на мира, на свобода. Ляво-либералните й залитания са обясними и те са обясними по една единствена причина – властта. Бабата на Европа преминава през всеки свой политически противник, като бързо и ловко навлиза на неговия политически терен, взима му темите и го захвърля. Преди няколко години за ужас на консервативните кръгове сложи край на наборната военна служба, обяви Германия за имиграционна страна, макар дълго време ХДС и ХСС да премълчаваха този факт, подкрепи съпартиеца си Кристиен Вулф, когато като федерален президент обяви, че ислямът е част от Германия и отклони политиката на християндемократите силно наляво. През лятото на 2017 г. направо съсипа консерваторите като остави за гласуване възможността “брак за всички”. Макар лично тя да гласува против този закон, той влезе в сила и се радва на значително голямо обществено одобрение. За капак на всичко Меркел не се задоволи само с левичарските теми, а стъпи и на полето на зелените, обезличи ги и ги маргинализира, като си присвои и въпросите на климата, в момент, в който Тръмп се отказа от Парижкото споразумение.

Днес, в навечерието на поредните си парламентарни избори,

Ангела Меркел е естествената господарка на Европа,

която посвещава цялата си политическа кариера на европейския идеал. Вярно е, че кралският й стол се клатеше. Множество враждебни гласове в Европа оспорваха лидерството й, и то не без основание. Редица вътрешно-политически  грешки и причинени лично от нея международни кризи, свиваха мигновено нейната подкрепа и популярност. Никой не приемаше водената от нея бежанска политика за устойчива в епохата на възхода на крайните десници. Само преди година беше обявявана за политически труп, за изчерпал се идейно политик.

Европа обаче имаше нужда от нейното съвземане. Като че ли мнозина на континента, в навечерието на бурята просто пожелаха още няколко спокойни дни и по всичко изглежда германските гласподаватели ще им ги осигурят. И ще  забавят времето с няколко години, точно както дълголетието на кралица Виктория забави ужасите на Първата световна война. В крайна сметка обаче, по един или друг начин фрау Меркел ще слезе от политическата сцена и ще се прибере в своя скромен берлински апартамент, за да гледа сериали и приготвя любимата си картофена супа. Именно тогава, демоните на Европа ще излязат но свобода. И ще трябва да мине доста време, преди европейците да осъзнаят, какво точно са загубили.

*Ирена Тодорова е председател на Института за дясна политика и главен редактор на списание “Conservative quarterly”

 

4 Comments

  1. Velikolepen analiz NA GOLIAMATA JENA! Da, Merkel darji Evropa na dlanta si! I dai Boje dalga vlast I jivot na ANGELA. Samo glupazite, vragovete na mira i demokraziata, slugite na Putin i Trump zlosloviat – no te rejat klona na koito sediat, i s gluposta si ne go razbirat. LONG LIVE EUROPE!

  2. ХДС от години не в консервативна партия. Тя е много по-центристка, отколкото госпожата консерватор си представя.

  3. Това ИДП съвсем не знаят какво говорят вече. Меркел един път е основен враг, защото крепи либералния ред, после е кралица. Ама тотално не знаете къде сте. Смешки.

Коментарите са ограничени.